fbpx

НОВО

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Първият въпрос, като започнем да говорим за панарабизма и арабския национализъм е ясно да посочим какво се има предвид под Арабски свят – това са всички държави, където арабският език е първият официален език  и  арабската и ислямска култура доминират. В...

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Джок на свобода

Време за четене: 4 мин.

Освободиха предсрочно от затвора убиецът на Андрей Монов – австралиецът анархокомунист и авантюрист Джок Полфрийман. След осем години зад решетките Джок е свободен човек. Така реши българският съд. Онзи, същият – уж несправедливият, уж корумпираният, уж зависимият: така го определяше Джок, така го определяха и приятелите и симпатизантите на Джок. Въобще, Джок – момчето чудо на антифашизма, убиецът на фашисти, символът на междурасовата солидарност е на свобода.

Версии за сценария на инцидента се тиражираха навремето предостатъчно. Подробности все още могат да бъдат открити, ако някой желае да се зарови в случилото се. Гледната точка на самият убиец обаче сякаш придоби най-голяма публичност – дошъл на екскурзия по време на отпуската си от британската армия и екипиран като за убийство, Джок видял в подлеза футболна агитка след някакъв мач и решил, че са фашисти. Извадил нож и в суматохата поставил един от тях на мястото му – така както го вижда в обърканата си от идеология и жажда за справедливост австралийска глава.

Истината е обаче друга – в нашето общество има расизъм. Този проблем съществува и не е от вчера. Расизъм има и основна негова жертва сме самите българи. А расистите също са българи. Уж един народ, но всъщност два отделни: градските деца, които мразят неградските деца. Е, градските деца вече пораснаха, завършиха супер елитната специалност “Изследвания на политическата роля на пола” в Ковънтри или нещо подобно и са основната политически и граждански активна група в обществото ни. Те са онези същите със социалното равенство и правата на малцинството (понеже у нас има само едно малцинство, ако не знаете), онези които се смеят когато искаш да има повече български многодетни семейства, но “уважават правото” на същото онова малцинство да не праща децата си на училище. Напоследък говорят и за еднополови бракове и момчешки розови дрешки, но това е отделна тема.

Страната ни им се вижда селска и не заслужава симпатия. Щом българин направи нещо, то немедлено е зло и недодялано. Дори и да е българин само по паспорт – ритне ли лелка в Германия, то ние всички ставаме Ганьовци и заслужаваме стореното от Полфрийман да бъде сторено и на нас. Но пък ако се появи някой Джок или пък Уве, или Карлсон ако щете и веднага са готови да приемат правото му да рита камериерки по Черноморието за свещен спорт, а пък убийството на българско момче, имало прегрешението да “прилича на фашист” защото носи шалче на любимият си отбор става досадна подробност.

Но важното е, че Джок най-сетне е на свобода. Този човек-бастион на всепобедният комунизъм излезе от омразният български затвор. Нещо в мен ми подсказва, че ако беше изтърпял наказанието в цялата му тежест и 20 годишен срок, то вероятно щеше да излезе превъзпитан и нов човек – нали все пак това е целта на наказанието? Но празният му поглед и студената усмивка при предсрочното му освобождаване ме кара да мисля, че скоро пак ще чуем за него. По всяка вероятност Австралия ще си го изтегли обратно скоропостижно, за да не търпи Джок и минута повече да стъпва върху “фашистката” българска земя. Но дали това ще е краят на приказката му?

Натури като неговата не се превъзпитават за 8 години, не се превъзпитават и когато са убедени в себе си и убеждавани от околните, че са извършили нещо правилно и редно. За себе си Джок Полфрийман е мъченик и герой. А смъртта на героя идва не когато го затвориш зад решетките, а когато той сам преосмисли геройството си и се отдаде на спокоен живот. Сърце юнашко не трае живот във ферма и отглеждането на овце и кенгура не е героично поприще, не е работа, която променя света. Нали това е болката на всички леви – че светът не е оформен по вкусът им. В този ред на мисли, нека ви предложа, скъпи борци за социална справедливост, един облог. Облогът е съвсем прост – нека наблюдаваме Джок. Сега вероятно ще побърза да изчезне, да бъде тих. Но аз се обзалагам, че това ще е за кратко. Падне ли името му отново из медиите – в местния или световния информационен поток – нека се обзаложим, дали ще е по повод нещо добро?

Споделете чрез

Предишен

Следващ