fbpx

Политическата ни система се нуждае от рестарт, защото не произвежда работещ модел

На 06.10.2022 г. Теодор Димокенчев разговаря с Георги Жиков от БНР Радио Видин резултатите от изборите за народно събрание и бъдещето на страната. Интервюто можете да слушате тук или да прочетете извадки от него по-долу.


Устойчиво правителство с изявени евроатлантически ценности предложи спечелилата изборите партия ГЕРБ на останалите парламентарно представени формации освен ДПС, Възраждане и Български възход. 

Има ли път към преодоляването на перманентната политическа криза в България? 

Предстои ли исторически компромис или начертаните червени линии предопределят нов вот през пролетта? 

Бъдещето на политическия живот в страната дискутирахме с Теодор Димокенчев, юрист и автор в дясната платформа Консерваторъ.

Радио ВИДИН: Българският народ се произнесе за 48-мото Народно събрание. Какъв извод можем да направим от едни избори, които в голям процент повториха гласа на хората от предходните?

“Това, което виждаме, е че след година и половина избори, след много драматични протести, се връщаме в изходна позиция, в която ГЕРБ твърдо държат 20-25 % от гласовете, БСП продължават да се сриват, което е прекрасна новина, но като цяло имаме два сериозни блока. Единият е ГЕРБ, другият е анти-ГЕРБ вотът, както и няколко по-малки, които са патриотичния вот, който взеха Възраждане, а и някои други партии, които се сменят, но видяхме Изправи се, сега влезе Български възход. Това са малки формации, които се сменят, ако погледнем назад с 30 години какви са били изборите в България, винаги има такива малки формации, които влизат за 1-2 парламента и си отиват после. Ситуацията е същата. Въпросът беше, че при пандемичната обстановка, икономическата криза, а сега и война, ние изгубихме много време в празни приказки“.

Радио ВИДИН: ГЕРБ и Борисов от толкова време вече не спират да твърдят, че Василев и Петков са некадърни, а отсрещния блок пък е базиран на самата идея, че ГЕРБ са вредни и трябва да бъдат изчегъртани. Възможен ли е за пореден път исторически компромис? 

“Не само Продължаваме промяната, а и Демократична България, на тях основната им точка, поради която изобщо съществуват, е да са анти-ГЕРБ вот. Тези хора от години в Демократична България и всички партии, които са там, от години говорят само анти-ГЕРБ, макар че Христо Иванов беше министър на Борисов, което е само подробност, Продължаваме промяната още повече са анти-ГЕРБ вот. Постоянно говорят срещу Бойко Борисов, за корупция, имаше незаконен арест срещу него. В същото време обаче от страна на ГЕРБ виждаме едно постоянно обяснение как от ПП са дилетанти, аматьори, некадърници, неможачи и т.н, но заедно с това се повтаря едно и също: отваряне на ГЕРБ към широка коалиция за национално спасение или както ще я нарекат, няма значение. В самия ГЕРБ тоест имаме едно противоречие. Аз си го обяснявам по следния начин: ако видим как ВМРО беше коалиция с ГЕРБ и на практика се стопи заради това, аз това го наричам целувката на смъртта на ГЕРБ. Защото прегърнеш ли се с тях, те си остават на 20-25 %, а партията, която е в коалицията, се стопява. Това е стратегията на ГЕРБ, но тя не е особено дълбока. Това е причината да предлагат коалицията с който се съгласи под предтекст, че ще е за национално спасение. Продължаваме промяната съгласят ли се, за мен това ще бъде съвсем бърз край на тази формация. За Демократична България не мисля, че важи съвсем същото, защото те си имат сравнително твърд електорат. Вече в този формат, в който са сега, тези партии си имат стабилен вот, който ще им носи достатъчно, за да влизат в парламента независимо дали са в коалиция с ГЕРБ или не. Освен това гласоподавателите са им доказали, че всякакви пируети не им правят никакво впечатление, то затова е и твърд електорат. Тук идва патовата ситуация. Да, наистина има нужда от правителство редовно, наистина има нужда от парламент. От друга страна, ако гледаме последните 10-15 години качеството на законите, които се създават, нещата, които се случват в Народното събрание, не съм сигурен дали всъщност не е по-добре да няма парламент известно време“.

