НОВО

Не плачете за Шотландия, няма да ходи никъде

Категоричната победа на Консерваторите в Обединеното кралство не остави много възможности за опозицията. Обикновено губещият изборите има различни оправдания или малки успехи – спечелил е неочаквано много, има по-голяма бройка абсолютни гласове, чака вота от чужбина...

Наследството на Източния въпрос

Източният въпрос се появява на политическата сцена след Карловицкия мир от 1699 г., според който Османската империя изгубва голяма част от своите владения в Украйна и днешна Русия. От тази епоха започва бързият упадък на турската държава и се повдига въпросът за...

Победата на Борис Джонсън – антибиотик за пораснали

Мислеха го за идиот. Или поне за клоун, който може да жонглира с кеч-фрази и саундбайтове ("get Brexit done"). Но откакто бе избран за лидер на Консервативната партия и министър-председател на Обединеното кралство, Борис Джонсън направи това, на което малцина вярваха,...

„Либералната“ загуби от Демокрацията

Консервативната партия в Обединеното кралство постигна унищожаваща победа, невиждана от времената на Тачър, а лейбъристите – най-тежкото поражение за последния век. Последните губят и някои от традиционните си крепости. Това не е най-важното. Корбин няма да види...

Британците гласуваха за край на политическата агония

Консерваторите спечелиха тези избори, с голямо мнозинство. Какво означава тази победа?1. Умората от Брекзит си оказва влияние. Хората искат решение и то бързо и незабавно. Мечтаят за край на политическата агония.2. Джонсън е по-силен лидер от Корбин. Безспорно успех...

Срещата на НАТО – зад кулисите на медийния фолклор

Реалната динамика на провелата се в Лондон среща на върха на НАТО има малко общо с публичните престрелки между отделните лидери, на които станахме свидетели. Вървенето по следите на размяната на пейоративни коментари - на американския президент Доналд Тръмп спрямо...

“Зелената философия” на Роджър Скрутън

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек гостува в предаването "Денят с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бе излязлата наскоро на български език книга на сър Роджър Скрутън "Зелената философия". Вижте пълното видео:...

Видео & Снимки: Представяне на Роджър Скрутън – “Зелената Философия”

Представяне на книгата „Зелената философия“ на Роджър Скрутън, организирано от "Сиела Норма" и дясна платформа "Консерваторъ".ВодещБорис СтанимировПанелисти:Д-р Нено Димов – министър на околната среда и водите Д-р Красен Станчевдоц. д-р Антоний ГълъбовБоян...

Най-важните избори – 3 основни проблема на Борис Джонсън

Днес се провеждат най-важните избори в следвоенната история на Великобритания. Ако искат да осъществят Брекзит, британските граждани ще трябва да препотвърдят резултата от референдума на тези парламентарни избори и да излъчат мнозинство, което да приеме сделката на...

Тукидидовият капан, САЩ и Китай

В древността е имало два центъра на мир, спокойствие и цивилизация, съществували едновременно в двата края на стария свят – Pax Romana и Pax Sinica, или Римския мир и Китайския мир. Римската цивилизация днес е родила множество държави и организации,...

Долу Ньой!

Време за четене: 7 мин.

На 27 ноември 2019 г. се навършват 100 години от Ньойския диктат, с който страните-победителки в Първата световна война наказват България за участието ѝ на страната на Централните сили в периода 14 октомври 1915 г. – 29 септември 1918 г. Де юре “само” 11 хил. кв. км. територии са откъснати от българската държава, но де факто моралното престъпление в Ньой се явява продължение на тези от Берлин (1878 г.) и Букурещ (1913 г.) и потвърждава откъсването на половината българско землище от националната ни снага и оставането на 2 милиона българи извън националните граници на Майката-родина. В този текст ще се фокусирам по-малко върху общоизвестните исторически факти за сметка на мислите и емоциите, които несправедливостта отпреди 100 години събужда у мен самия.

