fbpx

Долу Ньой!

Време за четене: 7 мин.

На 27 ноември 2019 г. се навършват 100 години от Ньойския диктат, с който страните-победителки в Първата световна война наказват България за участието ѝ на страната на Централните сили в периода 14 октомври 1915 г. – 29 септември 1918 г. Де юре “само” 11 хил. кв. км. територии са откъснати от българската държава, но де факто моралното престъпление в Ньой се явява продължение на тези от Берлин (1878 г.) и Букурещ (1913 г.) и потвърждава откъсването на половината българско землище от националната ни снага и оставането на 2 милиона българи извън националните граници на Майката-родина. В този текст ще се фокусирам по-малко върху общоизвестните исторически факти за сметка на мислите и емоциите, които несправедливостта отпреди 100 години събужда у мен самия.

Към Франция

Макар да съм добре образован и франкофон не мога да скрия, че обикновено всяка година през ноември искрено ненавиждам Франция. Като християнин чувствам, че с отмъстителността, с която изготвиха Версайската система от договори, мнозина френски политици, дипломати и експерти погубиха душите си. На всичкото отгоре някои от тях приемаха и щедро даваните от съседни на България държави подкупи, за да пропагандират неистини в неин ущърб и да оправдаят ограбването ѝ от страна на съседите. За французите Жорж Клемансо може и да е национален герой, но за мен, а вероятно и за много българи той е един мръсник, който трябва да гори в Ада.

На плещите на Франция лежи моралната отговорност за етническото прочистване на българите в Западна Тракия и за репресиите над българите в Македония и Западните покрайнини. Дълги години всеки говорещ български в тези територии е рискувал да бъде прободен с игла в езика. Всеки отстояващ българския си етнически произход е рискувал най-малкото побой или изпращане в концлагер като Голи оток в “по-добрия” случай и насилствена смърт, извършена по особено жесток начин, в по-лошия. Оставям настрана ту студената, ту топла гражданска война, в която българското общество се намира вече цял век, запалена след тежкото ни национално крушение.

Накратко, обидата от унижението в Ньой все още е жива и все още боли. Време е Франция да се покае и да се извини на България и на българите. Макар през годините да е имало френски интелектуалци като Анри Пози, които са защитавали правдата, а по този начин и пробългарски позиции, никога високопоставен френски политик не е признал официално, че страната му е сгрешила с Ньойския диктат и че съжалява за направеното зло. Напротив, у нас като народ остава чувството, че френските политици още не са се разделили в арогантната вяра в собствената си непогрешимост, която имаха и предците им. Съответно всяко тяхно съвременно действие в ущърб на България като “Пакета за мобилност” и ветото върху започване на преговори за присъединяване към ЕС със Северна Македония събуждат Ньойския кошмар. Ако искат да им простим искрено и да имат добри отношения с нас, трябва да променят антибългарския и просръбски курс, който неведнъж са следвали, и да съдействат за юридическото връщане на Западните покрайнини под български суверенитет!

Към българските политици

Крайно време е управляващите да разберат, че Сърбия е лицемерна и недобронамерена в отношението си към България и с нея трябва да се действа твърдо, а не политиката ни да се води от доктрината “Лепа Брена”, според която подкрепяме безусловно съседите, защото политиците на власт у нас обичали да гледат югославска телевизия и да слушат турбо-фолк. Сръбската външна политика до ден днешен лежи върху идеологията на местния великосръбски шовинизъм, който вече 2 века трови атмосферата на Балканите и предизвиква несправедливости, раздори, войни и етнически прочиствания. Тази идеология няма да изчезне, ако продължаваме да си затваряме очите за нея и се правим на добри съседи.

Външно-политическите условия в последните 30 години се промениха в полза на България и това трябва да бъде използвано. Югославия се разпадна, а Сърбия изостана и политически, и икономически. Обградена е от всяка страна с държави-членки на НАТО и може да си позволи много да лае, но не и да хапе. Ако българските политици имат достойнство и смелост, ще поискат сръбските им колеги да седнат на масата за преговори, за да намерят заедно приемлива сделка, при която да бъде възстановена границата от 1918 г. и Западните покрайнини да бъдат върнати на България. Ако нямат смелост, но им е останало поне достойнство, ще стопират присъединяването на Сърбия към ЕС за десетилетия напред. Ако не друго, при втората опция поне Сърбия ще изостане още повече от България, а и културната ѝ връзка, наподобяваща Стокхолмски синдром със Скопие, ще може да бъде прекършена.

