Избирателната активност достатъчна ли е за легитимност на изборите?
Една от най-добрите новини след тези избори е, че тяхната легитимност е неоспорима. Това се дължи както на активността, така и на резултата. Намеците на определени политически лидери, че ще атакуват легитимността на изборния процес след вота беше огромна опасност за демокрацията ни, защото тази теза можеше да звучи напълно достоверно в ушите на много хора. А това би било голям проблем.
Кои са победителите на тези избори?
Истински победител, който политически да господства в следващите години няма. ГЕРБ е очевидният победител, като партията дори увеличи дистанцията си с втория в сравнение с изборите през 2017 г., но пък срещу тях има разнородна опозиция, която има мнозинство.
Кои са големите губещи?
Без съмнение най-големият губещ е БСП. Партията постигна най-ниският си резултат на парламентарни избори след промените. Социалистите се свиха до най-тясното си електорално ядро. Протестният вот не ги припозна. Големият проблем за червените е дългосрочен. Задълбочават се негативните тенденции в демографския профил на партията – две трети от всички подали глас за тях са хора над 50 години. Образът на партията е ретро. Далеч са от дневния ред на младите. Идеологическият завой на Нинова към консерватизъм стяга ядрото, но не отваря към лява периферия. Братоубийствената война вътре в партията изхаби страшно много политическа енергия. Резултатите са налице.
Какво не успяха да познаят и защо социолозите?
Изненадата на тези избори дойде от смяната на местата на „Има такъв народ“ и БСП. Предварителните проучвания сочеха преднина предимство на БСП. Откъде се появи обаче това разместване? Най-вече от мобилизация на младежки вот в последните няколко дни от кампанията. В нашия екзит пол имахме въпрос кога е било взето решението за кого да гласувате и установихме, че една пета от всички избиратели или около 600 хиляди души са взели решението в последните няколко дни, от които половината в самия изборен ден. Младежкият вот беше концентриран основно към Трифонов и Демократична България (в София) и оттам се получи предварително подценяване на тези две формации.
Какви са вариантите за правителство?
Нека да следваме конституционната процедура при анализа ни. Предстои президентът да връчи мандат за съставяне на правителство на първата политическа сила – ГЕРБ. От партията ясно заявиха, че ще предложат кабинет, но той няма да събере необходимото мнозинство. Следва втори мандат, който ще бъде дадем на „Има такъв народ“. Именно тук ще бъде единствената възможност да бъде излъчено редовно правителство. Ако Трифонов предложи кабинет, ми изглежда силно вероятно то да бъде гласувано. Зад него могат да застанат, както ДБ, така и Манолова, и БСП, а дори и ДПС. Борисов също даде заявка, че ако им трябват депутати, може да им даде. Ако в крайна сметка Трифонов не предложи кабинет, то третия мандат ми се вижда формален и отиваме към служебно правителство и предсрочни парламентарни избори през юли.
Кой печели от избори „2в1“ – заедно с президентските?
Избори 2в1 с президентските означава да се гласува кабинет, който обаче да подаде оставка някъде към юли-август. Това означава политическата ситуация да е претърпяла няколко обрата. При такъв развой, да се правят прогнози отсега е несериозно.
Интервюто с Димитър Ганев преди изборите може да намерите тук
