Атаката на Руската Федерация по Украйна – на този етап – се развива в три посоки. Един път – сухопътно нахлуване в посока контролираната от Киев част на Донбас. Втори път – с ракетни удари до Киев, както и градове по североизточна и югоизточна Украйна. Трети път – атаки по граничните сили на Украйна по украинско-беларуската и украинско-руската граница (предстои да се потвърди или отхвърли появяващата се информация, че тези настъпателни действия от Москва са придружени с навлизане в територията на съседната й държава).
Доколкото по-нататъшна инвазия в Донбас, макар и осъдителна, да бе очаквана (покрай това, че “конституциите” на двете сепаратистки републики претендират за суверенитет в целия регион), ударите по военни обекти из територията на Украйна, която е извън контактната линия между руските и украинските сили, е по-агресивният и проблемен акт. Заедно с натиска по границите на Украйна, тези удари означават разширяване на военния периметър на руската агресия и правят разликата между реализиране на операция, както твърди Владимир Путин, и инициирането на пълномащабен конфликт.
Такива удари са регистрирани, освен до столицата Киев, в градове от Одеса, през Мариупол, до Харков. Това е една дъга, включваща в себе си целия излаз на Украйна по Черно море и Азовско и нагоре на север. Целта на тези удари е следната:
- Всяване на паника сред населението (опашките по банките, супермаркетите и бензиностанциите в Украйна са показателни);
- Компрометиране на военната логистиката и инфраструктура на украинските въоръжени сили (целите обикновено са командно-контролни центрове);
- Провокиране на Украйна, така че тя да отговори на силата със сила, което да послужи като аргумент за още по-пълномащабен отговор.
Оттук нататък най-важното е да видим дали тези удари по крайбрежните градове на Украйна ще бъдат последвани от десант на сухопътни сили. Рано сутрин се появи такава информация, касаеща Одеса и Мариопул (Reuters, BBC, Guardian). Тя към момента обаче е отхвърлена от украинските власти. Ако това се случи в идните часове/дни, Руската Федерация ще постигне следните три стратегически цели:
- Унищожаване на военноморския флот и морските търговски връзки на Киев и “откъсване” на Черно и Азовско море от Украйна;
- Окончателен дисбаланс в полза на Москва в Черно Море;
- Сухопътно свързване с Крим, който ще се превърне в “столица” на тази руска дъга по югоизточна Украйна.
Дали военните действия на Владимир Путин ще се развият по-натам зависи и от реакцията на ЕС и НАТО. Тук трябва да кажем, че представените санкции (спрямо държавния дълг, две банки и редица лица от Руската Федерация) са вече “остарели”. Двете крайни и болезнени такива, които особено ЕС не желаеше да налага, включително поради това, че те ще имат отрицателен ефект и върху съюза, са прилагане на санкции на износа на природен газ и преустановяването на участието на Русия в платежната система SWIFT (отказът от сертификация на Северен поток 2 е стъпка в тази посока). Тези мерки изглеждаха наистина екзотични само до вчера, но в зависимост от военното движение на Руската федерация по територията на Украйна, те могат да стават все по-реалистични. Потенциалното спиране на достъпа на руските банки до европейския финансов пазар, което, по думите на Урсула фон дер Лайен, се предвижда, е респектираща стъпка.
Въпросът оттук нататък е дали санкциите трябва да следват поведението на Владимир Путин, каквато бе стратегията на ЕС и САЩ досега, или те вече е необходимо да се налагат превантивно, за да имат отношение към формирането на поведението на руския президент.
В същото време не трябва да се подценява отрицателният ефект, който евентуално санкциониране на вноса на природен газ от Русия ще има не само върху ЕС, но и спрямо Москва, доколкото нейните приходи от продажбата на въглеводороди продължават да се формират в по-голямата си част от европейските потребители. А ако в дългосрочен аспект се стигне до намаляване на износа на руски природен газ за Европа, то това ще причини и друго неудобство за Москва: нарастване на ролята на Китай при формирането на цената на получаваната руска газ (т.е. по-ниска такава при компрометирането на европейския пазар).
Трябва да се има предвид обаче, че каквито и санкции да бъдат приложени спрямо Руската федерация, те няма да имат скорошен ефект, доколкото страната е събрала 600 млрд долара резерв. Т.е. би било необходимо търпение, за да се прояви техния дисциплиниращ резултат.
Така или иначе, НАТО вече има всички основания да преустанови участието си в Съвета НАТО – Русия.
Както да увеличи своите контингенти по Източния фланг на Алианса, но не само в Балтийските страни и Полша, каквото решение вече бе заявено от Белия дом. Каквито и предложения да бяха направени към руската страна, касаещи регламентирането на военните обучения и разположението на ракетни системи в източно-европейските държави от НАТО, те трябва да бъдат нулирани.
Специално България сега, успоредно с Румъния, трябва да поиска засилено предно присъствие в рамките на Алианса. Руската агресия в Украйна е причина за предприемане на стъпки, чиято цел е преодоляване на стратегическия дисбаланс, съществуващ на Източния фланг на Алианса. А именно това, че усилия за укрепване на сигурността бяха предприемани приоритетно спрямо балтийски вектор на НАТО, при все че руската агресия се развиваше най-задълбочено в Украйна, Черно море и Балканите.
Но гледайки поредната неубедителна публична изява на Джо Байдън и компромисното естество на американските санкции срещу Русия, се сещам за думите на Уинстън Чърчил:
„Вие имахте да избирате между войната и позора. Вие избрахте позора. Но вие ще получите и войната!”
Проблемът на САЩ (пък и на ЕС) обаче не е в това, че Запада се ръководи от поредната инкарнация на Чембърлейн. Проблемът е, че няма Чърчил, който да го замени.
Затова днес за Запада е позорът, а за Украйна – войната.
