НОВО

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Иво Инджов: Никой не се възползва от изхабяването на ГЕРБ

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Експерт по политически комуникации. Кой е големият победител на изборите? На местните избори нямаше голям победител. Спечели ГЕРБ, защото доминира отчетливо в битката за кметове на общини и...

Всички обичат Радев

Политическата и не толкова обществена драма с назначаването на нов главен прокурор е на път към своя край. Въпреки, че в четвъртък държавният глава Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за нов първи обвинител и вместо това подписа указ за...

Вредата от данъчната хармонизация

В телевизионно интервю, новият икономически еврокомисар Паоло Джентилони сподели, че не било нормално в ЕС да има единна валута и една централна банка, а в същото време във всяка страна да има различно данъчно облагане.  Той изрично посочи, че не може в България...

Бюджет 2020: Първи впечатления

Министерски съвет одобри държавния бюджет за 2020 г. Малко първи впечатления: За моя изненада, Бюджет 2020 е подобрение спрямо Бюджет 2019, който беше позициониран силно в ляво. Та този път, освен негативните, ще изброя и някои позитивни страни на бюджета:...

Бюджет 2020: Без изненади

В проектобюджета за 2020-а не се виждат изненади, спрямо предварителните очаквания. Параметрите и от приходната част, и от разходната бяха очаквани. Важно е да се отбележи положителния факт, че няма промяна в размера на данъчните ставки и размера на осигурителните...

Стопанската немощ на социализма

“...стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг, увеличаване на инфлацията,...

Един необикновен ден преди 30 години

Не бива да се бърка денят 10 ноември 1989 с прехода или пък с други последващи събития, които като цяло наричаме „демокрацията“. Денят си е ден, докато преходът и демокрацията са разтегливи понятия, на които все още не са сложили окончателни граници в пространството и...

Неизбежният икономически колапс е истинският спасител на България от комунизма

Датата 10 ноември е ключова в новата българска история. Не защото един политически режим е сменен с друг или защото след десетилетия еднолично управление Тодор Живков е свален от власт. Тези събития носят своята историческа важност спрямо съответния период. 30 години...

Огледалото на Прехода или Политикът на Шрьодингер

Време за четене: 6 мин.

Време за четене: 6 мин. Слави Трифонов в политиката – рубриката “Сблъсък” Кристиян Шкварек и Николай Облаков

Споделете чрез

Динковият битовизъм и консервативните ценности

Време за четене: 2 мин.

Позволете, първо, да се извиня, че трябва изобщо да констатирам очевидното. Но Динко не е консерватор.

Здраво вкоренената глуповатост не е консервативно нещо. Битовикът не е обезателно консерватор: първото кореспондира с навици и инстинкти, докато второто – с ценности и интуиции.

Поради своята зависимост, наркоманът също добива навици. Но това не го прави консерватор.

Да погледнем полето. Да си въобразим, че то ще роди реколта от само себе си, без преди това то да бъде посято и облято, е наивно. Полето е битовизмът, комуто е потребна грижа, за да даде като продукт традиционализъм.

Легитимирането на националистическия популизъм като консерватизъм – или просто динковизацията на консерватизма, ще създаде проблеми и само проблеми за последния.

Вижте, например, как класическият либерализъм бе хакнат, превзет и доведен до гротеска от радикализираните леви. Това бе процес на джасимковизация на либерализма. Това е и прекият риск пред консерватизма – на свой ред да позволи да бъде препрограмиран по апетит и вкус на Динко.

Джон Лок бе поруган. Да не позволяваме това да се случи с Едмънд Бърк и Жозеф дьо Местр.

За целта, е редно да се отрече схващането, че да си тъп е консервативна ценност. Тук не говоря за онази благородна социално-културна мудност – мъдростта и опита на житейския човек, която е добродетел. Тук имам предвид вкоренената глупост на битовия човек, която се крепи от навика и инстинкта му, а не от ценностите и интуицията му.

Разликата между битовия и житейския човек е именно в консерватизма на втория. Динко има навици и инстинкти, които развива в полето на хоризонталния си битов периметър. Консерваторът има ценности и интуиции, които полага в житейското си пространство, обикновено построено йерархически.

Аз съм противник на това навикът да бъде представян като ценност, инстинктът като интуиция, битовият човек като житейски човек и Динко като консерватор.

Нека не се заблуждаваме, че в тесния и плитък село-глед на Динко има място за консерваторите. Улицата не може да побере квартала, кварталът – града. Диктатурата на колективната глупост е също толкова опасна колкото е и диктатурата на малцинствения интелектуализъм. И двете са сектарни, тъй като не са органични представи.

Динко, разбира се, е част от реалната българска констелация и като такъв трябва да бъде отчитан. Така както трябва да бъдат отчитани и антиподните състояния като Джасимко. Но ако консерватизмът допусне ценностен пренос или интелектуално съешаване с който и да е от двамата, то тогава и само тогава бих се съгласил, че глупостта трябва да бъде интегрирана в китовете на консерватизма.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!