НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

Диктатура на дъгата

Време за четене: 4 мин.

Юни е месецът, в който цветовете на дъгата потичат от логата на всевъзможни бизнес организации – от глобални корпорации до малки хипстър-куиър кафенета, които предлагат 25 вида тиквено лате и тост с авокадо. Монументални маркетингови усилия се впрягат с двойна цел. Търговска – да вземем парите на традиционно по-заможните представители на LGBT общността, които празнуват своя прайд месец с повишено икономическо либидо. И идеологическа – да демонстрираме възможно най-шумно своята подкрепа за нещо, което вече има подкрепата на повечето официални институции в Западния свят.

„Знамената на гей правата“ са медийно, пазарно и политически предпочитаните и одобрени символи на идентичност, гордост и влияние. Разбира се, отдавна вече не става въпрос за репресирани малцинства. Брандирането на целия месец юни в цветовете на една конкретна идеология сигнализира власт и сила. Показва ни културната хегемония на едно движение, което уж започна с умерена реторика за равни права и мирно съжителство, а се трансформира в мека диктатура над обществения пейзаж и контролен механизъм над допустимите действия, думи и мисли.

Усеща ли се вече сетивна преумора от наситената маркетингова и институционална промоция на LGBT естетиката? 

В София – едва ли. Но в други големи западни градове ситуацията около юни е дистопична. Миналата година заварих Дъблин малко след изтичането на прайд месеца и ирландската столица изглеждаше като превзета и окупирана от армиите на дъгата. Добре познатите многоцветни знамена бяха навсякъде. Нямаше друг флаг или символ, който да доминира така драматично иначе динамичния градски пейзаж на Дъблин. Всичко беше LGBT – частни резиденции, пъбове, витрини на магазини, тераси и прозорци, покриви, общински сгради, фасади на институции. Зрелищна заявка за политическа и културна власт.  И доста добре като за символ на репресирано малцинство, съставено от жертви на лошата, бяла, патриархална система. Днес Дъблин е прогресивен град. Не само, че знамената на дъгата бяха буквално на всеки 100 метра, но в самия център на града уютно се беше настанила самообявила се за марксистка книжарница, украсена с флаговете на Куба и Палестина. Не знам дали тези хора си дават сметка как стоят нещата с гей правата – и изобщо правата – в тези страни.

Има нещо страшно комично и мазохистично в типичното за модерните леви пропагандиране на противоположни идеи. Нелепият им опит да помирят и промотират брутално и тотално изключващи се послания е обречен на банкрут. Дъгата може да е цветна, но дори и на нея няма място едновременно за палави гей прайдове и режими, в които избиват гейове със закон и камъни.

Подобен феномен се видя дори и на Софийския прайд, където един от най-одиозните екземпляри позираше гордо с цветовете на Палестина на лицето и с плакат срещу капитализма и за масовата миграция. Истината е, че в антикапиталистически и палестински условия, тези хора ще бъдат унижени и унищожени преди да могат да довършат изречението „Refugees welcome!“

Но да се върнем за малко в пределите на Ирландия. Дано Дъблин през юни не е това, което очаква целия Западен свят до няколко години. Красивата архитектура, наситена с история, става декор за модерна идеология с открито враждебни намерения към същата тази архитектура и същата тази история.

За щастие съвсем не всички гейове и лесбийки се идентифицират с LGBT движението и прайд месеца на всеобхватното брандиране „под дъгата“.

За сметка на това страшно много хетеросексуални либерали, предозирали с омраза към Запада, агресивно се пришиват към всевъзможните прайд активности.

Ожесточението на тези хора постоянно ескалира. Преди дни звездата и икона на прогресивния елит Сара Силвърман призова вицепрезидента на САЩ Майк Пенс буквално да бъде хвърлен в затвора, защото отказал LGBT знамената да бъдат издигнати наравно с американското пред посолствата на Чичо Сам в различни държави по време на прайд месеца. Сред милионите  последователи на Силвърман в  „Туитър“ имаше твърде много хора, които изглежда бяха съгласни, че  да не издигнеш флага на дъгата  вече трябва да е престъпление.

За тази ескалация предупреждаваха преди години. Както пише публициста Дейвид Коул: „За левичарите компромисът е временна стъпка, стратегия. Но те никога няма да са доволни и никога няма да спрат – колкото и отстъпки да им правите. Започват с рационално искане за уредено съвместно съжителство и стигат до трансджендър тоалетните и съсипването на живота на граждани и малки бизнеси за несъгласие с партийната линия.“

Но ескалацията ражда и ответна реакция. Все повече мъже и жени ще се идентифицират като хора, които отказват да търпят тоталитарна идеология в цветна опаковка.

Оригинална публикация

Снимка: traffic news

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!