fbpx

НОВО

Сънят

В момента в Република Северна Македония тече най-масивната и яростна антибългарска кампания от десетилетия. Отново се чуват думи като - „бугари фашисти“, „бугари татари“ и „бугарска окупациjа“. Всекидневно по всички медии се разпространяват статии срещу България,...

Опасната победа на лявото в Европа

Вече лъсна как доминиращата симбиоза между либерали, зелени и социалисти чрез подмолни политики определят живота на стотици милиони и бизнеси за трилиони Атаките за отсъствието на медийната свобода у нас са тотални кьорфишеци Семейството като основно ядро на...

Невиждана цензура в САЩ: ето как Фейсбук и Туитър премахват информация за корупция, свързана с Джо Байдън

Корупционен скандал разтърси САЩ броени седмици преди изборите. Прочие, нали не си мислите, че само в България политиците са цъфнали и вързали и че само за тях се вадят предизборно кални компромати? Човешката природа си е една и съща навсякъде, следователно корупцията...

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Препъникамъни пред икономиката ни

Перфектната буря е налице - какво можем да избегнем? Доброто разбиране на проблемите означава и добри решения Грешните инвестиции от годините на бума започват да гърмят Перфектната буря е налице - глобална здравна пандемия, стопанска криза от порядъка на Голямата...

Не, светът не загива!

Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората„. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко...

“Амнистия” за предприемача – тук и сега

В пазарната икономика клиентът решава какво да се произвежда, гласувайки с покупките си В реалност­та ролите „предприемач“ и „капиталист“ често се смесват След Освобождението строителите на съвременна България започват от нулата. За няколко десетилетия изцяло...

Въглеродната неутралност е загубена кауза за света и Европа

Въглеродната неутралност е загубена кауза в глобален мащаб и в Европа, освен ако Старият континент не реши да се самоубие икономически. Пренасочването на пари се прави от политици, които нямат реална представа как функционират процесите и които са длъжни...

Европа по пътя към социализма

Авторът в дясната платформа Стефан Стоянов гостува в предаването "Работен дневник - Business Daily" по "ТВ Европа". Тръгнала ли е Европа по пътя към социализма? Вижте пълното...

Добрите и лошите страни на Истанбулската конвенция

Време за четене: 8 мин.

„И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.
И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морски те риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята.”

Бит 1-27:28

Свещеното писание ясно посочва какво представлява човек – същество „по Божий образ” сътворено – т.е. надарено с безсмъртен дух, способен на творчество и спадащо към един от двата пола: мъжки и женски. Мъжът и жената по еднакъв начин са „човек” и са създадени да се допълват и да си помагат. Задачата, дадена им от Твореца е посочена непосредствено след тяхното сътворяване – да се плодят и множат, да заселват и опознават Земята и да използват природните й ресурси в своя полза и за прослава на Господа.

Разделението на половете след Грехопадението следва освен естествено, биологично и икономическо. На мъжете, бидейки по-здрави физически, се падала задачата да осигуряват „с пот на лицето си” (Бит 3:19) прехраната на себе си, на децата си и на съпругата си. Жените пък, по-слаби физически и раждащи „с болки” (Бит 3:16) по логичен начин било по-удобно да прекарват времето си в управление на домашното стопанство и грижата за него. Тези икономически роли, които са изпълнявали нашите предци през почти всички предхождащи ни столетия неминуемо са оставили своят отпечатък върху начина, по който възприемаме половете. Така например в един момент от човешката история мъжете престанали да носят тоги и плащеници, а започнали да се обличат с панталони, защото били по-удобни при езда. А коне мъжете яздели не единствено за забавление. Поради високата им стойност конете били използвани масово най-вече по време на война. И тъй като жените, ангажирани с управление на домашното стопанство и отглеждане на следващото поколение, по-рядко се налагало да воюват и съответно да яздят, запазили традицията да се обличат в плащеници и тоги и дори развили този тип облекло според собствените си усещания за естетика по такъв начин, че днес – с някои изключения като шотландския килт – го свързваме ексклузивно с нежния пол.

Трудът, толкова тежък и до такава степен непосилен за справяне в предходното аграрно общество (в което между другото, българите живеем практически до XIX в.), че отнемал практически цялото ежедневие на мъжете и жените и около него бил играден цял годишен цикъл на дейности и съпътстващите ги празници, които да балансират времето за труд и онова за почивка и по този начин да се пази и четвъртата Божия заповед. Индустриалната революция, която е едно от най-значимите събития в историята на човешкия род променила качествено икономиката, а от там и редица социокултурни норми. Макар трудът във фабриките също да бил дълго време непосилен, то мнозина го предпочитали. Освен всичко друго, индустриализацията предлагала механизация на труда и разделение на задачите, което повишило ефективността на извършвания труд и, както се видяло в последствие, позволила на  трудещите се да имат все повече свободно време и да се занимават с все по-леки задачи. И тъй като с това постепенно се заличавала голяма част от утвърдената в предходините епохи разлика между дейнистите, които изпълнявали двата пола и дори нещо повече – появили се много нови възможности за полагане на човешки труд, които не изисквали специално физическа сила и от там били свободни за изпълнение и от двата пола. Този поетапен многовековен процес изменил и предпочитаните начини за обличане, като както можем да видим днес и съвременните жени носят панталони, но не за да влизат с тях в битка, а както и също като съвременните мъже – за удобство. Изменят се също прическите на двата пола и други козметични подробности и предпочитания.

