При несъгласие с президента, е достойно вицепрезидентът да подаде оставка

За пореден път днес вицепрезидентът Маргарита Попова порица държавния глава Росен Плевнелиев. Мислех пак да премълча, за да не изглеждам като защитник на началника срещу подчинения- за мен е въпрос на принцип защита да получават слабите срещу силните. Само че възниква въпросът: кой е силният в този вече невъзможен за прикриване разрив?

Нямам на ум силата на характера и дори ( извинявам се)- силата на аргументите, които, както знаем, могат да бъдат тълкувани превратно от пропагандата. Става дума за силата на подкрепата. Защото Плевнелиев няма такава отникъде в България. Ето защо заставам в обичайната си позиция в коментирането.

Също така смятах да избегна конкретиката по спора, дали е правилно президентът Плевнелиев да се яви на противоконституционно изслушване пред една парламентарна комисия. От днешните думи на г-жа Попова излиза, че е правилно. Но ще дам пример на какво ми прилича самата комисия, като се извинявам предварително за натурализма, но в него няма капка измислица.

Комисията, оглавена от атакистката Магдалена Ташева, е замислена като инструмент за унижаване на достойнството на онзи, когото привикват пред нея.

Конкретната комисия с конкретното лице начело намирисва силно на донаборните военни комисии от времето на комунизма. Те бяха преди всичко първото от поредицата унижения за българския войник, измислени с цел да го приучат към тях като прекършат в него вроденото чувство за достойнство във всяко човешко същество.

На донаборните комисии в НРБ караха юношите да се събличат чисто голи и да се разхождат в този си вид на оглед от насядали като на представление униформени мъже и жени. Да, задължително и жени.

Върхът на унижението беше заповедта към голия младеж да се наведе с гръб към комисията и да стои със собственоръчно разтворени задни части толкова дълго, колкото преценят заповядващите. Ако инквизицията е имала друга, чисто медицинска цел, защото това не можеше да бъде правено по по-дискретен начин? Това ли е била единствената възможност да се броят тестисите на бъдещия българския войник ( както предполагахме- защото никой не ни обясняваше каквото и да било).

БСП и ДПС повериха подобна комисия на Атака и нейната най-войнствена депутатка, лично ангажирана с дълга поредица от обвинения, нападки и обиди спрямо Росен Плевнелиев. Това е абсолютно явна, премислена, преднамерена гавра именно с достойнството на президента и човека Плевнелиев.

И Маргарита Попова иска той да се подчини ( при това без да е задължен по закон?!).

Маргарита Попова получава аплодисменти от политическите преследвачи на президента от близо година насам- откакто открито застана срещу позицията му в подкрепа на гражданските протести миналото лято. Основният комплимент към нея на червените коментатори, на атакистите и др. подобни русофили съдържа думата „достойнство”- тя, казват те вкупом, за разлика от Плевнелиев, проявявала достойнство. Само че госпожата явно не цени чуждото достойнство и държи да упражни своето честолюбие на всяка цена.

А каква ли би могла да бъде тя?

Достойно е при такова явно, продължително и все по-често несъгласие на вицепрезидента с президента Маргарита Попова просто да подаде оставката. Така направи вицепрезидентът Блага Димитрова през есента на 1992-ра година в знак на протест срещу намесата на президента Желю Желев при свалянето на правителството на Филип Димитров. Защото голямата поетеса наистина имаше достойнство.

И още нещо: докато президентът Плевнелиев говори непрекъснато и с все по-остър европейски глас за агресията на Русия в Украйна ( и в България), по тази тема Маргарита Попова мълчи като типичен социалист, който играе двойни игри. Иначе е много речовита на дребно, но по въпроса, който действително разделя света и българите, „няма мнение”. Което не е за вярване за толкова честолюбив коментатор на президентските (без)действия.

Зад тази атака прозира манталитета на „Атака”- заиграването с руската карта. Не е достойно госпожа Попова да не го сподели с нас, за да сме наясно кой наистина е достойният и защо не желае развод при явното несъгласие, прерастващо в открита вражда.

От ivo.bg (заглавието е на Петте кьошета)

 

Споделете:
Консерваторъ
Консерваторъ