Радио ВИДИН: В наш предишен разговор посочихте, че очаквате силен натиск от страна на външните партньори към действията на ГЕРБ. Партията във вторник предложи идеята за евроатлантическа коалиция. Това обрича на сигурна смърт партиите, но има ли как да бъде постигнат този компромис?

“Слушах различни анализи. Прокарва се идеята, че ще се извъртят мандатите на ГЕРБ и ПП, а после президентът ще даде на някоя малка формация третия мандат. Това най-вероятно ще е формацията на Стефан Янев, едва дали президентът ще даде на ДПС третия мандат, вече видяхме такова прескачане. Има очаквания да се състави правителство, при което с общи линии всички да са на софрата, но никой да не носи отговорност. Не е невъзможен вариант, даже би бил най-безопасен за големите формации с оглед те да се понаядат през зимата, а през пролетта да отидем на нови избори. Тоест ще се повтори този фарс с предното правителство, където се направи четворна коалиция, ИТН излязоха, после имаше едно мъчение няколко месеца, докато стигнем до изборите. Може да се повтори такъв вариант. За евроатлантическата ориентация искам да коментирам: с множеството избори, които провеждаме, българският народ показва, че независимо от ГЕРБ, анти-ГЕРБ вот и т.н, основно се гласува за формации, които са твърдо евроатлантици. ГЕРБ са с 25 %, ПП са с 20, ДБ имат 7.5, Български възход също, макар че там е малко амбивалентно каква точно е позицията, макар че Янев след изборите изведнъж стана твърд евроатлантик, въпреки че той си отиде от служебното правителство заради коментари не срещу войната, а за запазване на неутралитет. Голямо мнозинство от българския народ си е ориентирано към ЕС и НАТО. Тези плашила за голямата русофилска маса, която едва ли не ще ни изкара от ЕС и НАТО, просто не се подкрепя емпирично от резултатите на изборите. Възраждане взимат все още доста под историческия максимум за патриотична формация. Той е около 400 000 гласа. С много усилия 500 000 гласа могат да бъдат взети от такава формация. За Възраждане въпросът е дали ще оберат вота от умиращата БСП и ще успеят да го комбинират с патриотичния вот, за да направят една по-широка популистка формация, която да е едновременно проруска, анти-ЕС и анти-НАТО и да обира вота на патриотите. Това може да достигне без проблем до милион гласоподаватели”.

Радио ВИДИН: Аз си мисля, че ние си оставаме една от малкото страни в Европа, в които няма силна дясна консервативна партия. Защо липсва на тукашния терен такава формация? Знаем, че в България да си националист едва ли не означава, че си луд. Да си патриот, въпреки че нашите политици опорочиха значението на родолюбието, все пак е нещо прекрасно.

Българският народ си е консервативен и патриотичен, няма какво да се лъжем. Това, че се маргинализират в медиите патриотичните формации, това е плод на медийна среда, която идва от Запада. В крайна сметка ние до голяма степен копираме тях. Навсякъде в Западна Европа, когато кажеш националист, това е равно на нацист. Това е налагано десетилетия наред след Втората световна война. Това е и причината там да виждаме тези извращения с масовата емиграция, с подмяната на местното население, неща, които благодарение на комунистическия ни период ги няма тук по стечение на обстоятелствата. Такава ни е медийната среда и това прави много трудно пробиването на такива формации като Възраждане и това прави техния успех много автентичен. Те отдолу нагоре изграждат нова партия, която сега обира патриотичния вот от останалите формации, въпреки че срещу Възраждане още преди да влязат в НС, имаше огромна медийна пропаганда и им се преписваха какви ли не неща, че били путинофилици, нацисти, все неща, които сме слушали за всички такива формации през годините. Такава е медийната среда. Има един развод между чувствата на народа и медиите, това не е нещо уникално за България. Напълно е нормално за западния свят“.

Радио ВИДИН: Този застой, тази криза в политическия живот, неминуемо водят до един разговор: изчерпана ли е системата?

