Докладът на FATF засега е само плясване по ръката

Редакторът в дясната платформа “Консерваторъ” Теодор Димокенчев гостува в предаването “12+3” по Българско национално радио.

В края на миналата седмица България бе включена в т.нар. “сив списък” на страните, поставени “под засилено наблюдение” от Работната група за финансово действие срещу изпирането на пари (FATF). Страната ни бе присъединена към 20 други държави. 

Засега няма последици от това, че сме в този списък, това е просто едно “плясване по ръката”, че трябва да стегнем, заяви пред БНР Теодор Димокенчев, юрист и експерт по предотвратяване на пране на пари. Според него обаче това може да отблъсне чужди инвеститори. Той заяви, че не е видял реакции по новината, но подчерта, че темата не трябва да се подценява.

В предаването “12+3” експертът обясни какъв е този списък:

“Това е списък на държави, поели ангажимент да работят активно с FATF, за да подобрят мерките си срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. /…/ Попадаме в този списък, защото периодично на всяка държава, която участва като сътрудник на тази организация – ние формално не участваме, но като част от ЕС и Съвета на Европа ни се правят такива оценки, на всеки няколко години се прави оценка на това как държавата е възприела законодателството за предотвратяване на прането на пари и финансирането на тероризма, но се оценява и как на практика се прилагат тези неща. Последният доклад за България е пети поред от преди 2 години. От този период насам държавата е предприела някои мерки, за да подобри средата“.

По думите му в доклада за България съвсем раздробено се вижда къде са проблемите:

От една страна България не е предприела мерки, които е трябвало да предприеме в течение на годините и сега ни “пляскат по ръката” и ни казват да се стегнем. От друга страна самата регулаторната рамка, която се иска от международните институции и ЕС, се усложнява все повече и ние тук в последните 3 години на политически борби тези неща са останали на заден план“. 

Теодор Димокенчев подчерта, че проблемите у нас са системни. И даде пример: “Координация между институциите почти няма. Формално могат да се подават сигнали към институциите, но тази информация не се използва достатъчно добре при преследването после на тези сигнали. Въпреки че формално имаме законодателство срещу изпирането на пари и корупцията, колко дела има за това, които са завършили успешно? Формално сме приели много неща, формално имаме институциите, но на практика тези институции не работят както трябва – налива се от пусто в празно. Резултатите никой от нас не ги вижда“. 

Рисковите сектори, които са посочени, са корупцията, злоупотребата с европейски фондове и подценяването на ролята на адвокати в подпомагането на прането на пари, посочи юристът. Той добави друга критика – че България не събира достатъчно статистика за тези неща и нашите органи не могат да си изградят ясна представа за това какво се случва, което според него е системен проблем. 

Ние сме малка държава и от нас се изисква страшно много, изказа мнението си експертът. 

Спазването на такива изисквания е много времеемко и скъпо. В компаниите, които трябва формално да спазват тези изисквания и да следят всички транзакции на клиентите си, това са огромни екипи и бюджет, много е скъпо. Когато институциите, които трябва да се занимават с това, са недофинансирани, няма как да се случи. Иска се твърде много от нас, което за нашия джоб е трудно постижимо. Отделно – имаме ли експертите за това нещо – да правят следене на такава височина и толкова комплексно. Малко проблемна е системата на това да се изисква от малките държави да правят същия мониторинг като големите”.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

Оригинална публикация

Споделете:
Консерваторъ
Консерваторъ