fbpx

НОВО

Корупцията е симптом

Намесата на държавата води до изкривяване, което води до друга нова намеса За да влезе детето в детска градина - трябват връзки. За да не чакаш в КАТ с дни, или да получиш разрешение за строеж; за да няма проверки на ресторанта ти до откат, или да избегнеш ревизии с...

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Теодора Димова: Именно най-грешната овца е тази, заради която трябва да се оставят останалите

Време за четене: 7 мин.

– Не само в най-новата Ви книга, но и в публицистичните Ви текстове често говорите за самотата, за отчуждението ни един от друг. Особено въздействащи са размислите на една от героините във “Влакът за Емаус”, свързани с новозаветните думи на Христос пред учениците му: „Ето, настъпва час, и настана вече, да се разбягате всякой у вас си, и Мене самичък да оставите“. С какво усещане Ви изпълва това „самичък“, което не е характерно за новозаветния език?

– Това са разкъсващи думи на Христос в тези дни. Самотата му е тотална, космическа, нечовешка, защото няма нито един от човеците, който да Го разбира, който да проумява думите Му. Как така – хем е Син Божи, хем ще бъде предаден от хората, хванат, разпънат? Според човешката ни логика – или Той няма да бъде предаден, хванат, разпънат, умъртвен, или Той не е Син Божи. Човешкото съзнание тогава съвсем не е било подготвено да поеме парадоксалността на християнството. Ако тази парадоксалност бъде нарушена или изобщо липсва, християнското учение се подменя с идеология. Учениците му тогава в Гетсиманската градина се изморяват от очакването на неясните събития, които той не престава да пророкува, дори заспиват, както е записал св. Лука – „заспиват от тъга” по време на Неговата молитва.

– Мисля си, че „Влакът за Емаус“ е книга, особено подходяща да се чете в Страстната седмица, тъй като говори за потенциалната сила и безстрашие, които всеки от нас носи в себе си, да понесе своя кръст. Защо обаче за повечето от нас реалното постигане на това безстрашие се оказва невъзможно?

– За нас повечето неща като че ли изглеждат невъзможни, не само безстрашието, но и смирението, и търпението. Но това, което единствено можем да правим, е да не се отказваме да ги постигнем. С колкото и малки стъпки да вървим към тях. С колкото и големи пропадания. Само да не се отказваме.

Пътниците във влака за Емаус и техните истории ни повеждат към едни думи, които наскоро прочетох в проповед на един гръцки митрополит: „Там, където изглежда, че Бог отсъства, Той присъства по-силно“…

Това е като онази много красива католическа притча: един човек казал: Господи, защото когато бях здрав, когато бях бодър, когато бях добре, винаги виждах стъпките ти върху пясъка до себе си. А сега, когато съм болен, немощен, слаб – не виждам никакви стъпки. И Бог му отговорил – защото сега те нося на ръцете си.

– Защо Цветница е най-тъжният празник, както казва една от героините във „Влакът за Емаус“?

– Празник на цветята, образ на палмовите клонки, любовта, посрещането на Иисус в Йерусалим… Никога не са излизали толкова много хора, за да Го видят, чудото с Лазар вече се е разчуло навсякъде – и само след няколко дни същите тези хора ще крещят пред Пилат да Го разпъне. Това непостоянство в човешките отношения е съсипващо. Нищо не може да бъде докрай вярно, защото винаги може да се обърне в своята противоположност.

И още – смирението и твърдостта, с която Той върви към смъртта Си. Само Той и Отец Му знаят какво предстои и никой от учениците, от цялата тази тълпа около Него, дори не може да си въобрази онова, което съвсем, съвсем скоро ще се разиграе.

– Новата холивудска продукция „Ной“ за пореден път показа, че днес като че ли най-оценяван е „алтернативният“ прочит на библейските истории. Не се ли притеснявате, че „вливането“ на автентичен християнски дух в един роман на съвременен автор може да се възприеме като нещо утвърждаващо „статуквото“, подчинено на „догми и канони“?

– Суперпродукцията „Ной” е един типичен, зрелищен холивудски прочит на библейската история. Но тази „алтернативност” на посланията е повсеместна. Наскоро дори чух един интелектуалец да зове за „осъвременяване” на Символа на вярата. Според него Символът трябвало да бъде „преведен на съвременен език”, в това той виждал своята мисия. Вижте, пътят на повечето от нас към храма е много труден, дълъг и мъчителен. И след като така трудно си стигнал до него, ти започваш да пазиш вярата така, както Малкият принц пази своята роза. Като че ли дори не самият Малък принц пази розата, а самият Дух я пази.

– Казусът около изложбата на Калоян Илиев-Кокимото във Варна отново постави темата за свободата на изкуството, от една страна, и усещането за сакралното, от друга. Какъв е Вашият коментар?