Към Франция

Макар да съм добре образован и франкофон не мога да скрия, че обикновено всяка година през ноември искрено ненавиждам Франция. Като християнин чувствам, че с отмъстителността, с която изготвиха Версайската система от договори, мнозина френски политици, дипломати и експерти погубиха душите си. На всичкото отгоре някои от тях приемаха и щедро даваните от съседни на България държави подкупи, за да пропагандират неистини в неин ущърб и да оправдаят ограбването ѝ от страна на съседите. За французите Жорж Клемансо може и да е национален герой, но за мен, а вероятно и за много българи той е един мръсник, който трябва да гори в Ада.

На плещите на Франция лежи моралната отговорност за етническото прочистване на българите в Западна Тракия и за репресиите над българите в Македония и Западните покрайнини. Дълги години всеки говорещ български в тези територии е рискувал да бъде прободен с игла в езика. Всеки отстояващ българския си етнически произход е рискувал най-малкото побой или изпращане в концлагер като Голи оток в “по-добрия” случай и насилствена смърт, извършена по особено жесток начин, в по-лошия. Оставям настрана ту студената, ту топла гражданска война, в която българското общество се намира вече цял век, запалена след тежкото ни национално крушение.

Накратко, обидата от унижението в Ньой все още е жива и все още боли. Време е Франция да се покае и да се извини на България и на българите. Макар през годините да е имало френски интелектуалци като Анри Пози, които са защитавали правдата, а по този начин и пробългарски позиции, никога високопоставен френски политик не е признал официално, че страната му е сгрешила с Ньойския диктат и че съжалява за направеното зло. Напротив, у нас като народ остава чувството, че френските политици още не са се разделили в арогантната вяра в собствената си непогрешимост, която имаха и предците им. Съответно всяко тяхно съвременно действие в ущърб на България като “Пакета за мобилност” и ветото върху започване на преговори за присъединяване към ЕС със Северна Македония събуждат Ньойския кошмар. Ако искат да им простим искрено и да имат добри отношения с нас, трябва да променят антибългарския и просръбски курс, който неведнъж са следвали, и да съдействат за юридическото връщане на Западните покрайнини под български суверенитет!

Към българските политици

Крайно време е управляващите да разберат, че Сърбия е лицемерна и недобронамерена в отношението си към България и с нея трябва да се действа твърдо, а не политиката ни да се води от доктрината “Лепа Брена”, според която подкрепяме безусловно съседите, защото политиците на власт у нас обичали да гледат югославска телевизия и да слушат турбо-фолк. Сръбската външна политика до ден днешен лежи върху идеологията на местния великосръбски шовинизъм, който вече 2 века трови атмосферата на Балканите и предизвиква несправедливости, раздори, войни и етнически прочиствания. Тази идеология няма да изчезне, ако продължаваме да си затваряме очите за нея и се правим на добри съседи.

Външно-политическите условия в последните 30 години се промениха в полза на България и това трябва да бъде използвано. Югославия се разпадна, а Сърбия изостана и политически, и икономически. Обградена е от всяка страна с държави-членки на НАТО и може да си позволи много да лае, но не и да хапе. Ако българските политици имат достойнство и смелост, ще поискат сръбските им колеги да седнат на масата за преговори, за да намерят заедно приемлива сделка, при която да бъде възстановена границата от 1918 г. и Западните покрайнини да бъдат върнати на България. Ако нямат смелост, но им е останало поне достойнство, ще стопират присъединяването на Сърбия към ЕС за десетилетия напред. Ако не друго, при втората опция поне Сърбия ще изостане още повече от България, а и културната ѝ връзка, наподобяваща Стокхолмски синдром със Скопие, ще може да бъде прекършена.

Към българите в Западните покрайнини

Не съм ви забравил! Знам, че сте там, на земя, която е изконно българска – и исторически, и етнически, и морално, но не и де юре. Знам, че за 100 години преживяхте много насилие и унижения от страна на сръбските поробители и почти се стопихте. Знам, че Белград никога не е имал голяма мотивация Царибродско и Босилеградско да се развиват и затова някога цветущите райони днес опустяват и са най-бедните в границите на Сърбия. Знам, че главно възрастните останаха да живеят в родните си домове, а младите забегнаха в търсене на препитание. Знам и че някои населени места в Западните покрайнини днес се управляват от модерни еничари, които продадоха душите си на сръбското разузнаване и централната власт в Белград. Но съм сигурен, че най-лошото вече е отминало и един ден и те ще си получат заслуженото.

