fbpx

Дежурните плашила на либералния агностицизъм

Време за четене: 3 мин.

Най-фалшиво светят идеологическите източници на отразена светлина. Тези, които се стараят да бъдат максимално убедителни епигони на първообраза на светлината. Автентичният източник на една стойностна идея обикновено – не винаги – си дава сметка, че е проводник на визия, която е част от идейното богатство на всемира. И затова се стреми да я ограничи до определен фокус на посланието. Епигоните са универсалисти – веднъж открили идея – или идеология – която им е харесала, те не се свенят да й придадат статут на всеобщност. И тъй като България – заедно с голяма част от източна Европа – има съдбата на имитатор на чужди идеи, поне през столетията след началото на модерната епоха, тук на мегдана се състезават само претенции за истини от последна инстанция.

Тези тъжни мисли ме нападнаха когато четох текста по-долу, който обвинява всички дежурни плашила на либералния агностицизъм – консерватизма, национализма, безсмисленото фокусиране върху глупави предмети за размисъл като Средновековието, византинизма и изследването на монархическото наследство в … идейно родителство на актове като атентата в Крайстчърч – ни повече, ни по-малко. За да бъдем справедливи, трябва да посочим, че се намират и обратни примери – на интелектуални обвинения, че всеки либерализъм и егалитаризъм в скритата си основа е първоизточник на днешните левичарски ексцеси – мултикултурната идеология, цензурата на политическата коректност, войната с човешката природа за релативиране на пола…

Светът на идеите е палитрата, дъгата, чрез която човешкото съзнание пътува през великата верига на битието. Чрез идеите и тяхното опредметяване се разгръща процеса на човешката еволюция, на човешкото самоусъвършенстване и обогатяване. В дуалния свят, който обитаваме идеите се възпроизвеждат чрез сблъсък, състезание, дебат… Целта е взаимното обогатяване, а не взаимната редукция до нищожност. Прекарах първата част от живота си в обществена система, която репресивно утвърждаваше една единствена идеологическа истина. Другите идеи бяха считани за подло прикрито многообразие от манипулативни инструменти за утвърждаване власттта на „експлоататорските класи“. Целият идеен и духовен потенциал на моето поколение в неговата младост – колкото и да е бил ограничен този потенциал – бе насочен към разчупване на примитивния кафез, калъп на единствено правдивия „марксизъм-ленинизъм“. Не съм очаквал, че десетилетия по-късно, в един съвършено различен свят ще трябва да се срещна с подобен арогантен примитивизъм на уникална собствена правота. Придружена с обвинение към почти цялата човешка история – на ценности, идеи и институции, които не се вместват в тесния калъп на примитивния псевдо-либерален агностицизъм – като предпоставка за терористичния акт в Крайстчърч. И това обвинение не е изобретено от авторката на долупосочения текст. То се разпространява от деня на това престъпление в многообразие от абсурдни интерпретации – включително и тази, че посещението на атентатора в България ни прави – или поне някои от нас – съучастници на терора. Тръгваме от Византия, задълбаваме в кръстоносните походи и стигаме до паметника на Самуил… Интересно, Саладин носи ли някаква отговорност за ислямисткия терор в съвременния свят? Според мен – не. А вие как мислите?

*Текстът е публикуван във Фейсбук профила на автора

Споделете чрез

Предишен

Следващ