“Аз съм абсолютно на това мнение, че нашата система не може да произведе работещ моделЕдин рестарт, не революция, ще подейства освежаващо на нашата политическа система. Подкрепям някаква конституционна реформа буквално заради промяната. Когато понякога човек започне на чисто, много по-добре може да изгради нещо, отколкото да го тласка назад багажът, който  е натрупан през годините. Другият момент е, че за мен в България тази система е наложена изкуствено от Запад. Ние сме се опитали да копираме западните демокрации, но като общество  нямаме тези традиции. Същите проблеми, които имаме сега с политическата раздробеност и с тази поляризация между партиите, предният път си говорихме с Вас, че те на племенен принцип  работят – ГЕРБ, анти-ГЕРБ. Същото е след Освобождението, особено в периода преди Втората световна война. Там имаме момент, в който дори партиите са забранени. Много е непривична тази система за България. Една система, подобна на някои държави от Югоизточна Азия, би работила по-добре. Ако щете я наречете малко по-авторитарна демокрация с малко по-различно разпределение на народните представители след гласуване, да не е толкова егалитарна. Такава система би работила по-добре, просто защото обществото не е дораснало дотам, че да поддържа като институции парламентарна демокрация като в Англия, Франция и друга западна държава. Парламентарната демокрация не е панацея, не е единственият начин да се постигне напредък в обществото. Ако гледаме резултати, по тях трябва да оценяваме, а не по това каква е формата на управление”.

Радио ВИДИН: Една тема, която може би остава на заден план заради случващото се в политиката ни. Данните от Националното преброяване, които са тревожни за провинцията и като цяло страната. Нашите политици не говорят за политики и идеологии, за решение на проблемите. Какво ни очаква в следващите 30 години? Това стопяване на населението има нужда от отговор, изразен в силни политики. Ние обаче нямаме капацитет да ги осъществим.

“Това е проблемът, че нямаме капацитет да осъществим силни политики. Вие правилно казахте за политки да говорим. На нас не ни трябва идеология, а работещи решения. Трябва ни силно управление, имам предвид добро и работещи. Трябват ни брутални антикорупционни практики, драконови закони за това нещо, да си има специален орган, който да се занимава. Трябва ни също и повече меритокрация в икономиката, дори в политиката. Има интересни модели в други държави. На места президент може да бъде само човек, който е заемал само определени политически позиции преди това. В Сингапур един от критериите е да е човек, който е бил управител на компания с 500 милиона долара share holder values, т.е стойността на акциите да бъде над тази сума, да е била на печалба в последните три години след облагане с данъци. Ето ясен критерии, да има доказани резултати в частния сектор. Системата е така построена, че да се създава път за развитие на професионални магистрати и професионални политици, а не всеки аматьор да може да влезе и да прави каквото пожелае. Тук да си рапър и да си известен и влизащ в парламента, а после показващ средни пръсти. Ако искате решения, не ви тярбват такива хора. Предишните също си имаха своите калинки. Самата система е така построена, че произвежда такъв резултат. Трябва да се промени системата така че да има позитивна селекция, не негативна”.

Радио ВИДИН: Намерението на всяка една държава е и трябва да бъде за стопанско и цивилизационно развитие, което, уви, според мен, тук липсва. Може би сме и некадърни. Ето, вчера Борисов говори как трябва да се обединим в евроатлантическа коалиция анти-Путин, което е абсурдно. Приемайки да бъдем част от ЕС и НАТО, де факто това се подразбира. Мисля си, че това е губене на време. Не подлежи на дискусия, защото е повече от ясно. Трябва обаче да се търсят политиките за развитие. Поправете ме, ако греша, но не очаквам такова в следващите години.

“Планирането си е изградило лошо име заради планирането по време на комунизма, но няма как да имате успешна държава без да планирате напред. Трябва да си има държавни агенции и институции, които за различните страни на обществото да имат дългосрочни планове, които се следват независимо от това кой е на власт. Трудно е да се говори на теми като демографската криза, трудно е да се говори наистина за решаване на драматичната ситуация, в която е България. Чешат се езиците с външна политика, с неща, от които реално ние сме зависими, но няма как да им повлияем. Дали сме про или анти-Путин – при положение, че нямаме армия, какво значение има? При положение, че до нас расте Турция – огромна, а ние умираме, колко време мислите, че нашата територия, както я наричат някои политически субекти, ще стои празна без население и Турция няма да дойде насам? Тя е непосредствената заплаха за България. От Турция няма как НАТО да ни предпази, нито ще ни предпазат сърбите, гърците или който и да е. За тези проблеми е много трудно да се говори, това е причината т.нар политическа класа да си чеша езиците с неща, които нямат реално значение”.


Публикацията в dimokenchev.eu

Споделете:
Default image
Теодор Димокенчев
Старши мениджър в международна технологична компания. Магистър по "Право" и по "Стопанско управление". Експерт по предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма.