fbpx

НОВО

Правилната кауза

Акцията на Христо Иванов в Росенец беше първият истински пробив на ДБ срещу статуквото. Изключително попадение, по няколко причини: 1. Реалистичен противник. Когато ДБ говори срещу всички едновременно - ГЕРБ, Главна прокуратура, Тръмп, Путин, международното положение...

Радикализираха ли се лявото и дясното?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и Боян Стефанов от "Младежки консервативен клуб" и д-р Любомир Талев от "Институт за дясна политика", гостуваха в предаването "Реакция" на "ТВ Европа" с водещ Михаил Кръстев. Тема на разговора бе...

Има ли проблем с расизма в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше расизма в САЩ. Вижте пълното видео:...

Актуалните вътрешнополитически сюжети – политика или скандал?

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Обллаков гостува в предаването "Имате думата" по Канал 3. Тема на разговора беше вътрешнополитическата ситуация в страната. Вижте пълното видео:...

Каква е причината за протестите в Европа и САЩ

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Димитър Къцарков гостува в предаването "Студио Хъ" по телевизия "7/8". Тема на разговора бяха протестите в Европа и САЩ. Вижте пълното видео:...

В Либия Ердоган постигна най-големия си успех

Това, което се случва в Либия, е най-големият външно-политически успех на турския президент Реджеп Ердоган в неговата кариера и като министър-председател, и като президент на страната си. Припомням, че намесата на Турция в северно-африканската страна е основната...

Лъжата „Гарант на етническия мир“

След акцията на Христо Иванов в незаконно окупираната от Ахмед Доган територия около Росенец, се повтори многократно старата лъжа, че вторият в частност и ДПС като цяло е „гарант за етническия мир в България“. Това, разбира се, не може да бъде по-далече от истината....

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Припомняне: защо Доган е зло

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да...

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

Спектакълът „Дунарит”

Време за четене: 4 мин.

С встъпването си в длъжност настоящият министър на икономиката обяви, че приватизацията приключва и усилията на правителството ще са в посока развиване на държавните компании. Събитията около оръжейния завод „Дунарит” от последната седмица, а и национализацията на авиоремонтния завод „Авионамс” от средата на миналата година, показват, че целите на държавата се простират отвъд развитието на държавните компании. Въпреки че управляващите избягват да използват термина „национализация“, вероятно заради културни и исторически натрупвания, ето и дефиницията: национализация е актът на прехвърляне на частна собственост, а понякога и общинска собственост, в държавна собственост. Крайна форма на национализация е експроприацията, при която компенсация или не се изплаща, или тя е пренебрежимо ниска.

Битката за Дунарит

Битката за Дунарит вероятно започва още преди фалита на КТБ през 2014 г., според интервюта на бившия собственик на банката, продължава повече от година и половина с множество съдебни хватки и ескалира през последните няколко седмици. Въпреки че управляващите оправдават действията си с „извънредната ситуация”, както я нарича министърът на икономиката, и грижа за работниците в дружеството, ситуацията е много по-проста и е свързана с „превземането” на държавата от частни интереси, за което сме писали неколкократко (тук, тук и тук). Самата ситуация не е следствие, с което политиците трябва да се справят, а е пряк резултат от целенасочени действия на държавни органи. Тя става възможна едва след включването на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, повдигнатите обвинения от специализираната прокуратура, входираното писмо от същата за отнемане на лицензите на „Дунарит” и редица медийни публикации.

Всъщност това не е нещо ново. Наблюдателите с малко по-дълга памет ще си спомнят, че причината за краха на КТБ не беше нито на множеството публикации през годините до 2014 г. за проблемите в банката, нито докладите на Европейската комисия, които обръщаха внимание на бурното развитие на банките с български собственици. Проблемите започнаха с куп статии за измислени заплахи, които не бяха доказани, прокурорска акция по претърсване на офиси в сградата на КТБ и повдигнато обвинение на подуправителя на управление „Банково” в БНБ.

Освен дежурните заподозрени, в спектакъла „Дунарит“ се включват и нови актьори – синдиците на КТБ. Те едновременно купуват задължение на оръжейния завод към друга компания, а след това го продават на Държавната консолидационна компания (ДКК). Целта е да се използва особеният залог върху предприятието и по този начин ДКК да стане негов собственик. Въпросът е по силата на каква логика и кой нормативен акт синдиците в КТБ изразходват средства от масата на несъстоятелност за закупуване на финансов актив.

Синдиците

Назначаването на синдици е резултат от откриване на производство по несъстоятелност, чиято цел е да опази стойността на банката, да осребри имуществото ѝ и да се разплати с кредиторите. В чл. 31 от Закона за банковата несъстоятелност ясно са разписани правомощията на синдика и единственото споменаване на разходи е по отношение на „управлението и запазването на имуществото на банката или с извършването на други разноски в производството по несъстоятелност”, а случаят не е такъв. С други думи нито духът, нито буквата на закона са спазени.

Нещо повече – синдиците се съгласяват да се разплатят за закупения кредит с активи на банката, които са предлагани на търгове, но не са продадени. Няма информация за кои активи става въпрос, нито за това дали по този начин не се уврежда масата на несъстоятелността, а оттам – и интересите на кредиторите на банката. За капак на всичко банката е страна по съдебни дела, с които обжалва първоначалната цесия, чрез която „Дунарит” погасява кредита си към нея. Това е като да спорите пред съдия, че някой ви е откраднал шапката, след което да купите същата шапка от трето лице и да я продадете на четвърто.

Ситуацията е повече от абсурдна, а краят ѝ е далеч от предизвестен. „Дунарит” е погасила главница и лихви по своето вземане в размер на 50 млн. лв. към ДКК. Освен това компанията вече е заявила вписването на прокурист, каквото беше поискано от министерството на икономиката, което би следвало да преустанови процедурата за отнемане на лиценза на предприятието, а оттам – извънредната ситуация, която коментираме.

Предвид това, че тази сага се развива вече близо две години, като нито едната, нито другата страна изглежда готова да се предаде, най-вероятно ни чака още от същото – нови абсурди. Актьорите са едни и същи, сюжетът е непроменен и докато обществото се изживява като безгласен наблюдател, му остава единствено да се чуди за кой поред път ще гледаме същата драма.

*Заглавието е на редакцията

Оригинална публикация в Институт за Пазарна Икономика

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