НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Диктатура над закона

Време за четене: 3 мин.

Или къде може да се провали “съдебната реформа”…

Днес ме впечатли една новина (по bTV). В Асеновград, с апломб съобщи репортерката, се подготвят нови протести. Защо? Защото:

“съдът прекратява съдебното производство срещу заподозрените за участие в побоя жители на ромската махала, поради процесуални нарушения, и делото се връща на прокуратурата…”

Това породило страхове, информират ни от bTV, че арестуваните за побой над деца спортисти можело да бъдат освободени от ареста.

И, в резултат на всичко това, съобщава телевизията, уличен протест ще има още в края на тази седмица

В неделя новината беше друга. Имах възможност да чуя обединителните декларации на Атанас Атанасов и Христо Иванов на събитието, домакинствано от ДСБ и Да, България, на което разбрах, че започва сериозна предизборна работа срещу завладяната държава. Чух и още нещо — много добре бе прието твърдението, че:

“Свободният човек е основна цел и средство на политическата ни [на новото обединение] заявка. Основен инструмент за тази свобода е установяване на диктатура на закона и правилата…”

Ако се върнем на случая в Асеновград, какво ни казва той?

  1. Съдът информира страните по делото, че прокуратурата е допуснала процесуални нарушения;
  2. Налага се делото да бъде върнато за доразследване;
  3. Хората обаче не са съгласни и със съдействието на медията (в случая bTV) се опитват да упражнят натиск върху съда задържаните да не бъдат освободени от ареста.

Много е тънък, осъзнавам това, ледът, по който стъпвам. По две причини — справедливостта без съмнение за мен е на страната на родителите и битите деца. Освен това, фактът, че арестуваните биячи са цигани усложнява разговора почти до невъзможност той да бъде проведен без излишни ирационални емоции. Битите са бити, биячите са цигани… Те трябва да получат възмездие с цялата строгост на Закона.

И тук започва сериозният проблем, според мен.

Казвал го и преди — усилията да променим съдебната система към по-добро трябва да са усилия за повишаване на правосъзнанието у хората. Примерът, който обсъждаме е пословичен за България. Ако се абстрахираме от емоциите, ще видим същността на нещата:

Прокуратурата е допуснала процесуални грешки, които пречат на съда да отсъди справедливо и по закон и затова връща делото за доразследване.

Означава ли това, че е възможно сред задържаните чисто хипотетично да има невинни? Означава ли това, че съдът може би е възпрепятстван да отсъди справедливо и по закон? Означава ли, че съдът не е прав и проявява двоен аршин към извършителите, само защото те са цигани? Означава ли това, в крайна сметка, че съдът трябва да се поддаде на емоциите от улиците, които в никакъв случай не казвам, че не са справедливи и искрени?

Колкото и да е непопулярен, моят отговор е:

Не, не трябва.

Ако съдът, който и да е той, съди под натиск от улицата, това би могло да компрометира решенията му, които иначе трябва да са по съвест и убеждение. Ако съдебните решения се вземат по волята и според желанието на скандиращо агресивни лозунги множество на улицата, това не би било върховенство на правото. Това би било диктат.

Диктат над Закона.

И сега ще се върна на препратката към заявките за съдебна реформа. Диктатура на закона е опасна и рискова конструкция. Тя също се различава по същество от принципа на върховенството на правото.

Диктатура на Закона имаме при тоталитарните общества. Диктатура на тоталитарните закони. Примери за тоталитарни режими от XX век има достатъчно и няма нужда да ги преразказваме.

Диктатура на закона и върховенство на закона са две различни неща.

Местата за лишаване от свобода са места, където Законът стриктно и строго диктува правилата. В затворите имаме пълна диктатурата на Закона. Там свободата е сведена до минимум. Обществата и общностите, основани върху диктатура не са свободни.

А общото между двете е, че ефективна съдебна реформа е тази, при която обществото ще стъпи върху принципа на върховенството на правото, тогава хората в Асеновград щяха да протестират срещу калпавата работа на прокуратурата. Щяха да подкрепят съда в усилията му да съди справедливо, по съвест и вътрешно убеждение.

Именно за да бъдат наказани престъпниците, а пострадалите — овъзмездени.

Независимо от етноса.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!