НОВО

Социологията – наука или магия?

След лавината от социологически проучвания през последните дни, човек не може да не си зададе някои въпроси. Например: социолозите отгатват ли изборните резултати или ги предизвикват? Провиждат ли в бъдещето или го създават? Този въпрос никак не е за...

Една женска космическа разходка разобличи двойните стандарти в отношението към политиците

На 18-ти октомври Кристина Кук и Джесика Меър, две астронавтки на НАСА, влязоха в историята, след като извършиха първата изцяло женска космическа разходка. Подобно на много други космически ентусиасти, така и аз наблюдавах събитието в реално време. За човек като мен,...

Споразумение или още по-голям хаос има около Брекзит?

Д-р Мартин Табаков от Института за дясна политика и журналистът и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев коментират сагата с Брекзит. Ще оцелее ли консервативната партия във Великобритания? Вижте пълното...

Четиринадесет гласа делят Борис от историята

Борис Джонсън го делят (най-много) 14 гласа от учебниците по история. Ако неговата версия на сделката за Брекзит бъде одобрена от парламента, дори той да загуби следващите избори, това няма да има значение. Защото ще остане завинаги като политикът, водил кампанията за...

Как се прави пропаганда: Мастър клас от Европейската комисия

Последното социологическо проучване на тема „Изменение на климата“ на Евробарометър и начинът, по който Европейската комисия използва резултатите, толкова ме изумяват, че не мога да не ги коментирам. Ето как изглеждат нещата в 10 стъпки: 1. Избираш базов въпрос, който...

Машина без заден ход

Преди време излезе едно социологическо проучване, което сочеше, че според 80% от българите ние сме велик народ, голяма работа сме, но едва 47% биха се сражавали за страната си в случай на война. Лековатите интерпретации плъзнаха из мрежата и оттогава ми заседна една...

Революцията изяжда децата си

“A l'exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants” Jacques Mallet du Pan, Considérations sur la nature de la Révolution de France, et sur les causes qui en prolongent la durée (1793) Noblesse oblige, заедно с принципите и последователността да кажем отново...

Корпоративна капитулация пред Китай

Западните компании и знаменитости обожават да говорят – а често и да крещят - за човешки права, демокрация и прогресивни ценности. Те са готови да бойкотират отделни малки американски щати, които не са достатъчно либерални по техните свръхлиберални критерии и редовно...

Сделката на Борис

Тепърва ще видим какво представлява в конкретика постигната сделка между Великобритания и ЕС. Дотогава: явно става дума за нещо като двоен режим на митническия съюз, в който Северна Ирландия ще остане в рамките на Великобритания, но ще спазва правила, характерни за...

“Кой ще ни даде пари” завладя и Европейския парламент

“Социалното изключване и бедността представляват нарушение на правата на човека” Запомнете тези думи. Ще ги чувате все по-често през следващите години и все от устите на хора, чиято изконна цел е да вземат вашите пари и да ги преразпределят към други, като по време на...

Джок на свобода

Време за четене: 4 мин.

Освободиха предсрочно от затвора убиецът на Андрей Монов – австралиецът анархокомунист и авантюрист Джок Полфрийман. След осем години зад решетките Джок е свободен човек. Така реши българският съд. Онзи, същият – уж несправедливият, уж корумпираният, уж зависимият: така го определяше Джок, така го определяха и приятелите и симпатизантите на Джок. Въобще, Джок – момчето чудо на антифашизма, убиецът на фашисти, символът на междурасовата солидарност е на свобода.

Версии за сценария на инцидента се тиражираха навремето предостатъчно. Подробности все още могат да бъдат открити, ако някой желае да се зарови в случилото се. Гледната точка на самият убиец обаче сякаш придоби най-голяма публичност – дошъл на екскурзия по време на отпуската си от британската армия и екипиран като за убийство, Джок видял в подлеза футболна агитка след някакъв мач и решил, че са фашисти. Извадил нож и в суматохата поставил един от тях на мястото му – така както го вижда в обърканата си от идеология и жажда за справедливост австралийска глава.

Истината е обаче друга – в нашето общество има расизъм. Този проблем съществува и не е от вчера. Расизъм има и основна негова жертва сме самите българи. А расистите също са българи. Уж един народ, но всъщност два отделни: градските деца, които мразят неградските деца. Е, градските деца вече пораснаха, завършиха супер елитната специалност “Изследвания на политическата роля на пола” в Ковънтри или нещо подобно и са основната политически и граждански активна група в обществото ни. Те са онези същите със социалното равенство и правата на малцинството (понеже у нас има само едно малцинство, ако не знаете), онези които се смеят когато искаш да има повече български многодетни семейства, но “уважават правото” на същото онова малцинство да не праща децата си на училище. Напоследък говорят и за еднополови бракове и момчешки розови дрешки, но това е отделна тема.

Страната ни им се вижда селска и не заслужава симпатия. Щом българин направи нещо, то немедлено е зло и недодялано. Дори и да е българин само по паспорт – ритне ли лелка в Германия, то ние всички ставаме Ганьовци и заслужаваме стореното от Полфрийман да бъде сторено и на нас. Но пък ако се появи някой Джок или пък Уве, или Карлсон ако щете и веднага са готови да приемат правото му да рита камериерки по Черноморието за свещен спорт, а пък убийството на българско момче, имало прегрешението да “прилича на фашист” защото носи шалче на любимият си отбор става досадна подробност.

Но важното е, че Джок най-сетне е на свобода. Този човек-бастион на всепобедният комунизъм излезе от омразният български затвор. Нещо в мен ми подсказва, че ако беше изтърпял наказанието в цялата му тежест и 20 годишен срок, то вероятно щеше да излезе превъзпитан и нов човек – нали все пак това е целта на наказанието? Но празният му поглед и студената усмивка при предсрочното му освобождаване ме кара да мисля, че скоро пак ще чуем за него. По всяка вероятност Австралия ще си го изтегли обратно скоропостижно, за да не търпи Джок и минута повече да стъпва върху “фашистката” българска земя. Но дали това ще е краят на приказката му?

Натури като неговата не се превъзпитават за 8 години, не се превъзпитават и когато са убедени в себе си и убеждавани от околните, че са извършили нещо правилно и редно. За себе си Джок Полфрийман е мъченик и герой. А смъртта на героя идва не когато го затвориш зад решетките, а когато той сам преосмисли геройството си и се отдаде на спокоен живот. Сърце юнашко не трае живот във ферма и отглеждането на овце и кенгура не е героично поприще, не е работа, която променя света. Нали това е болката на всички леви – че светът не е оформен по вкусът им. В този ред на мисли, нека ви предложа, скъпи борци за социална справедливост, един облог. Облогът е съвсем прост – нека наблюдаваме Джок. Сега вероятно ще побърза да изчезне, да бъде тих. Но аз се обзалагам, че това ще е за кратко. Падне ли името му отново из медиите – в местния или световния информационен поток – нека се обзаложим, дали ще е по повод нещо добро?

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!