Милена Славова, по-позната като Кралицата на българска рокмузика, е съдена по жалба от Младежка ЛГБТ организация – „Действие“, както и две физически лица. През 2021 г. тя написа във фейсбук профила си: „Сигурна съм, че не подкрепям гей парадите! Горко на нормалните хора, задушаваме се вече от наглостта и парадирането на разни извратеняци. И не се извинявам за думите си.“ Малко след това, в същия ден, за хомофобско е определено и гостуването ѝ в сутрешен блок по телевизията, където тя казва, че въпросната група хора се натрапват и са арогантни, а ние сме принудени да ги гледаме.
Публикацията беше докладвана заради език на омразата и беше свалена от Фейсбук, което обаче не усмири докладвалите я. Последваха купища обиди, заплахи (включително и срещу малолетната ѝ дъщеря), подигравки, пародии на нейни песни и прочее.
Дали е парадоксално, че именно лицето на бунтарството, на непримиримостта, волната птица Милена, която още преди 89-та се противеше на оковите на тогавашния режим и имаше смелостта нееднократно да говори неща, за които тогава е можело да бъде директно вкарана в затвора, към момента е заплашена с глоба именно от тези, които уж определят себе си като либерални, толерантни, борци срещу комунизма, е въпрос, чийто отговор е елементарен. Не, не е парадоксално, защото говорим за двете страни на една и съща монета.
И ако вчерашните разполагаха с цялата държавна машина и посичаха брутално инакомислието още в зародиш, често вкарвайки преносителите му дори в лагери, днешните са по-перфидни. Те все още не разполагат изцяло с лостовете на властта, за да могат да колят и бесят директно, поради което разчитат предимно на спонсори, на различни НПО-та, на външно финансиране, на съчувствието на обикновените хора, на съжалението.
Някой ще каже, че Милена не е трябвало да им обръща внимание. Но именно поради прекалената ни толерантност, стигнахме до неподозирани нива на аномалии. Още през 2021 г., несъгласните с позицията на певицата, не просто го изразиха на стената u, в което по принцип няма нищо лошо, но започнаха да пращат и заплашителни съобщения, в лесбийски групи публикуваха снимки на дъщеря u, надигнаха се активисти на ДБ, които седмици наред призоваха по стените си Славова да си получи заслуженото. Кое е заслуженото ли – според някои от коментиращите, явно и смърт.
Точно Милена, която и до ден-днешен е асоциирана със синята идея – в най-идеологичната u форма – е канселирана от тези, които имат наглостта да продължават да наричат себе си десни. „Дебела“, „гнусна“, „отпадък“, „нищожество“, „вещица“, „свиня“, „едноок циклоп“ – бяха само част от обидите към нея, като това са по-безобидните. В действителност валяха вулгарности на килограм, а и до ден днешен, особено покрай делото, което предстои, периодично определени групи „дискриминирани“ се задействат, бълвайки лавина от цинизми към Милена.
А ние, ние се надявахме, че ако си замълчим, бурята ще ни подмине. Че това е просто поредният тренд, който има своето начало и край. И не, не говоря за това, че има хора с различна сексуална ориентация. Има, разбира, се, и винаги ще има, както винаги ги е имало – от време оно. Но че това вече не е просто право на избор кой как ще живее живота си, а агресивен опит за натрапване на вредна идеология, отдавна няма две мнения по въпроса. ЛГБТИ не отразява просто сексуалната ориентация на този или онзи, НПО-тата не са просто защитници на правото всеки да живее спокойно и равнопоставено, приемането на определени закони и конвенции не е просто желание за баланс и подкрепа към по-незащитените, говорим за патология. Събирането на единомишленици в парад, наречен от тях самите прайд, не е само парти с хора, които не искат да са дискриминирани поради една или друга причина, отдавна не е…
Вече е пропаганда – принуден си да ги приемаш с всичките им виждания, принуден си да казваш на черното бяло, принуден си да си в ролята на виновния за депресиите им, принуден си да си лошия. Ако си против – хомофоб и фашист си. Колкото повече се снишаваш, толкова по-арогантни и настъпателни стават те.
Розовите болшевики всъщност са кафяви – омазали са се до ушите с лайна, използват и прийоми, присъщи на комунистите – докладване, клевета, заплахи. Канселиране – както е модерно да се казва. Горди последователи на първоучителите си.
А ние сме притихнали, надявайки се, че бурята ще отмине и ще изгрее слънце. Този път няма да стане така, ако не надигнем глава, бъдете сигурни. Може да ви се струват малобройни – и те в действителност са такива в сравнение с нас, но с тях са парите, с тях са редица политици, с тях са разни подозрителни неправителствени организации, чието финансиране е непрозрачно.
И докато днес все още имаме време категорично да се противопоставим на опитите всяка патология да бъде овластена и промотирана, утре ще е безвъзвратно късно. Днес е Милена, утре може да е всеки един. Днес заплашват дъщерята на Милена, утре ще са нашите деца. Днес искат да изтрият нейния Фейсбук, утре ще затворят нашите усти.
