НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Динковият битовизъм и консервативните ценности

Време за четене: 2 мин.

Позволете, първо, да се извиня, че трябва изобщо да констатирам очевидното. Но Динко не е консерватор.

Здраво вкоренената глуповатост не е консервативно нещо. Битовикът не е обезателно консерватор: първото кореспондира с навици и инстинкти, докато второто – с ценности и интуиции.

Поради своята зависимост, наркоманът също добива навици. Но това не го прави консерватор.

Да погледнем полето. Да си въобразим, че то ще роди реколта от само себе си, без преди това то да бъде посято и облято, е наивно. Полето е битовизмът, комуто е потребна грижа, за да даде като продукт традиционализъм.

Легитимирането на националистическия популизъм като консерватизъм – или просто динковизацията на консерватизма, ще създаде проблеми и само проблеми за последния.

Вижте, например, как класическият либерализъм бе хакнат, превзет и доведен до гротеска от радикализираните леви. Това бе процес на джасимковизация на либерализма. Това е и прекият риск пред консерватизма – на свой ред да позволи да бъде препрограмиран по апетит и вкус на Динко.

Джон Лок бе поруган. Да не позволяваме това да се случи с Едмънд Бърк и Жозеф дьо Местр.

За целта, е редно да се отрече схващането, че да си тъп е консервативна ценност. Тук не говоря за онази благородна социално-културна мудност – мъдростта и опита на житейския човек, която е добродетел. Тук имам предвид вкоренената глупост на битовия човек, която се крепи от навика и инстинкта му, а не от ценностите и интуицията му.

Разликата между битовия и житейския човек е именно в консерватизма на втория. Динко има навици и инстинкти, които развива в полето на хоризонталния си битов периметър. Консерваторът има ценности и интуиции, които полага в житейското си пространство, обикновено построено йерархически.

Аз съм противник на това навикът да бъде представян като ценност, инстинктът като интуиция, битовият човек като житейски човек и Динко като консерватор.

Нека не се заблуждаваме, че в тесния и плитък село-глед на Динко има място за консерваторите. Улицата не може да побере квартала, кварталът – града. Диктатурата на колективната глупост е също толкова опасна колкото е и диктатурата на малцинствения интелектуализъм. И двете са сектарни, тъй като не са органични представи.

Динко, разбира се, е част от реалната българска констелация и като такъв трябва да бъде отчитан. Така както трябва да бъдат отчитани и антиподните състояния като Джасимко. Но ако консерватизмът допусне ценностен пренос или интелектуално съешаване с който и да е от двамата, то тогава и само тогава бих се съгласил, че глупостта трябва да бъде интегрирана в китовете на консерватизма.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!