fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Добрите и лошите страни на Истанбулската конвенция

Време за четене: 8 мин.

„И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.
И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морски те риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята.”

Бит 1-27:28

Свещеното писание ясно посочва какво представлява човек – същество „по Божий образ” сътворено – т.е. надарено с безсмъртен дух, способен на творчество и спадащо към един от двата пола: мъжки и женски. Мъжът и жената по еднакъв начин са „човек” и са създадени да се допълват и да си помагат. Задачата, дадена им от Твореца е посочена непосредствено след тяхното сътворяване – да се плодят и множат, да заселват и опознават Земята и да използват природните й ресурси в своя полза и за прослава на Господа.

Разделението на половете след Грехопадението следва освен естествено, биологично и икономическо. На мъжете, бидейки по-здрави физически, се падала задачата да осигуряват „с пот на лицето си” (Бит 3:19) прехраната на себе си, на децата си и на съпругата си. Жените пък, по-слаби физически и раждащи „с болки” (Бит 3:16) по логичен начин било по-удобно да прекарват времето си в управление на домашното стопанство и грижата за него. Тези икономически роли, които са изпълнявали нашите предци през почти всички предхождащи ни столетия неминуемо са оставили своят отпечатък върху начина, по който възприемаме половете. Така например в един момент от човешката история мъжете престанали да носят тоги и плащеници, а започнали да се обличат с панталони, защото били по-удобни при езда. А коне мъжете яздели не единствено за забавление. Поради високата им стойност конете били използвани масово най-вече по време на война. И тъй като жените, ангажирани с управление на домашното стопанство и отглеждане на следващото поколение, по-рядко се налагало да воюват и съответно да яздят, запазили традицията да се обличат в плащеници и тоги и дори развили този тип облекло според собствените си усещания за естетика по такъв начин, че днес – с някои изключения като шотландския килт – го свързваме ексклузивно с нежния пол.

Трудът, толкова тежък и до такава степен непосилен за справяне в предходното аграрно общество (в което между другото, българите живеем практически до XIX в.), че отнемал практически цялото ежедневие на мъжете и жените и около него бил играден цял годишен цикъл на дейности и съпътстващите ги празници, които да балансират времето за труд и онова за почивка и по този начин да се пази и четвъртата Божия заповед. Индустриалната революция, която е едно от най-значимите събития в историята на човешкия род променила качествено икономиката, а от там и редица социокултурни норми. Макар трудът във фабриките също да бил дълго време непосилен, то мнозина го предпочитали. Освен всичко друго, индустриализацията предлагала механизация на труда и разделение на задачите, което повишило ефективността на извършвания труд и, както се видяло в последствие, позволила на  трудещите се да имат все повече свободно време и да се занимават с все по-леки задачи. И тъй като с това постепенно се заличавала голяма част от утвърдената в предходините епохи разлика между дейнистите, които изпълнявали двата пола и дори нещо повече – появили се много нови възможности за полагане на човешки труд, които не изисквали специално физическа сила и от там били свободни за изпълнение и от двата пола. Този поетапен многовековен процес изменил и предпочитаните начини за обличане, като както можем да видим днес и съвременните жени носят панталони, но не за да влизат с тях в битка, а както и също като съвременните мъже – за удобство. Изменят се също прическите на двата пола и други козметични подробности и предпочитания.

Всичко това обаче са промени, които по същество засягат икономическите функции на двата пола, които, както и политическите, са общо-взето изравнени. Стереотипните социални роли, с които сме свикнали да възприемаме половете (например жената като домакиня) са въпрос на свободен избор и не са по никакъв начин задължителни. Биологичните – сътворени от Бог – си остават същите. При всички индивидуални особености и различия между половете на жената все пак е отредено да ражда деца, а мъжът си остава все така физически по-силен . Поради това мъжът следва да е внимателен при употребата на физическата си сила, защото опасността да нанесе травма посредством нея е реална. Поради това и съвременната правната наука разглежда този проблем и съществува законодателство на международно и национално ниво. Равнопоставеността – икономическа и политическа – на мъжете и жените е гарантирана от закона – какъвто е и нашумялата последните седмици „Истанбулска конвенция”.

Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“ това е пълното наименование на т.нар. „Истанбулска конвенция“, с която голяма част от медиите пълнят колонките си през последните няколко дни и благодарение на която немалко позабравени, но гласовити общественици, които искат да бъдат приемани като стожери на морала в обществото, отново „изгряха“.

