На 04 октомври полковник Дянко Марков стана на 96 години. Може би последният български авиатор, участвал във Втората световна война, ще получи заслужено, но (по мое лично мнение) недостатъчно, а и закъсняло признание от Министерство на отбраната. И, разбира се, една обществена личност не можа да издържи да не се изложи публично.

Депутатът от БСП Александър Симов си позволи грозно, гнусно и жестоко да нападне полковник Марков, приписвайки му „мракобесни антисемитски възгледи“. В своята оратория на мерзостта Симов стига до там, че си позволява, дали от мързел (защото не му се рови да прочете) или от откровена жестокост, съчетана с привързаност към лъжата и пропагандата, да извади едно изречение от контекста, при това „цитирайки“ го по комунистически невярно, и да облъчва тези от българите, които още му вярват, с лъжа.

            Не, другарю (че ме е гнус да ви нарека „господине“) Симов, господин Марков не е антисемит.

Той е достоен български демократ и хуманист, който е отдал живота си да се бори за България такава, каквато я вижда в мечтите си – достойна, свободна, модерна и богата. И именно тази негова философия го изпрати (заедно с много други достойни българи) в затвори и концлагери, където да получи наказание за „греха“ си – че обича България. Но тези отвратителни места, които вие (имам предвид партията ви), получили властта с помощта на червения окупатор, пращахте цвета на България, не успяха да пречупят характера и достойнството му.

Въпреки че, вашата престъпна формация положи много усилия, за да го смаже, той излезе с достойнство и с гордо вдигната глава. Както и с авторитет, който рязко грее на фона на смайващото недостойнство и българофобия, с което се характеризират вашите червени герои.

Затова и Дянко Марков, зад когото застанаха много български евреи, е и ще бъде пример за цялото българско общество. А клеветниците ще бъдат образец на мерзост и отвращение.

Историята на престъпната ви формация показа, че колкото и усилия да вложете, колкото и кръв да пролеете, истината накрая пак изплува. И сега, докато буйствате словоблудно срещу достойните хора, може би е моментът да си помислите след 100 години кой ще получава почитта на поколенията и за кого на хората ще им идва да се из***аят на … „интелектуалното“ му наследство.

            Другарю Симов, намирам ви освен за доста социално озлобен, и за смайващо исторически неподготвен.

Не знам какъв фашизъм ви кънти в главата под съпровода на тъпани, сърпове и чукове. Нашата България, нашата Родина не е допуснала до себе си фашизма (чудя се и дали знаете какво точно означава това понятие), но в 20 век тя изкара 50 години страдание под диктаторски гнет – пет години при управлението на Стамболийски (чиято физиономия красеше много от фасадите на Народната република) и 45 по ваше, когато успяхте да затриете интелигенцията, когато репресирахте и избихте военните, бранили майка България, когато разсипахте стопанството и ни докарахте до три фалита и когато ни изпратихте всички да маршируваме под чернобилския дъжд, докато вие се тъпчехте с консерви и пиехте вода от специалните запаси.

Другарю Симов, вие, който се гаврите с полк. Марков, сигурно не искате да знаете нещо, но аз ще ви го припомня: Докато вашите кръвожадни командири изнасилваха Родината, бранени от дулата и щиковете на окупаторите, Дянко Марков и хора като него се биха с войските на Хитлер и, рискувайки живота си, помогнаха неговата прокълната империя да се срине. А после, като се върнаха от фронта … всички знаем какво стана.

Затова и Дянко Марков е герой, а вие сте…

В случая е неуместно да се говори за уважение

Заглавието е на редакцията