Всичко това обаче са промени, които по същество засягат икономическите функции на двата пола, които, както и политическите, са общо-взето изравнени. Стереотипните социални роли, с които сме свикнали да възприемаме половете (например жената като домакиня) са въпрос на свободен избор и не са по никакъв начин задължителни. Биологичните – сътворени от Бог – си остават същите. При всички индивидуални особености и различия между половете на жената все пак е отредено да ражда деца, а мъжът си остава все така физически по-силен . Поради това мъжът следва да е внимателен при употребата на физическата си сила, защото опасността да нанесе травма посредством нея е реална. Поради това и съвременната правната наука разглежда този проблем и съществува законодателство на международно и национално ниво. Равнопоставеността – икономическа и политическа – на мъжете и жените е гарантирана от закона – какъвто е и нашумялата последните седмици „Истанбулска конвенция”.

Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“ това е пълното наименование на т.нар. „Истанбулска конвенция“, с която голяма част от медиите пълнят колонките си през последните няколко дни и благодарение на която немалко позабравени, но гласовити общественици, които искат да бъдат приемани като стожери на морала в обществото, отново „изгряха“.

Основната цел на тази конвенция е да адресира проблемите с насилието срещу уязвими членове на обществото, като жените. По-конкретно целта е да се осигури защита на хората, които в рамките на своя дом са жертва на насилие – една, за съжаление, нерядка практика. Чисто статистически в значителна част от случаите жертва на този тип насилие са именно жените. И именно това е причината, те да са намерили специално място в заглавието на коментирания международен договор. Разбира се, не само жени са жертви са на домашно насилие, затова и Конвенцията не се отнася само до тях, а до всички, които биха могли да бъдат жертва на такова (насилие).

Проблемът

Тъй като перфектен е само Бог, а ние само се стремим към това, конвенцията също не е издържана. Една от големите въпросителни енигми е чл. 3, буква „в“, който казва „„пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете;“

По своята дефиниция обаче полът  не е социална категория или роля, а понятие от биологията. В конкретния случай – от анатомията. Определя се непосредствено при раждането на детето и се вписва в акта за раждане.

В английският текст на конвенцията е употребена думата Gender, която е неправилно преведена на български като „пол”. По дефиниция джендър не е биологично понятие, а част от идеологическият наратив на съвременната левица – т.нар. културни марксисти, за чиято опасна идеология на страниците на „Мисъль” редовно сме сигнализирали. Според тази съвременна редакция на марксизма практически няма разлика между пол и сексуална ориентация. По този начин в момента културните марксисти говоря за неограничено количество джендъри, gender fluid и т.н. non-binary джендъри и прочие завоалирани понятия и странни думи, чиято цел е да стигматизира биологичните два пола и да ги приравни с половата ориентация. По същество това е също опит за оруелска подмяна на една дума на български език с утвърдено значение по идеологически причини.

В допълнение към тази формулировка, от която се протягат дългите пръсти на знайни и незнайни фондации и идеологии, е нормата на чл. 14 т. 1, която казва

Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.

Проблемът е именно в подчертаният текст. Неуместно е децата в училище да учат неясно какво за нестереотипните роли на пола“. Инак, е не просто уместно, но препоръчително за децата да знаят, че всяка форма на насилие е не просто непрепоръчителна, ами направо абсурдна в цивилизовано общество.

Както обичайно става в подобни случаи политическото говорене и популизмът тласнаха чели-недочели ентусиасити в два лагера. Едните твърдо „за“, другите абослютно „против“. И всяка от двете групи се надпреварва да сипе огън и жупел против другата в борба – едните за повече идеологически и финансови активи, а другата – електорални симпатии.

В тази дискусия неизменно се чува и гласа на соцносталгиците, които виждат основание да крещят в кресчендо, че ЕС ни затрива като нация. Да, ама … Конвенцията не е част от правната система на ЕС. Тя се приема в рамките на Съвета на Европа. А Съветът на Европа това не е Европейския съюз. В Съвета на Европа (известен още като „голямата Европа“) влизат освен държавите членове на ЕС, още и такива, които се стремят към него (като Турция и Македония) и такива, които най-вероятно няма да влязат в него (като Русия). Иначе казано аргументите, че ЕС ни убива с тази конвенция не бива да се възприемат като нещо по-различно от нискокачествена и полуграмотна пропаганда за социални примитиви и незапознати хора

Едно възможно разрешение

Безспорно домашното насилие е един не просто нежелан, а направо вреден феномен във всяко общество. Безспорно е, че всяко общество трябва да положи максимални усилия да минимизира домашното насилие. В този смисъл един международен договор, какъвто представлява обсъжданата конвенция е не просто добра идея, а е настойчиво препоръчителна. Особено като се има предвид, че в България (за съжаление) има общности, които не приемат жените за личности, а ги използват като „животни за разплод“, сервирайки им ежедневна порция домашно насилие.

За да бъдем адекватни и отговорни към нашето общество и към поколенията, обаче, трябва да положим усилия да приближим добрата идея към перфектността. Предвид на описаните по-горе девиации, които притесняват не само нашето общество, ами и други държави в ЕС, можем да потърсим изход в т.нар. „резерви“. Резервата е изявление, с което държавата заявява, че се присъединява към международния договор, но изключва прилагането на определени текстове от него.

Удачно е българската държава да се присъедини към Истанбулската конвенция, като формулира резерви по отношение на 3, буква „в“ и чл. 14, т. 1. А ако в този процес юристите-международници успеят да се аргументират добре, те неминуемо ще бъдат последвани в примера от останалите държави. По този начин България ще има възможност да издигне своята репутация в ЕС по още едно направление.

Разбира се, такъв един подход ще бъде сериозен фактор на дискомофорт както за квазипатриотични кръгове, така и за представителите на всякакви неправителствени организации с всякакво финансиране, които се чувстват комфортно само ако в България има изкуствено създадени скандали за нетърпимост.

Споделете чрез

Предишен

Следващ