НОВО

Апетитът на британските консерватори към революция и контрареволюция

През юни 2016 г. Великобритания гласува с референдум да излезе от Европейския Съюз. Макар и напълно безкръвен, този резултат беше революционен по британски. Въпреки предупреждения, които съм чувала и от британски, и от български консерватори, че това се е очаквало, аз...

Напрежението между САЩ и Иран: Ще има ли ескалация и как ще се отрази на света?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" д-р Мартин Табаков гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Гост също бе международният анализатор Яшар Абдулселямоглу. Тема на разговора бе покачващото се напрежение между САЩ и Иран. Според Абдулселямоглу...

Венецуела като точка на геополитическо противопоставяне

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" по Военен телевизионен канал с водещ Евгени Кръстев. Тема на разговора бе продължаващата криза във Венецуела. Вижте пълното видео:...

Кампанията за евроизборите

Журналистът и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев и политологът Страхил Делийски гостуваха в предаването "Всичко коз" по Канал 3 с водещ Мая Костадинова. Те оцениха тезите в кампанията за Европейски избори 2019 - в Европа и у нас. Вижте пълното...

Какво трябва да се промени за да сме щастливи в ЕС

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "#Европа" по БНТ. Тема на разговора бе бъдещето на Европейския съюз и проблемите, пред които той е изправен. Гост също бе директор на фондация "Силна Европа". Вижте пълното...

ВЕИ революция ли? Не, газова!

Да, случи се: Както глобалните инвестиции, така и новите инсталирани мощности на ВЕИ през 2018 г. са по-ниски в сравнение с предходната 2017 г. Годините на постоянен ръст свършиха и то много преди ВЕИ да са заели значим дял в енергийното потребление. През...

Освирепелият феминизъм

Две новини от последните дни ми дадоха повод за написването на тази статия. Едната е решението на Спортната комисия на щата Калифорния да суспендира боксовия лиценз на Кубрат Пулев заради прословутата целувка с репортерката Дженифър Равало. Другата е петицията на...

ЕНП в задънена улица

Небрежното отношение, с което Европейската народна партия (ЕНП) минаваше през проблемите на ЕС, дава логичен резултат в постепенното отслабване на партията. ЕНП повтори всички възможни грешки на германската християндемокрация от близките години. Затова партията ще...

Ален Делон: Аз не играех. Аз живях

“Не може да очакваш да си Делон в продължение на петдесет или шестдесет години, с кариера като моята, и да се надяваш да те обичат”. Как да оцелееш с такава съдба? Какво да бъдеш, когато всичко си бил? В неделя той ще получи в Кан почетната Златна палма за цялостната...

За Чернобил и неопролетариата

Много хубав нов сериал от HBO - Чернобил. Изглежда исторически достоверен, със соц-декорите, старите пепелници, панелките, и всички тези неща, които все още виждахме в детството си, че и сега в някои забравени от Бога места.  Идва втори епизод и гледам интересен...

Дилъри на расизъм

Време за четене: 4 мин.

Расизмът е най-ценният актив за модерните прогресивни либерали от Манхатън до центъра на София. Те търгуват с него в Интернет, пласират го в медиите, университетите, филмите, сериалите, музикалните клипове, рекламите, политическите администрации и кампании. Инвестират в него време, усилия и извличат реални дивиденти. „Копаят“ го като биткойн, създават го от нищото и му вдъхват огромна сила като от древно езическо заклинание.

Расизмът е нещо като тяхна перверзна версия на криптовалута – виртуален, въображаем, но изключително ценен, когато повярваш в него и успееш да накараш колкото се може повече хора също да вярват в него и неговата стойност.

Колкото по-малко реален расизъм съществува, толкова по-скъп и важен става синтетичният, лабораторен расизъм. Той е един от най-популярните продукти на прогресивизма, доказателство за притежание на остър маркетинг нюх. И за пълна липса на морален компас.

За прогресивния активист от голямата западна медия, от малката ляволибералната партия, от факултета по „История на колониализма“, от Холивуд, от общинската управа на многомилионния космополитен град, от рекламната агенция или от престижното НПО, синтетичният расизъм е едновременно капитал, лост за влияние и тотем на новата секуларна секта. Най-успешният продукт на „това, което имаме като културен елит“ е обединил в себе си медийна естетика и религиозна страст.

