Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка.
Храмът е много повече от “архитектурен шедьовър”, “историческо място” и “туристически обект”. Той е преди всичко дом Божи – дом на онзи Дух, който вдъхва живот на материята и я прави да плаче и да се радва. Едва ли човечеството би потънало в такава скръб за някой от замъците по Лоара, центъра Помпиду, Операта Гарние или Триумфалната арка. Със сигурност парижани, които нощес пееха на колене Аве Мария по улиците на Латинския квартал днес са по-тъжни, но и по-силни от вчера.
Камъкът ще бъде издигнат отново, фреските изписани, златният варак положен и стъклописите отново ще изгреят в пълното си вълшебство. Може би целият християнски свят ще сплете ръце в това дело. Богатий с парите, учений с ума…Това е по силата на човеците. Било е и ще бъде.
Идва седмицата на Онзи Храм, който разрушен се въздигна за три дни. Да помислим за разликата между храмовете от камък и Храма от Дух. Този е, който прави Европа вечна и непобедима.
Йоан 2:19-21