И вие, и аз страдаме и мечтаем за едно и също – някой ден отново границата между нас да я няма и да сме в рамките на една държава – България. Това е надежда, която никога няма да изоставим, защото сме българи. Като обикновен български гражданин мога да направя малко, но ви обещавам, че никога няма да престана да се интересувам от проблемите ви и да им давам гласност. Обещавам, че ще науча и по-малките си брат и сестра, както бъдещите ми деца, племенници и внуци, че там оттатък българо-сръбската граница живеят пак българи, които един ден трябва да бъдат освободени от сръбско робство. И се надявам, че Бог ще бъде милостив към всички ни и ще доживеем да видим това освобождение с очите си!

Към родните еколози

Мина цяла година откакто избухна скандалът с отровената река Драговищица, която съсипва жителите на Босилеград и околностите му. Нито един от прехвалените български еколози и зелени активисти не си мръдна пръста и да направи нещо по темата. Знам, че сте тежки родоотстъпници, но е нечувана срамота, че са ви по-важни лалугерите, пеликаните и брадатите лешояди отколкото собствените ви братя българи! Вместо да продължите да съсипвате поминъка на хората Банско и да правите “пърформанси”, блокирайки Орлов мост, може най-накрая да свършите нещо полезно и да блокирате КПП-тата със Сърбия, докато отравянето на сънародниците ни от другата страна на границата не престане!

Към всички останали българи

Може мнозина от вас да си кажат – нужно ли е да живеем в миналото, не е ли важно бъдещето? Донякъде ще са прави – завиждам на тези, които нямат и понятие от това колко трагична е новата българска история и колко тежко е било да си точно българин на Балканите през последните два века. Ако сте от наистина незаинтересованите, тогава най-добре отделете време и започнете да се информирате за периода от формирането на Българската екзархия през 1870 г. до катастрофата в Ньой през 1919 г. И ще разберете, че тогава е имало едни много по-достойни от нас българи, които по волята на историята много са пострадали. И ще е предателство към тяхната памет, ако оставим несправедливостта да възтържествува.

Всеки, независимо от възрастта си, социалния статус и местоживеенето си може да направи нещо полезно за българската кауза. Може да се включите в някое от шествията срещу Ньойския диктат. Може да протестирате пред някое френско или сръбско посолство в държавата, в която се намирате. Може да направите петиция или да изпратите писмо на някой чуждестранен политик или дипломат. Можете да запалите свещ в църквата с молба към Господ да върне на България поне част от това, което съседите ѝ ограбиха. Може да запалите свещ в памет на всички онези 200 хиляди български мъже, които оставиха костите си, за да я има Целокупна България. Може просто да информирате всеки ваш познат от България и чужбина за етническия характер на Македония и Западните покрайнини. Идеите са важни, а ние не трябва да допускаме грешката на нашите предци, които като си мислеха, че правдата е на тяхна страна, не я защитаваха и оставиха чуждите пропаганди да излъжат целия свят как българите са всъщност сърби или гърци. Най-малкото осъзнайте, че за разлика от дядовците ни, които се връщаха от фронта гладни и боси, вие сте най-богатото поколение в историята на България. Преди войните тя бе най-напредналата държава на Балканите и ако днес е изостанала икономически спрямо някои свои съседи, това се дължи отчасти на това, че тя бе ограбена териториално, а духът на българите бе пречупен (но не и унищожен!) от Ньойския диктат. Не на последно място – ако искате да сте полезни, не го правете само един ден в годината, а проявете постоянство!

Към Иван Стамболов – Сула

Освен това мисля, че Ньой трябва да бъде разрушен. А Цариброд и Босилеград трябва да бъдат върнати на България!

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!