Към българите в Западните покрайнини

Не съм ви забравил! Знам, че сте там, на земя, която е изконно българска – и исторически, и етнически, и морално, но не и де юре. Знам, че за 100 години преживяхте много насилие и унижения от страна на сръбските поробители и почти се стопихте. Знам, че Белград никога не е имал голяма мотивация Царибродско и Босилеградско да се развиват и затова някога цветущите райони днес опустяват и са най-бедните в границите на Сърбия. Знам, че главно възрастните останаха да живеят в родните си домове, а младите забегнаха в търсене на препитание. Знам и че някои населени места в Западните покрайнини днес се управляват от модерни еничари, които продадоха душите си на сръбското разузнаване и централната власт в Белград. Но съм сигурен, че най-лошото вече е отминало и един ден и те ще си получат заслуженото.

И вие, и аз страдаме и мечтаем за едно и също – някой ден отново границата между нас да я няма и да сме в рамките на една държава – България. Това е надежда, която никога няма да изоставим, защото сме българи. Като обикновен български гражданин мога да направя малко, но ви обещавам, че никога няма да престана да се интересувам от проблемите ви и да им давам гласност. Обещавам, че ще науча и по-малките си брат и сестра, както бъдещите ми деца, племенници и внуци, че там оттатък българо-сръбската граница живеят пак българи, които един ден трябва да бъдат освободени от сръбско робство. И се надявам, че Бог ще бъде милостив към всички ни и ще доживеем да видим това освобождение с очите си!

Към родните еколози

Мина цяла година откакто избухна скандалът с отровената река Драговищица, която съсипва жителите на Босилеград и околностите му. Нито един от прехвалените български еколози и зелени активисти не си мръдна пръста и да направи нещо по темата. Знам, че сте тежки родоотстъпници, но е нечувана срамота, че са ви по-важни лалугерите, пеликаните и брадатите лешояди отколкото собствените ви братя българи! Вместо да продължите да съсипвате поминъка на хората Банско и да правите “пърформанси”, блокирайки Орлов мост, може най-накрая да свършите нещо полезно и да блокирате КПП-тата със Сърбия, докато отравянето на сънародниците ни от другата страна на границата не престане!

Към всички останали българи

Може мнозина от вас да си кажат – нужно ли е да живеем в миналото, не е ли важно бъдещето? Донякъде ще са прави – завиждам на тези, които нямат и понятие от това колко трагична е новата българска история и колко тежко е било да си точно българин на Балканите през последните два века. Ако сте от наистина незаинтересованите, тогава най-добре отделете време и започнете да се информирате за периода от формирането на Българската екзархия през 1870 г. до катастрофата в Ньой през 1919 г. И ще разберете, че тогава е имало едни много по-достойни от нас българи, които по волята на историята много са пострадали. И ще е предателство към тяхната памет, ако оставим несправедливостта да възтържествува.

Всеки, независимо от възрастта си, социалния статус и местоживеенето си може да направи нещо полезно за българската кауза. Може да се включите в някое от шествията срещу Ньойския диктат. Може да протестирате пред някое френско или сръбско посолство в държавата, в която се намирате. Може да направите петиция или да изпратите писмо на някой чуждестранен политик или дипломат. Можете да запалите свещ в църквата с молба към Господ да върне на България поне част от това, което съседите ѝ ограбиха. Може да запалите свещ в памет на всички онези 200 хиляди български мъже, които оставиха костите си, за да я има Целокупна България. Може просто да информирате всеки ваш познат от България и чужбина за етническия характер на Македония и Западните покрайнини. Идеите са важни, а ние не трябва да допускаме грешката на нашите предци, които като си мислеха, че правдата е на тяхна страна, не я защитаваха и оставиха чуждите пропаганди да излъжат целия свят как българите са всъщност сърби или гърци. Най-малкото осъзнайте, че за разлика от дядовците ни, които се връщаха от фронта гладни и боси, вие сте най-богатото поколение в историята на България. Преди войните тя бе най-напредналата държава на Балканите и ако днес е изостанала икономически спрямо някои свои съседи, това се дължи отчасти на това, че тя бе ограбена териториално, а духът на българите бе пречупен (но не и унищожен!) от Ньойския диктат. Не на последно място – ако искате да сте полезни, не го правете само един ден в годината, а проявете постоянство!

Към Иван Стамболов – Сула

Освен това мисля, че Ньой трябва да бъде разрушен. А Цариброд и Босилеград трябва да бъдат върнати на България!

Споделете чрез

Предишен

Следващ