Диктатура над закона

Или къде може да се провали “съдебната реформа”…

Днес ме впечатли една новина (по bTV). В Асеновград, с апломб съобщи репортерката, се подготвят нови протести. Защо? Защото:

“съдът прекратява съдебното производство срещу заподозрените за участие в побоя жители на ромската махала, поради процесуални нарушения, и делото се връща на прокуратурата…”

Това породило страхове, информират ни от bTV, че арестуваните за побой над деца спортисти можело да бъдат освободени от ареста.

И, в резултат на всичко това, съобщава телевизията, уличен протест ще има още в края на тази седмица

В неделя новината беше друга. Имах възможност да чуя обединителните декларации на Атанас Атанасов и Христо Иванов на събитието, домакинствано от ДСБ и Да, България, на което разбрах, че започва сериозна предизборна работа срещу завладяната държава. Чух и още нещо — много добре бе прието твърдението, че:

“Свободният човек е основна цел и средство на политическата ни [на новото обединение] заявка. Основен инструмент за тази свобода е установяване на диктатура на закона и правилата…”

Ако се върнем на случая в Асеновград, какво ни казва той?

  1. Съдът информира страните по делото, че прокуратурата е допуснала процесуални нарушения;
  2. Налага се делото да бъде върнато за доразследване;
  3. Хората обаче не са съгласни и със съдействието на медията (в случая bTV) се опитват да упражнят натиск върху съда задържаните да не бъдат освободени от ареста.

Много е тънък, осъзнавам това, ледът, по който стъпвам. По две причини — справедливостта без съмнение за мен е на страната на родителите и битите деца. Освен това, фактът, че арестуваните биячи са цигани усложнява разговора почти до невъзможност той да бъде проведен без излишни ирационални емоции. Битите са бити, биячите са цигани… Те трябва да получат възмездие с цялата строгост на Закона.

И тук започва сериозният проблем, според мен.

Казвал го и преди — усилията да променим съдебната система към по-добро трябва да са усилия за повишаване на правосъзнанието у хората. Примерът, който обсъждаме е пословичен за България. Ако се абстрахираме от емоциите, ще видим същността на нещата:

Прокуратурата е допуснала процесуални грешки, които пречат на съда да отсъди справедливо и по закон и затова връща делото за доразследване.

Означава ли това, че е възможно сред задържаните чисто хипотетично да има невинни? Означава ли това, че съдът може би е възпрепятстван да отсъди справедливо и по закон? Означава ли, че съдът не е прав и проявява двоен аршин към извършителите, само защото те са цигани? Означава ли това, в крайна сметка, че съдът трябва да се поддаде на емоциите от улиците, които в никакъв случай не казвам, че не са справедливи и искрени?

Колкото и да е непопулярен, моят отговор е:

Не, не трябва.

Ако съдът, който и да е той, съди под натиск от улицата, това би могло да компрометира решенията му, които иначе трябва да са по съвест и убеждение. Ако съдебните решения се вземат по волята и според желанието на скандиращо агресивни лозунги множество на улицата, това не би било върховенство на правото. Това би било диктат.

Диктат над Закона.

И сега ще се върна на препратката към заявките за съдебна реформа. Диктатура на закона е опасна и рискова конструкция. Тя също се различава по същество от принципа на върховенството на правото.

Диктатура на Закона имаме при тоталитарните общества. Диктатура на тоталитарните закони. Примери за тоталитарни режими от XX век има достатъчно и няма нужда да ги преразказваме.

Диктатура на закона и върховенство на закона са две различни неща.

Местата за лишаване от свобода са места, където Законът стриктно и строго диктува правилата. В затворите имаме пълна диктатурата на Закона. Там свободата е сведена до минимум. Обществата и общностите, основани върху диктатура не са свободни.

А общото между двете е, че ефективна съдебна реформа е тази, при която обществото ще стъпи върху принципа на върховенството на правото, тогава хората в Асеновград щяха да протестират срещу калпавата работа на прокуратурата. Щяха да подкрепят съда в усилията му да съди справедливо, по съвест и вътрешно убеждение.

Именно за да бъдат наказани престъпниците, а пострадалите — овъзмездени.

Независимо от етноса.

Оригинална публикация

Активист и блогър, ангажиран с широк кръг въпроси – граждански права и свободи в цифрова среда, религиозни права, „избирателно“ законодателство, правосъдие и правова държава и др.

Share This