fbpx

НОВО

Наредба-18 и COVID-19 промениха 2020

Преди година Наредба-18 беше най-коментираната тема в онлайн средите и сред бизнес обществото в България. С нея се създаде цял един виртуален хейт спрямо управляващите за неадекватността на мерките, които в първообраза си имаха за цел намаляване на сивата икономика,...

Емил Георгиев: Да не губим автономността си (интервю)

Време за четене: 10 мин. Време за четене: 10 мин. Задавам шест въпроса, търсейки душевна рецепта срещу Covid-19.
Отговаря: Emil Georgiev, психолог и психотерапевт.

Споделете чрез

Първата битка за Сирия – сблъсъкът на западните държави и СССР

През последните почти десет години гражданската война в Сирия е в почти непрекъснатото полезрение на целия свят. Създалата се криза там има многобройни проекции – политически, геополитически, енергийни, икономически, идеологически и религиозни – и колкото...

Коронакризата – от подценяването до паниката

Коронавирусът "Консерваторъ" публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19 Подценяването Всичко започна като на шега. На градски пазар в далечен Китай вирус от прилепи се пренесе впоследствие върху хората. Днес има глобална пандемия, а светът е в...

Корпоративен социализъм: Държавата спасява не вас, а инвеститорите и мениджърите

Насим Никълъс Талеб е ливански и американски икономист и есеист. Работи до 2004 г. в редица финансови институции, след които се отдава на преподавателска и писателски дейност. Книгата му „Черният Лебед“ е оценена от Sunday Times като една от 12-те най-влиятелни книги,...

Коронавирусът в Германия от първо лице

Когато четете този текст, броят на потвърдените случаи на коронавирус в Германия ще е прехвърлил 100 хиляди души. През последните седмици мнозина отбелязаха, че Германия има много ниска смъртност на фона на останалите държави - тя варираше между 0,2% и 0,4%. Това вече...

Ще промени ли COVID-19 азбуката на капитализма?

Георги Коритаров потърси за разговор по телефона Теодор Димокенчев. Ще промени ли COVID-19 азбуката на капитализма? Какви ще са измеренията на икономическата криза? Вижте пълното...

Емил Вълков в Студио Xъ за образованието по време на криза

Редакторът в платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в Студио Xъ по 7/8 ТВ за образованието по време на криза

Никола Бушняков в “Имате Думата” за кризата като възможност

В днешното предаване ще видите интервю с Никола Бушняков, редактор в платформата "Консерваторъ” за кризата като възможност. И още: директни включвания на зрители на тема "Доволни ли сте от мерките, предприети от правителството"? Повече във видеото....

Теодор Димокенчев в Студио Xъ за мерките за съхраняване на икономиката

Редакторът в платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев в Студио Xъ за 20-те мерки за съхраняване на българската икономика...

„Двамата папи“: реалността през погледа на криво огледало

Време за четене: 5 мин.

“Two little Injuns foolin’ with a gun,
One shot t’other and then there was one”

Стара ирландска детска песен

На 31 август 2019 година на Telluride Film Festival се състоя премиерата на продуцираният от платформата Netflix филм “Двамата папи”, засягащ събитията около оттеглянето на Бенедикт XVI от поста му и предаването на щафетата към енергичния кардинал Хорхе Берголио – бъдещият папа Франциск. В ролите са съответно брилянтните Антъни Хопкинс и Джонатан Прайс, а сценарият е основан на пиеса на Антъни МакКартън. Режисьор е бразилецът с номинации за „Оскар“ Фернанду Мейрелис, известен с филмът „Градът на Бога“.

От около две седмици филмът е наличен за гледане и от широката публика, като впечатленията от този продукт са двупосочни. Следващите редове съдържат спойлери, така че ако държите първо да гледате филма необременени, може да първо сторите това и да се върнете да прочетете ревюто по-късно.

Папа – мечтател

„Двамата папи“ само привидно ни разказва историята на отношенията между Ратцингер и Берголио. Всъщност акцентът чувствително пада върху аржентинецът, който е талантлив, харизматичен и сякаш винаги има отговор за всичко. Бъдещият папа Франциск ни е представен последователно ту като млад човек със своите житейски колебания и грешки, ту като вече опитният и приел себе си кардинал на Католическата църква. Осезаемо липсват обаче отношенията му с кардинал Карло Мартини, чието име само е споменато в началото. За съжаление влиянието което йезуита Мартини оказва на Берголио в оформянето на вижданията на първият аржентински папа остава известно само на онези, които вече са запознати с житейската му история от другаде. Показани са обаче годините на Хорхе Берголио като глава на йезуитския орден в Аржентина по време на диктатурата на Хуан Перон и личните му връзки с комунистическата опозиция, белязали го за цял живот.