Основната цел на тази конвенция е да адресира проблемите с насилието срещу уязвими членове на обществото, като жените. По-конкретно целта е да се осигури защита на хората, които в рамките на своя дом са жертва на насилие – една, за съжаление, нерядка практика. Чисто статистически в значителна част от случаите жертва на този тип насилие са именно жените. И именно това е причината, те да са намерили специално място в заглавието на коментирания международен договор. Разбира се, не само жени са жертви са на домашно насилие, затова и Конвенцията не се отнася само до тях, а до всички, които биха могли да бъдат жертва на такова (насилие).

Проблемът

Тъй като перфектен е само Бог, а ние само се стремим към това, конвенцията също не е издържана. Една от големите въпросителни енигми е чл. 3, буква „в“, който казва „„пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете;“

По своята дефиниция обаче полът  не е социална категория или роля, а понятие от биологията. В конкретния случай – от анатомията. Определя се непосредствено при раждането на детето и се вписва в акта за раждане.

В английският текст на конвенцията е употребена думата Gender, която е неправилно преведена на български като „пол”. По дефиниция джендър не е биологично понятие, а част от идеологическият наратив на съвременната левица – т.нар. културни марксисти, за чиято опасна идеология на страниците на „Мисъль” редовно сме сигнализирали. Според тази съвременна редакция на марксизма практически няма разлика между пол и сексуална ориентация. По този начин в момента културните марксисти говоря за неограничено количество джендъри, gender fluid и т.н. non-binary джендъри и прочие завоалирани понятия и странни думи, чиято цел е да стигматизира биологичните два пола и да ги приравни с половата ориентация. По същество това е също опит за оруелска подмяна на една дума на български език с утвърдено значение по идеологически причини.

В допълнение към тази формулировка, от която се протягат дългите пръсти на знайни и незнайни фондации и идеологии, е нормата на чл. 14 т. 1, която казва

Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.

Проблемът е именно в подчертаният текст. Неуместно е децата в училище да учат неясно какво за нестереотипните роли на пола“. Инак, е не просто уместно, но препоръчително за децата да знаят, че всяка форма на насилие е не просто непрепоръчителна, ами направо абсурдна в цивилизовано общество.

Както обичайно става в подобни случаи политическото говорене и популизмът тласнаха чели-недочели ентусиасити в два лагера. Едните твърдо „за“, другите абослютно „против“. И всяка от двете групи се надпреварва да сипе огън и жупел против другата в борба – едните за повече идеологически и финансови активи, а другата – електорални симпатии.

В тази дискусия неизменно се чува и гласа на соцносталгиците, които виждат основание да крещят в кресчендо, че ЕС ни затрива като нация. Да, ама … Конвенцията не е част от правната система на ЕС. Тя се приема в рамките на Съвета на Европа. А Съветът на Европа това не е Европейския съюз. В Съвета на Европа (известен още като „голямата Европа“) влизат освен държавите членове на ЕС, още и такива, които се стремят към него (като Турция и Македония) и такива, които най-вероятно няма да влязат в него (като Русия). Иначе казано аргументите, че ЕС ни убива с тази конвенция не бива да се възприемат като нещо по-различно от нискокачествена и полуграмотна пропаганда за социални примитиви и незапознати хора

Едно възможно разрешение

Безспорно домашното насилие е един не просто нежелан, а направо вреден феномен във всяко общество. Безспорно е, че всяко общество трябва да положи максимални усилия да минимизира домашното насилие. В този смисъл един международен договор, какъвто представлява обсъжданата конвенция е не просто добра идея, а е настойчиво препоръчителна. Особено като се има предвид, че в България (за съжаление) има общности, които не приемат жените за личности, а ги използват като „животни за разплод“, сервирайки им ежедневна порция домашно насилие.

За да бъдем адекватни и отговорни към нашето общество и към поколенията, обаче, трябва да положим усилия да приближим добрата идея към перфектността. Предвид на описаните по-горе девиации, които притесняват не само нашето общество, ами и други държави в ЕС, можем да потърсим изход в т.нар. „резерви“. Резервата е изявление, с което държавата заявява, че се присъединява към международния договор, но изключва прилагането на определени текстове от него.

Удачно е българската държава да се присъедини към Истанбулската конвенция, като формулира резерви по отношение на 3, буква „в“ и чл. 14, т. 1. А ако в този процес юристите-международници успеят да се аргументират добре, те неминуемо ще бъдат последвани в примера от останалите държави. По този начин България ще има възможност да издигне своята репутация в ЕС по още едно направление.

Разбира се, такъв един подход ще бъде сериозен фактор на дискомофорт както за квазипатриотични кръгове, така и за представителите на всякакви неправителствени организации с всякакво финансиране, които се чувстват комфортно само ако в България има изкуствено създадени скандали за нетърпимост.

Споделете чрез

Предишен

Следващ