НОВО

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Изборът на Гешев – позор или радост

След повторно гласуване във Висшия съдебен съвет, републиката вече има нов главен прокурор – Иван Гешев. Този избор предизвикваше напрежение още месеци преди да бъде осъществен, и логично, взриви общественото пространство по време на (пре)гласуването му. Противниците...

Има ли смисъл Националната принадлежност?

Всички сме чували или чели все по-нашумяващите аргументи против национализма, патриотизма или дори против най-обикновената и естествена национална принадлежност: "Какъв е смисълът в националната принадлежност? В елементарна племенна лоялност към нещо, в...

Всички обичат Реймънд и мразят Клинтън

Година преди изборите за президент на САЩ, които ще се проведат ноември месец 2020-та година, се състояха частични избори в някои щати от страната, включително във Вирджиния, в Кентъки и в Мисисипи. В тях гласоподавателите избираха състава на местните парламенти и/или...

“Зелената чума” приближава България

В средата на 14. век Европа е покосена от чумна епидемия, известна като "черната чума" или по-точно "черната смърт". Само за няколко години населението на Стария континент намалява наполовина, но още по-страшен е психологическия шок, който това бедствие нанася....

Как е „няма ляво и дясно“ на френски?

След като в продължение на няколко седмици се чудихме в какво се е превърнала политическата парадигма; след като се опитвахме да намерим аргументиран отговор дали голямото противопоставяне на днешния ден се е превърнало в „статукво/промяна“ или продължава да бъде...

Свободата е опасна ценност

Вчера ме порази мисълта, че сме забравили какво е Свободата и в представите си сме го заместили с нещо друго - вярно, не с нещо коренно различно, но с някакъв частен случай, твърде далеч от обхвата на цялото. Свели сме свободата до липса на забрана, а липсата на...

София вече излетя: Колко далеч искаме да стигне?

През седмицата попаднах на новия доклад на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции „Туризъм и въздушен транспорт в София“. Става ясно, че от 2010 г. насам се наблюдава стабилен ръст на туристите, нощувките и приходите от тях, който е особено...

Хормоните на либерализма

Декоративно просветените български либерали, които неиронично се смятат за елит, постоянно пришиват истерични и конспиративни мотиви към всяка критика на така наречената „джендър идеология“. Самото съчетание от думи стимулира спазми по лицето на местния прогресивен...

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Добрият влогър е глобеният влогър

Време за четене: 5 мин.

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат от пръстите. Може би заради това вчера пространството биде разтърсено следната новина:

„Влогър рискува глоба до 5000 лв. заради масово изкачване на Мусала“

Ако ви мързи да четете целия материал – август е все пак! – ето накратко за какво става дума: влогър (влогърът е блогър, който не пише, а снима клипчета, а какво е блогър се предполага, че всички знаят), влогър организирал през интернет масово изкачване на Мусала. Дошли 1500 души, включително жените и децата, качили се, а на върха им съставили акт, защото били прекалено много. Това е.

Такива новини може да произведе само човечество, което няма сериозни проблеми. Или пък проблемите му са прекалено сериозни.

Признавам, че съм ужасно затруднен с кого да се солидаризирам – идиотщината и от двете страни е забележителна! Затова реших да подредя мислите си под формата на въпроси. От едната страна:

Защо човек иска да изкачи връх? Защото е приятно? Може да не съм прав, но да търсиш удоволствие в изкачването на върхове ми прилича на мазохизъм. Защото е полезно? Защото човек ще си каже: „аз мога“, „аз успях“, „аз доказах нещо (какво?)“? Или пък човек изкачва върхове, за да си каже: „аз съм по-добър от всички, които не са изкачили връх!“? Нищо, че всички, които не са изкачили връх, вероятно ме превъзхождат в други, много по-съществени неща. Важен елемент от човешкото тщеславие е да откриеш за себе си точно онова, с което превъзхождаш другите – ако не си красив, умен си; ако не си умен, богат си; ако не си богат, обществено полезен си и всички те уважават; ако не си нищо от изброеното, изкачил си връх. Това, с което превъзхождаш брата си, може да е незначително, може да е бенка с формата на статуята на свободата, но си е само твое, никой не може да се мери с теб по бенки с формата на статуята на свободата! Какво значи „истинско нещастие“ – това е да не намериш с какво да превъзхождаш ближния и да нямаш повод да го презираш.

