Перо или чук без дръжка
На първи февруари 2019 г. Президентът на САЩ, Доналд Тръмп, обяви едностранното оттегляне на САЩ от Intermediate-Range Nuclear Forces Treaty (INF Treaty). Договор за ликвидиране на ракетите с малък и среден обсег на чист български. Буквално на следващия ден президентът на РФ, Владимир Путин, в отговор обяви реципрочно оттегляне от ДРСМД (Договор о ликвидации ракет средней и меньшей дальности на чист руски). Споразумението е подписано през 1987 г. от Роналд Рейгън и Михаил Горбачов.
Следящите туитър автокрацията на Тръмп мейнстрийм медии са преобладаващо доволни от поредния твърд и решителен жест по адрес на лошия човек в Кремъл. Между капките минават и по-кротки изказвания, според които това е едва ли не услуга за Москва. Реалността както винаги е малко по-сложна. Традиционно вкопчени във вече истеричните вътрешнополитическите борби, акцентът на американските медии отново беше на “тук и сега”. Все пак редовия читател няма времето да се учи от историята, а говорено за бъдещето е опасно. Хора могат да започнат да задават въпроси.
“В чий интерес не е това?” е въпрос, който старателно се избягва. Оттеглянето на двете ядрени суперсили от споразумението със сигурност не е в интерес на Европа. Последната, в лицето на ЕС, отново “единодушно” смотолеви съгласието си с взетото във Вашингтон решение. Дали някой изобщо ги е питал е важно само доколкото бюрократите в Брюксел имат претенции да са геополитически фактор.
Ракетната стена на Студената Война
Един от символите на студената война беше берлинската стена. Защото всички я виждаха или поне бяха чували за нея. Това което редовите граждани и другари не виждаха бяха скритите от двете ѝ страни разнообразни ракети с малък и среден обсег с предимно ядрени бойни глави. Вашингтон и Москва бяха и все още са добре заредени с междуконтинентални ракети, с които да се замерят през голямата вода. За разлика от тях ракетите в Европа с обсег 500-5500 км. са били както по-малки балистични, така и крилати. