НОВО

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Джок на свобода

Време за четене: 4 мин.

Освободиха предсрочно от затвора убиецът на Андрей Монов – австралиецът анархокомунист и авантюрист Джок Полфрийман. След осем години зад решетките Джок е свободен човек. Така реши българският съд. Онзи, същият – уж несправедливият, уж корумпираният, уж зависимият: така го определяше Джок, така го определяха и приятелите и симпатизантите на Джок. Въобще, Джок – момчето чудо на антифашизма, убиецът на фашисти, символът на междурасовата солидарност е на свобода.

Версии за сценария на инцидента се тиражираха навремето предостатъчно. Подробности все още могат да бъдат открити, ако някой желае да се зарови в случилото се. Гледната точка на самият убиец обаче сякаш придоби най-голяма публичност – дошъл на екскурзия по време на отпуската си от британската армия и екипиран като за убийство, Джок видял в подлеза футболна агитка след някакъв мач и решил, че са фашисти. Извадил нож и в суматохата поставил един от тях на мястото му – така както го вижда в обърканата си от идеология и жажда за справедливост австралийска глава.

Истината е обаче друга – в нашето общество има расизъм. Този проблем съществува и не е от вчера. Расизъм има и основна негова жертва сме самите българи. А расистите също са българи. Уж един народ, но всъщност два отделни: градските деца, които мразят неградските деца. Е, градските деца вече пораснаха, завършиха супер елитната специалност “Изследвания на политическата роля на пола” в Ковънтри или нещо подобно и са основната политически и граждански активна група в обществото ни. Те са онези същите със социалното равенство и правата на малцинството (понеже у нас има само едно малцинство, ако не знаете), онези които се смеят когато искаш да има повече български многодетни семейства, но “уважават правото” на същото онова малцинство да не праща децата си на училище. Напоследък говорят и за еднополови бракове и момчешки розови дрешки, но това е отделна тема.

Страната ни им се вижда селска и не заслужава симпатия. Щом българин направи нещо, то немедлено е зло и недодялано. Дори и да е българин само по паспорт – ритне ли лелка в Германия, то ние всички ставаме Ганьовци и заслужаваме стореното от Полфрийман да бъде сторено и на нас. Но пък ако се появи някой Джок или пък Уве, или Карлсон ако щете и веднага са готови да приемат правото му да рита камериерки по Черноморието за свещен спорт, а пък убийството на българско момче, имало прегрешението да “прилича на фашист” защото носи шалче на любимият си отбор става досадна подробност.

Но важното е, че Джок най-сетне е на свобода. Този човек-бастион на всепобедният комунизъм излезе от омразният български затвор. Нещо в мен ми подсказва, че ако беше изтърпял наказанието в цялата му тежест и 20 годишен срок, то вероятно щеше да излезе превъзпитан и нов човек – нали все пак това е целта на наказанието? Но празният му поглед и студената усмивка при предсрочното му освобождаване ме кара да мисля, че скоро пак ще чуем за него. По всяка вероятност Австралия ще си го изтегли обратно скоропостижно, за да не търпи Джок и минута повече да стъпва върху “фашистката” българска земя. Но дали това ще е краят на приказката му?

Натури като неговата не се превъзпитават за 8 години, не се превъзпитават и когато са убедени в себе си и убеждавани от околните, че са извършили нещо правилно и редно. За себе си Джок Полфрийман е мъченик и герой. А смъртта на героя идва не когато го затвориш зад решетките, а когато той сам преосмисли геройството си и се отдаде на спокоен живот. Сърце юнашко не трае живот във ферма и отглеждането на овце и кенгура не е героично поприще, не е работа, която променя света. Нали това е болката на всички леви – че светът не е оформен по вкусът им. В този ред на мисли, нека ви предложа, скъпи борци за социална справедливост, един облог. Облогът е съвсем прост – нека наблюдаваме Джок. Сега вероятно ще побърза да изчезне, да бъде тих. Но аз се обзалагам, че това ще е за кратко. Падне ли името му отново из медиите – в местния или световния информационен поток – нека се обзаложим, дали ще е по повод нещо добро?

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!