Бенедикт XVI е сух, старомоден и носещ полъха на Интербелума европеец. Той обаче успява да надмогне себе си и да разбере именно онова, което цял живот му е убягвало – как да приема различните от себе си. Персонажът на Хопкинс е истинският, макар недооценен герой, който прави онова, което идейните му опоненти не могат дори да си въобразят – да се оттегли. И по този начин ги надскача и превъзхожда, за да бъде запомнен със смирението си. Всичко това носи на Йозеф Ратцингер облекчение и възможността да яде спокойно пица докато гледа мачовете от световното.

Папа – реалист

Филмът е класифициран в категорията „биографична драма“ и в окончателната редакция са влезли немалко реални и документални кадри, но това не бива да ви оставя с погрешното впечатление относно достоверността на видяното. „Двамата папи“ е по-скоро фантастична версия на онова, което би могло да бъде, а не прилежен, макар и литературен разказ на реалността, за какъвто се представя. Целената аудитория на филма определено не са верните католици и онези, които се вълнуват и следят отблизо събитията в Католическата църква, а по-скоро хората, които са на повърхността. Умелият монтаж редуващ фиктивни и архивни видеа и чудесната игра на Хопкинс могат да убедят всеки непредубеден зрител, че кардинал Ратцингер е устремен към властта безкомпромисен „нацист“ (тази дума е използвана по негов адрес във филма нееднократно), типичен бял мъж-шовинист и прочие прегрешения на левия либерализъм. Доблестният и откровен кардинал Берголио е панацята, от която църквата се нуждае – той танцува танго, гледа футбол и не го е страх да си изцапа ръцете. Достоверността на разговорите между двамата (които съставляват над 80% от случващото се на екрана) са с изключително спекулативна достоверност, като дори самото им случване е въпрос на небазирана на нищо режисьорска перспектива.

Несправянето с проблемът със свещеници-педофили, част от които високопоставени членове на Католическата църква и финансовите измами и спекулации на Банката на Ватикана, стоящи в основата на оттеглянето на Бенедикт XVI остават само слабо споменати и вторични, като фокусът е изместен изключително върху въображаемите разговори и „опрощения на греховете“ между тогавашния папа и кардинал Берголио. Всъщност реалността е коренно различна – Ратцингер и аржентинският папа не само, че рядко са се виждали на четири очи преди и след оттеглянето на Бенедикт, но и се говори за своеобразна цензура, която е наложена на Summus Pontifex emeritus. Въпреки това през април 2019 година „папата в почивка“ Бенедикт разпространи открито писмо, което адресира много от наболелите проблеми в Католическата църква, което писмо се възприема за най-солидната критика срещу понтифата на Франциск до момента. Последните публични събития около личността на папа Бенедикт XVI от преди буквално дни свързват името му с новооснована фондация за подкрепа на независимата църковна журналистика.

Йозеф Ратцингер, противно на публичният си образ, е от кардиналите-реформатори на Католическата църква, който през целият си живот се е опитвал да я адаптира в реалностите на съвремието, и не на последно място изключително ерудиран богослов, като именно той, заедно с някогашния кардинал Войтила (в последствие папа Йоан Павел II) са едни от основните автори на документите, подписани на прословутият и вододелен за историята на църквата Втори Ватинакси събор. Ратцингер никога не се е боял от промяната и реформите, но винаги е настоявал тези реформи да се провеждат разумно, с отговорност към поколенията и в синхрон с традицията на Католическата църква.

Необходимостта от промяна, реформи и адаптация към нуждите на съвремието никога не е отричана от възприеманият като консерватор Бенедикт XVI, но реформите на Берголио – в това число идеологизиране на „борбата срещу климатичните промени“, обвиненията към „несправедливите икономически системи“ (противно на католическата догма, според която несправедливи и грешни са само хората), показното сиромахомилство, съвместните междурелигиозни молитвени конференции „Асизи“ и „приемането на различния“, кулминиращо в одиозният Амазонски синод, проведен във Ватикана по-рано тази година, където беше извършено скандално и кощунствено идолопоклонство – почитане на индианският идол Пачалама, събитие разделило Католическата общност и до днес, са представени имплицитно едва ли не като единственият възможен път за „адаптация“ на хилядолетната Католическа църква, без право да запази уникалният си облик и разбирания.

Папа – киноман

С всичките щателно изброени (или не) косури и неточности, „Двамата папи“ всъщност е чудесен за гледане, свеж и изпълнен с надежда, която иронично, не виждаме в реалността около себе си. Филмът на  Мейрелис изпълва максимата, че изкуството трябва да е отражение на реалността, но не и нейно огледало. По този начин успява да помири ако не самите Ратцингер и Берголио, то поне публичните им образи – онези, с които ги възприемаме и онези, с които ще бъдат запомнени за поколенията.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!