В последните години наблюдаваме опит за драматично помпане на акциите на прогресивния продукт. Брокерите на синтетичен расизъм свирепо спекулират с наличието и стойността на своята стока. А в последните седмици надуването на балона на лабораторния расизъм достига нива, които вещаят скорошно пукване.  Или поне трябва така трябва да се случи ако Западната цивилизация желае да оцелее като здрава и просперираща общност и култура.

Хронологията на последните действия на дилърите на расизъм разкрива тревожна картина, която първо изглежда смешна, а после става страшна.

Маратонки на „Адидас“ и пуловер на „Гучи“ бяха обвинени в расизъм и изтеглени от пазара. Маратонките защото били бели на цвят, а се предлагали като част от поредната корпоративна кампания за празнуване на афроамериканската култура.  При пуловера причината е в дизайна, който напомнял на брокерите на лабораторен расизъм за така наречения blackface. Терминът описва черна боя върху бяло лице, която се асоциира със сегрегацията от миналото и времената, в които бели изпълнители  са се боядисвали като чернокожи за представления, наречени minstrel show. Днес тази архаична атракция от живее нов живот, поддържан изкуствено в машината за пропаганда на прогресивната конюнктура.

Моралната „блекфейс“ паника се разля в медиите с грандиозен размах в последната седмица. Губернаторът и главният прокурор на американския щат Вирдджиня Ралф Нортам и Марк Херинг признаха, че като млади са си боядисвали белите лица черни за „Хелоуин“ и по други празнични поводи като шега и поискаха прошка от публиката. Преди това Ралф Нортам беше предложил закон, който вероятно щеше да легализира убийството на бебета веднага след раждането в определени случаи, но това беше игнорирано или извинено от повечето либерални медии. Но старата колежанска снимка с „блекфейс“ вече го вкара в оправдателен режим на разкаяние и го превърна от герой в злодей.

 Британската класика от 60-те „Мери Попинз“ също получи медийна присъда за расизъм половин век след премиерата си заради сцена, в която белите герои минават през комин и излизат с почернени от саждите лица. Професор написа гневно есе в „Ню Йорк Таймс“ за „отвратителния расизъм“ на „Мери Попинз“. По същото време снимка на бели миньори с изцапани в черно лица по време на работа също беше използвана от брокерите на синтетичен расизъм за търговия с „блекфейс“ паниката, която се очертава като един от любимите  брандове на този бизнес.

Дни по-късно актьорът Лиъм Нийсън стана враг №1 на либералната система защото имаше неблагоразумието да се разкае публично, че преди 40 години е искал да отмъсти за изнасилването на своя приятелка от чернокож.Нийсън даде себе от онова време като лош пример, каза, че няколко дни е бил обсебен от мисли за насилие, потърсил е помощ и е надмогнал лошите идеи в главата си. Но неговото извинение бе третирано като декларация за расова война. Разкаянието на Нийсън му осигури бойкот, отмяна на премиерата на новия филм, неизброими заплахи, медийни атаки и призиви за изличаването му от публичния живот. Кариерата му вероятно ще приключи преждевременно.  Заради това, че се извинява, че преди 40 години е имал лоши мисли, свързани с чернокожи хора.

Само за няколко дни пред очите на света маратонки, миньори, пуловер и холивудска звезда бяха публично обвинени в расизъм и виртуално линчувани. Пародията преля в патология. От изтегляне на политически некоректни дрехи от пазара, до демонизация на работници и опит за изтриване на известен актьор обществото. И нито един случай на реален расизъм. Продуктът е изцяло синтетичен, а дистрибуцията му е мащабна и масова. Каквато е и реакцията в останалите джобове на нормалност. Отговорът на цивилизацията обаче трябва да е по-силен и ясен. Усещането, че балонът на синтетичния расизъм е надут до крайност и е пред пукане може да бъде измамно. Дълг на всеки загрижен за Запада е да участва в борбата срещу надигащ се свят, в който белите маратонки и белите миньори стават символ на расова омраза. Продуктът на прогресивизма трябва да се провали.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!