НОВО

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Иво Инджов: Никой не се възползва от изхабяването на ГЕРБ

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Експерт по политически комуникации. Кой е големият победител на изборите? На местните избори нямаше голям победител. Спечели ГЕРБ, защото доминира отчетливо в битката за кметове на общини и...

Всички обичат Радев

Политическата и не толкова обществена драма с назначаването на нов главен прокурор е на път към своя край. Въпреки, че в четвъртък държавният глава Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за нов първи обвинител и вместо това подписа указ за...

Вредата от данъчната хармонизация

В телевизионно интервю, новият икономически еврокомисар Паоло Джентилони сподели, че не било нормално в ЕС да има единна валута и една централна банка, а в същото време във всяка страна да има различно данъчно облагане.  Той изрично посочи, че не може в България...

Бюджет 2020: Първи впечатления

Министерски съвет одобри държавния бюджет за 2020 г. Малко първи впечатления: За моя изненада, Бюджет 2020 е подобрение спрямо Бюджет 2019, който беше позициониран силно в ляво. Та този път, освен негативните, ще изброя и някои позитивни страни на бюджета:...

Бюджет 2020: Без изненади

В проектобюджета за 2020-а не се виждат изненади, спрямо предварителните очаквания. Параметрите и от приходната част, и от разходната бяха очаквани. Важно е да се отбележи положителния факт, че няма промяна в размера на данъчните ставки и размера на осигурителните...

Стопанската немощ на социализма

“...стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг, увеличаване на инфлацията,...

Един необикновен ден преди 30 години

Не бива да се бърка денят 10 ноември 1989 с прехода или пък с други последващи събития, които като цяло наричаме „демокрацията“. Денят си е ден, докато преходът и демокрацията са разтегливи понятия, на които все още не са сложили окончателни граници в пространството и...

Неизбежният икономически колапс е истинският спасител на България от комунизма

Датата 10 ноември е ключова в новата българска история. Не защото един политически режим е сменен с друг или защото след десетилетия еднолично управление Тодор Живков е свален от власт. Тези събития носят своята историческа важност спрямо съответния период. 30 години...

Огледалото на Прехода или Политикът на Шрьодингер

Време за четене: 6 мин. Време за четене: 6 мин. Слави Трифонов в политиката – рубриката “Сблъсък” Кристиян Шкварек и Николай Облаков

Споделете чрез

Диктатура на дъгата

Време за четене: 4 мин.

Юни е месецът, в който цветовете на дъгата потичат от логата на всевъзможни бизнес организации – от глобални корпорации до малки хипстър-куиър кафенета, които предлагат 25 вида тиквено лате и тост с авокадо. Монументални маркетингови усилия се впрягат с двойна цел. Търговска – да вземем парите на традиционно по-заможните представители на LGBT общността, които празнуват своя прайд месец с повишено икономическо либидо. И идеологическа – да демонстрираме възможно най-шумно своята подкрепа за нещо, което вече има подкрепата на повечето официални институции в Западния свят.

„Знамената на гей правата“ са медийно, пазарно и политически предпочитаните и одобрени символи на идентичност, гордост и влияние. Разбира се, отдавна вече не става въпрос за репресирани малцинства. Брандирането на целия месец юни в цветовете на една конкретна идеология сигнализира власт и сила. Показва ни културната хегемония на едно движение, което уж започна с умерена реторика за равни права и мирно съжителство, а се трансформира в мека диктатура над обществения пейзаж и контролен механизъм над допустимите действия, думи и мисли.

Усеща ли се вече сетивна преумора от наситената маркетингова и институционална промоция на LGBT естетиката? 

В София – едва ли. Но в други големи западни градове ситуацията около юни е дистопична. Миналата година заварих Дъблин малко след изтичането на прайд месеца и ирландската столица изглеждаше като превзета и окупирана от армиите на дъгата. Добре познатите многоцветни знамена бяха навсякъде. Нямаше друг флаг или символ, който да доминира така драматично иначе динамичния градски пейзаж на Дъблин. Всичко беше LGBT – частни резиденции, пъбове, витрини на магазини, тераси и прозорци, покриви, общински сгради, фасади на институции. Зрелищна заявка за политическа и културна власт.  И доста добре като за символ на репресирано малцинство, съставено от жертви на лошата, бяла, патриархална система. Днес Дъблин е прогресивен град. Не само, че знамената на дъгата бяха буквално на всеки 100 метра, но в самия център на града уютно се беше настанила самообявила се за марксистка книжарница, украсена с флаговете на Куба и Палестина. Не знам дали тези хора си дават сметка как стоят нещата с гей правата – и изобщо правата – в тези страни.

Има нещо страшно комично и мазохистично в типичното за модерните леви пропагандиране на противоположни идеи. Нелепият им опит да помирят и промотират брутално и тотално изключващи се послания е обречен на банкрут. Дъгата може да е цветна, но дори и на нея няма място едновременно за палави гей прайдове и режими, в които избиват гейове със закон и камъни.

Подобен феномен се видя дори и на Софийския прайд, където един от най-одиозните екземпляри позираше гордо с цветовете на Палестина на лицето и с плакат срещу капитализма и за масовата миграция. Истината е, че в антикапиталистически и палестински условия, тези хора ще бъдат унижени и унищожени преди да могат да довършат изречението „Refugees welcome!“

Но да се върнем за малко в пределите на Ирландия. Дано Дъблин през юни не е това, което очаква целия Западен свят до няколко години. Красивата архитектура, наситена с история, става декор за модерна идеология с открито враждебни намерения към същата тази архитектура и същата тази история.

За щастие съвсем не всички гейове и лесбийки се идентифицират с LGBT движението и прайд месеца на всеобхватното брандиране „под дъгата“.

За сметка на това страшно много хетеросексуални либерали, предозирали с омраза към Запада, агресивно се пришиват към всевъзможните прайд активности.

Ожесточението на тези хора постоянно ескалира. Преди дни звездата и икона на прогресивния елит Сара Силвърман призова вицепрезидента на САЩ Майк Пенс буквално да бъде хвърлен в затвора, защото отказал LGBT знамената да бъдат издигнати наравно с американското пред посолствата на Чичо Сам в различни държави по време на прайд месеца. Сред милионите  последователи на Силвърман в  „Туитър“ имаше твърде много хора, които изглежда бяха съгласни, че  да не издигнеш флага на дъгата  вече трябва да е престъпление.

За тази ескалация предупреждаваха преди години. Както пише публициста Дейвид Коул: „За левичарите компромисът е временна стъпка, стратегия. Но те никога няма да са доволни и никога няма да спрат – колкото и отстъпки да им правите. Започват с рационално искане за уредено съвместно съжителство и стигат до трансджендър тоалетните и съсипването на живота на граждани и малки бизнеси за несъгласие с партийната линия.“

Но ескалацията ражда и ответна реакция. Все повече мъже и жени ще се идентифицират като хора, които отказват да търпят тоталитарна идеология в цветна опаковка.

Оригинална публикация

Снимка: traffic news

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!