НОВО

Какъв е българският интерес в ЕС

Какъв е българският интерес в ЕС? Придава ли модерният консерватизъм алтернатива във ВМРО? Гости в студиото на "Свободна зона с Георги Коритаров" бяха Ангел Джамбазки и Критиян Шкварек – кандидати за евродепутати. Вижте видеото:...

Целият свят се оглежда в един български касов апарат

Не че няма дясно. Просто по някаква причина не е модерно. Днес най-дясната страна в света е комунистически Китай. Защо дясното не е модерно? Защото хората не обичат да чуват, че трябва да се трудят, да мислят, да се борят и да се мъчат, а предпочитат да им напяват в...

За споделеното родителство

В съвременното общество все повече деца растат в разделени семейства. Разводите са доста по-често явление в сравнение с преди 2-3 поколения, двойки в съвместно съжителство също се разделят, а трудовата миграция води дотам, че съпрузи се принуждават да живеят далеч...

Апетитът на британските консерватори към революция и контрареволюция

През юни 2016 г. Великобритания гласува с референдум да излезе от Европейския Съюз. Макар и напълно безкръвен, този резултат беше революционен по британски. Въпреки предупреждения, които съм чувала и от британски, и от български консерватори, че това се е очаквало, аз...

Напрежението между САЩ и Иран: Ще има ли ескалация и как ще се отрази на света?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" д-р Мартин Табаков гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Гост също бе международният анализатор Яшар Абдулселямоглу. Тема на разговора бе покачващото се напрежение между САЩ и Иран. Според Абдулселямоглу...

Венецуела като точка на геополитическо противопоставяне

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" по Военен телевизионен канал с водещ Евгени Кръстев. Тема на разговора бе продължаващата криза във Венецуела. Вижте пълното видео:...

Кампанията за евроизборите

Журналистът и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев и политологът Страхил Делийски гостуваха в предаването "Всичко коз" по Канал 3 с водещ Мая Костадинова. Те оцениха тезите в кампанията за Европейски избори 2019 - в Европа и у нас. Вижте пълното...

Какво трябва да се промени за да сме щастливи в ЕС

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "#Европа" по БНТ. Тема на разговора бе бъдещето на Европейския съюз и проблемите, пред които той е изправен. Гост също бе директор на фондация "Силна Европа". Вижте пълното...

ВЕИ революция ли? Не, газова!

Да, случи се: Както глобалните инвестиции, така и новите инсталирани мощности на ВЕИ през 2018 г. са по-ниски в сравнение с предходната 2017 г. Годините на постоянен ръст свършиха и то много преди ВЕИ да са заели значим дял в енергийното потребление. През...

Освирепелият феминизъм

Две новини от последните дни ми дадоха повод за написването на тази статия. Едната е решението на Спортната комисия на щата Калифорния да суспендира боксовия лиценз на Кубрат Пулев заради прословутата целувка с репортерката Дженифър Равало. Другата е петицията на...

Дьо Гол, предвестник на “нелибералните” демокрации?

Време за четене: 3 мин.

Това беше преди петдесет години. Беше преди век. Беше преди хиляда години. Президентът на Френската република напусна поста си. Ненадейно. Заради един изгубен референдум. Без увъртане, нито обвинения срещу несъвършенствата на всеобщото гласуване, качеството, възрастта, образователното ниво на избирателите. Цинцинат се върна към плуга си. Той се казваше Шарл дьо Гол. Парадоксът беше огромен: човекът, когото упрекваха за условията на връщането му във властта през 1958 г., даде урок по демократична безпогрешност на всички свои критици, които го сравняваха с Наполеон III или с Мусолини.

Той даде пример, който нямаше да бъде последван: през 1992 г. Франсоа Митеран обяви, че няма да подаде оставка, дори ако Договорът от Маастрихт бъде отхвърлен. През 2005 г. Жак Ширак не се отказа от поста си, въпреки провала на референдума  за европейската конституция. През 2007 г. Никола Саркози (подкрепян от почти всички депутати от десницата и левицата) превърна отхвърления от народа текст в текст, приет от националното представителство. 

Когато говорим за демократична криза, винаги трябва да се връщаме към извора. Когато говорим за Петата република, трябва да си спомним, че вече не говорим за едни и същи институции. Когато говорим за референдум по гражданска инициатива, за да се оплачем, че избирателите не могат да изразят волята си между две президентски кампании, трябва да кажем, че до неотдавна те можеха, между парламентарните избори и референдумите, да постигнат промяна на мнозинството и дори оттегляне на държавния глава. Това се наричаше Петата република. “Жискар я разруши от суета, Митеран от гордост, Ширак от нехайство”, казваше Мари-Франс Гаро с горчива прозорливост.


Шарл дьо Гол в Коломбе-ле-дьоз-Еглиз, 27 април 1969 г., на референдума за промяна на Конституцията с обновяване на Сената

Свещената правова държава

При генерал Дьо Гол Конституционният съвет не цензурираше закона, гласуван от народните представители, в името на “велики принципи”, които тълкува, както смята за уместно. При генерал Дьо Гол чуждестранни съдии не диктуваха нашето поведение в името на “човешките права”. При генерал Дьо Гол чуждестранни технократи не управляваха нашата валута, нито нашата индустриална и търговска политика. 

Днес Дьо Гол щеше да бъде обвиняван, че не зачита свещената правова държава, т.е. управлението на съдиите. Той имаше своя собствена йерархия: 

“Първо Франция, после държавата и накрая правото”. 

Щеше да бъде смятан от медиите за популист, от Еманюел Макрон за националист, за колбертист от либералите, за демодиран от прогресистите, за “позорен представител на белия патриархат” от феминистките, въпреки че той даде право на жените да гласуват, за ислямофоб от антирасистите, защото не иска неговото село да стане “Коломбе-с-двете-джамии”*.

Днес Дьо Гол щеше да бъде захвърлен в позорния кюп на апостолите на нелибералната демокрация, скъпа на Виктор Орбан. Просто защото смяташе, че демокрацията е власт на мнозинството, а не тирания на малцинствата в името на велики принципи.

* Игра на думи на Colombey-les-Deux-Mosquées (Коломбе-с-двете-джамии) с Colombey-les-Deux-Églises (Коломбе-с-двете-църкви), мястото, където Дьо Гол е починал – бел. пр.

Автор: Ерик Земур, “Фигаро”

Превод от френски: Галя Дачкова

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!