– Ако това бяха карикатури на Мохамед – целият свят щеше вече да е пред нова война. А когато са карикатури на Кръста – ние трябва да сме толерантни. Не, разбира се, не можем и няма как да бъдем толерантни. Длъжни сме да изразим категорично своето становище на вярващи. Да не говорим, че самите рисунки или инсталации, или каквото е там, са лишени от какъвто и да е талант.

– Когато eдин от героите от книгата Ви е подканен да сподели своята вяра, той започва да говори за Христос и църквата „неуверено, тромаво, срамежливо“. Защо твърде често, когато говорим за вярата си пред някого, който не е вярващ, или подхождаме с назидателен тон, или със смущение, сякаш се оправдаваме за нещо…

– Да, така е. Хората, които могат пламенно да говорят за вярата, без да изпадат в назидателност, са много малко. А назидателното говорене може да отблъсне някой с години напред. Това е изключително трудна територия, изключително крехка и хлъзгава. А говорим със смущение, защото това е най-дълбоката и съкровена част от нас. Ако видим, че човекът насреща поема с интерес, задава въпроси, тогава става по-лесно. Но обикновено човекът отсреща също се смущава или се срамува от невежеството си по отношение на вярата.

– Във „Влакът за Емаус“ е споменат отец Ередия, героят от романа „Осъдени души“, като човек, борещ се за монашеския си обет. Можем ли да открием в това задочен диалог с Вашия баща, писателя Димитър Димов, и вложените от него послания в този образ, или това е Вашата алтернатива срещу интерпретации, с които сме свикнали – да говорим за религиозния фанатизъм, който „потиска свободния порив на любовта“?

– Мисля, че отец Ередия е разглеждан тенденциозно едностранчиво, половинчато, той е вече като клише на религиозния фанатизъм, на лицемерното йезуитско благочестие. А образът му е много по-богат, по-човечен, по-широк, по-автентичен от това вече наложило се, за съжаление, клише.

– Говорите открито за това, че църквата в България страда от заразата на формализма и властолюбието. Имате ли някакво обяснение за това защо при други съседски народи, също преживели комунизма, ситуацията е различна – в Румъния, в Сърбия…

– Аз също много често си задавам този въпрос. Защо църквата в Сърбия и Румъния изглежда толкова жива, пълноводна, пълнокръвна, храмовете са пълни, съществуват евхаристийни общности, има огромни книжарници за православна литература, преводи, издават се богословски списания, провеждат се конференции, срещи, в манастирите действително има монаси, братства, има сръбски епископи (като епископ Атанасий (Йевтич) например), които оживяват, оживотворяват целия църковен живот.

Изглежда там духовниците умеят да общуват с хората, подават им ръка, привличат ги, умеят да им говорят. Тук – с малки изключения – съществува бездна между клириците и Божия народ. Като че ли епископите са нещо отделно от Божия народ, като че ли той съвсем не ги интересува, той не е тяхна грижа, той не е загубената овца, заради която трябва да се оставят останалите и да се търси тя – именно загубената, именно падналата, именно невежата, именно най-грешната овца. И понеже хората в крайна сметка са много чувствителни, те усещат това пренебрежително, неприятелско отношение и също се отдръпват от църквата.

– Дали въвеждането на задължително обучение по религия в училище ще донесе добри плодове според Вас? Подкрепяте ли идеята?

– Да, подкрепям изучаването на религия в училище, но не мисля, че това е панацея. Вярата трябва да се преподава в неделни училища, а най-добре дори не в училище, а в семейството, а най-добре от човек на човек, от сърце на сърце.

– Вие сте носителка на национални и международни награди за литература. Могат ли на едно място да виреят и смирението, и егото на твореца, на талантливия човек, чиято посока и надежда е неговото признание от света?

– Егото на твореца и смирението на твореца са две противоположни течения, които са в непрестанен сблъсък, защото за да мога да пиша, трябва да съм сигурна в себе си, егото ми да е добре, така да се каже, нахранено. А точно това е обратното на смирението. И как можем да очертаем тънката граница, както казва отец Александър Шмеман, между удоволствието от успеха (гордостта) и радостта, че си достигнал до нещо, което ти се е струвало важно и истинско (заради Бога, не заради нас)?! Това е страшната непостижимост на истинското смирение… Вечното, незабавно, моментално изскачане на онова мъничко аз, чиято нищожност и пошлост винаги става ясна. И страхът от всичко онова, с което Бог лекува това самодоволство.

От pravoslavie.bg

Теодора Димова е сред най-четените съвременни български писатели. Тя е автор на романите „Емине“, „Майките“, Адриана“, „Марма, Мариам“ и „Влакът за Емаус“. За романа си „Майките“ получава Голямата награда за източноевропейска литература на KulturKontakt и Wieser Verlag, Австрия. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