НОВО

Травматизмът на българското образование

Покрай нестихващите караници относно новия „превод“ на „Под игото“ на модерен български език, тези дни попаднах на поредната дискусия по темата в една от моите Фейсбук групи. Един участник публикува извадка от романа, написан на стария Иванчевски правопис, и отправи...

Кой е най-големият проблем на днешна България?

Отговорът на този въпрос се съдържа в две новини от тази седмица: Публикувана бе поредната класация PISA (международно оценяване на 15-годишните ученици), в която България е на изключително незавидно място – 54-о от общо 77 страни, участващи в изследването (мястото се...

Терорът на мазохизма

Какъв общ проект за бъдещето може да имаме с хора, които мразят миналото и желаят да заличат културата и цивилизацията на своите предци? Как да се разберем с тези от нас, решени да превърнат Европа в земя на вечната вина. В територия без никаква стойност извън...

Представяне: Сър Роджър Скрутън – „Зелената философия“

„Сиела Норма“ и "Консерваторъ“ имат удоволствието да ви информират, че за първи път на български език излиза книга на Роджър Скрутън. „ЗЕЛЕНАТА ФИЛОСОФИЯ. Консервативно за екологията“ ще бъде представена на 7 декември (събота) от 18:30 ч. в литературен клуб „Перото“,...

Глобалното затопляне се използва за пропаганда

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Боян Рашев гостува в предаването "Гласове" с водещ Явор Дачков по телевизия БСТВ. Тема на разговора бе глобалното затопляне и използването му с пропагандни цели. Вижте пълното видео:...

Основните послания от срещата между Борисов и Тръмп

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, авторът Кристиян Шкварек и Боян Стефанов от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Какви са основните послания от срещата между Бойко Борисов и Доналд Тръмп? България и...

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

Добрите и лошите страни на Истанбулската конвенция

Време за четене: 8 мин.

„И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.
И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морски те риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята.”

Бит 1-27:28

Свещеното писание ясно посочва какво представлява човек – същество „по Божий образ” сътворено – т.е. надарено с безсмъртен дух, способен на творчество и спадащо към един от двата пола: мъжки и женски. Мъжът и жената по еднакъв начин са „човек” и са създадени да се допълват и да си помагат. Задачата, дадена им от Твореца е посочена непосредствено след тяхното сътворяване – да се плодят и множат, да заселват и опознават Земята и да използват природните й ресурси в своя полза и за прослава на Господа.

Разделението на половете след Грехопадението следва освен естествено, биологично и икономическо. На мъжете, бидейки по-здрави физически, се падала задачата да осигуряват „с пот на лицето си” (Бит 3:19) прехраната на себе си, на децата си и на съпругата си. Жените пък, по-слаби физически и раждащи „с болки” (Бит 3:16) по логичен начин било по-удобно да прекарват времето си в управление на домашното стопанство и грижата за него. Тези икономически роли, които са изпълнявали нашите предци през почти всички предхождащи ни столетия неминуемо са оставили своят отпечатък върху начина, по който възприемаме половете. Така например в един момент от човешката история мъжете престанали да носят тоги и плащеници, а започнали да се обличат с панталони, защото били по-удобни при езда. А коне мъжете яздели не единствено за забавление. Поради високата им стойност конете били използвани масово най-вече по време на война. И тъй като жените, ангажирани с управление на домашното стопанство и отглеждане на следващото поколение, по-рядко се налагало да воюват и съответно да яздят, запазили традицията да се обличат в плащеници и тоги и дори развили този тип облекло според собствените си усещания за естетика по такъв начин, че днес – с някои изключения като шотландския килт – го свързваме ексклузивно с нежния пол.

Трудът, толкова тежък и до такава степен непосилен за справяне в предходното аграрно общество (в което между другото, българите живеем практически до XIX в.), че отнемал практически цялото ежедневие на мъжете и жените и около него бил играден цял годишен цикъл на дейности и съпътстващите ги празници, които да балансират времето за труд и онова за почивка и по този начин да се пази и четвъртата Божия заповед. Индустриалната революция, която е едно от най-значимите събития в историята на човешкия род променила качествено икономиката, а от там и редица социокултурни норми. Макар трудът във фабриките също да бил дълго време непосилен, то мнозина го предпочитали. Освен всичко друго, индустриализацията предлагала механизация на труда и разделение на задачите, което повишило ефективността на извършвания труд и, както се видяло в последствие, позволила на  трудещите се да имат все повече свободно време и да се занимават с все по-леки задачи. И тъй като с това постепенно се заличавала голяма част от утвърдената в предходините епохи разлика между дейнистите, които изпълнявали двата пола и дори нещо повече – появили се много нови възможности за полагане на човешки труд, които не изисквали специално физическа сила и от там били свободни за изпълнение и от двата пола. Този поетапен многовековен процес изменил и предпочитаните начини за обличане, като както можем да видим днес и съвременните жени носят панталони, но не за да влизат с тях в битка, а както и също като съвременните мъже – за удобство. Изменят се също прическите на двата пола и други козметични подробности и предпочитания.

Всичко това обаче са промени, които по същество засягат икономическите функции на двата пола, които, както и политическите, са общо-взето изравнени. Стереотипните социални роли, с които сме свикнали да възприемаме половете (например жената като домакиня) са въпрос на свободен избор и не са по никакъв начин задължителни. Биологичните – сътворени от Бог – си остават същите. При всички индивидуални особености и различия между половете на жената все пак е отредено да ражда деца, а мъжът си остава все така физически по-силен . Поради това мъжът следва да е внимателен при употребата на физическата си сила, защото опасността да нанесе травма посредством нея е реална. Поради това и съвременната правната наука разглежда този проблем и съществува законодателство на международно и национално ниво. Равнопоставеността – икономическа и политическа – на мъжете и жените е гарантирана от закона – какъвто е и нашумялата последните седмици „Истанбулска конвенция”.

Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“ това е пълното наименование на т.нар. „Истанбулска конвенция“, с която голяма част от медиите пълнят колонките си през последните няколко дни и благодарение на която немалко позабравени, но гласовити общественици, които искат да бъдат приемани като стожери на морала в обществото, отново „изгряха“.

Основната цел на тази конвенция е да адресира проблемите с насилието срещу уязвими членове на обществото, като жените. По-конкретно целта е да се осигури защита на хората, които в рамките на своя дом са жертва на насилие – една, за съжаление, нерядка практика. Чисто статистически в значителна част от случаите жертва на този тип насилие са именно жените. И именно това е причината, те да са намерили специално място в заглавието на коментирания международен договор. Разбира се, не само жени са жертви са на домашно насилие, затова и Конвенцията не се отнася само до тях, а до всички, които биха могли да бъдат жертва на такова (насилие).

Проблемът

Тъй като перфектен е само Бог, а ние само се стремим към това, конвенцията също не е издържана. Една от големите въпросителни енигми е чл. 3, буква „в“, който казва „„пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете;“

По своята дефиниция обаче полът  не е социална категория или роля, а понятие от биологията. В конкретния случай – от анатомията. Определя се непосредствено при раждането на детето и се вписва в акта за раждане.

В английският текст на конвенцията е употребена думата Gender, която е неправилно преведена на български като „пол”. По дефиниция джендър не е биологично понятие, а част от идеологическият наратив на съвременната левица – т.нар. културни марксисти, за чиято опасна идеология на страниците на „Мисъль” редовно сме сигнализирали. Според тази съвременна редакция на марксизма практически няма разлика между пол и сексуална ориентация. По този начин в момента културните марксисти говоря за неограничено количество джендъри, gender fluid и т.н. non-binary джендъри и прочие завоалирани понятия и странни думи, чиято цел е да стигматизира биологичните два пола и да ги приравни с половата ориентация. По същество това е също опит за оруелска подмяна на една дума на български език с утвърдено значение по идеологически причини.

В допълнение към тази формулировка, от която се протягат дългите пръсти на знайни и незнайни фондации и идеологии, е нормата на чл. 14 т. 1, която казва

Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.

Проблемът е именно в подчертаният текст. Неуместно е децата в училище да учат неясно какво за нестереотипните роли на пола“. Инак, е не просто уместно, но препоръчително за децата да знаят, че всяка форма на насилие е не просто непрепоръчителна, ами направо абсурдна в цивилизовано общество.

Както обичайно става в подобни случаи политическото говорене и популизмът тласнаха чели-недочели ентусиасити в два лагера. Едните твърдо „за“, другите абослютно „против“. И всяка от двете групи се надпреварва да сипе огън и жупел против другата в борба – едните за повече идеологически и финансови активи, а другата – електорални симпатии.

В тази дискусия неизменно се чува и гласа на соцносталгиците, които виждат основание да крещят в кресчендо, че ЕС ни затрива като нация. Да, ама … Конвенцията не е част от правната система на ЕС. Тя се приема в рамките на Съвета на Европа. А Съветът на Европа това не е Европейския съюз. В Съвета на Европа (известен още като „голямата Европа“) влизат освен държавите членове на ЕС, още и такива, които се стремят към него (като Турция и Македония) и такива, които най-вероятно няма да влязат в него (като Русия). Иначе казано аргументите, че ЕС ни убива с тази конвенция не бива да се възприемат като нещо по-различно от нискокачествена и полуграмотна пропаганда за социални примитиви и незапознати хора

Едно възможно разрешение

Безспорно домашното насилие е един не просто нежелан, а направо вреден феномен във всяко общество. Безспорно е, че всяко общество трябва да положи максимални усилия да минимизира домашното насилие. В този смисъл един международен договор, какъвто представлява обсъжданата конвенция е не просто добра идея, а е настойчиво препоръчителна. Особено като се има предвид, че в България (за съжаление) има общности, които не приемат жените за личности, а ги използват като „животни за разплод“, сервирайки им ежедневна порция домашно насилие.

За да бъдем адекватни и отговорни към нашето общество и към поколенията, обаче, трябва да положим усилия да приближим добрата идея към перфектността. Предвид на описаните по-горе девиации, които притесняват не само нашето общество, ами и други държави в ЕС, можем да потърсим изход в т.нар. „резерви“. Резервата е изявление, с което държавата заявява, че се присъединява към международния договор, но изключва прилагането на определени текстове от него.

Удачно е българската държава да се присъедини към Истанбулската конвенция, като формулира резерви по отношение на 3, буква „в“ и чл. 14, т. 1. А ако в този процес юристите-международници успеят да се аргументират добре, те неминуемо ще бъдат последвани в примера от останалите държави. По този начин България ще има възможност да издигне своята репутация в ЕС по още едно направление.

Разбира се, такъв един подход ще бъде сериозен фактор на дискомофорт както за квазипатриотични кръгове, така и за представителите на всякакви неправителствени организации с всякакво финансиране, които се чувстват комфортно само ако в България има изкуствено създадени скандали за нетърпимост.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!