Защо човек чака от интернет да му каже какво да прави? Някакъв инстинкт към активизъм, към синхронни действия със себеподобните? Някакво влечение към безсмислени каузи? Да покажем, че заедно можем! Какво можем заедно? Популярните (особено в Америка) надяждания с люти чушки и други продукти са по-смислени от изкачването на върхове, защото поне забавляват някаква публика. „Но тези, които изкачват върхове – гневно ще ме апострофират – показват докъде се простират човешката сила, воля и дух! Доказват, че на практика те нямат граници!“. Да, може би е любопитно да гледаш могъщ атлет и да си казваш от креслото с бира в ръка: ето, и у мен дреме нещо такова; велик е човекът, а аз съм човек, следователно… В „Черният обелиск“ на Ремарк имаше една кръчмарка, която вадеше пирони от стената със задник. Ето поредна проява на човешката сила, воля и дух!

Най-големият, единственият съществен проблем на човека е гордостта, самомнението и превъзнасянето. И човекът грижовно храни този свой проблем, храни го с постъпки, които се залъгва, че са „добри“, възвишени и благородни даже.

От другата страна:

Защо да не може много хора да се качват едновременно на Мусала? Какво има на Мусала – редки и деликатни животински видове, които ще се смутят от бойкото „ойларипи“ на туристите и ще откажат да мътят? Самобитни култури, които още не са открили огъня и колелото? Крехки археологически находки, нашепващи за стародавни времена? От Ястребец до Мусала било „зона с ограничено човешко въздействие“. Върху какво е това въздействие? Върху камънаците? Може би, изтъркван от прекалено много туристически обувки, Мусала рискува да стане по-нисък?

Дори и съмнителната еволюционна теория няма да отрече, че човекът не би станал господар на „живота, вселената и всичко останало“, ако не оказваше „въздействие“ върху тях. За какво в последно време човек използва ума си? За да мисли себе си за пришка на лицето на планетата, за неестествено раково образувание, което задушава природата. Забравил Твореца, човекът болнаво се прекланя пред творението и вярва, че може да го спаси дори от себе си – толкова е висш. Всъщност човекът е убеден, че от него нищо по-висше няма и това е израз на споменатия малко по-горе проблем – гордостта и тщеславието.

И ето как в тази нищо и никаква новина човекът среща себе си, сблъсква се със себе си на връх Мусала и вместо братски да се самопрегърне, съставя си акт и се глобява от една страна, а от друга – жалва се от глобата в интернет със средствата на влогърството.

Но чакайте! Клипът още не е свършил! След като разказва цялата история, приседнал на фона на планински пейзаж, влогърът благодари на всички, които са се събрали за похода, независимо дали са успели да се качат на самия връх или ги е домързяло по-рано; благодари на тяхната воля, на техния дух. После прави драматична пауза, пуска дълбока въздишка, зареял поглед в лазурните небеса, и добавя: „Не може, разбира се, да не благодарим и на нашите спонсори А1, минерална вода „Девин“…

Ами че така кажете, де! Не ни оставяйте да се притесняваме за човечеството! Гордо било, тщеславно било, на творението се прекланяло и прочие… Това си е най-обикновен и вече поостарял жанр в пиара и рекламата – „инфлуенсъри“ промотират марка и продукт пред аудиторията си в социалните мрежи. И аз навремето съм правил такива неща, но тогава беше за автомобили.  Правил съм ги и за минерални води (за същата даже), че и за натурални сокове. Ох, отдъхнах си! Както казва споменатият вече Ремарк: „на западния фронт нищо ново“. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде изкачен… пардон: разрушен!

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!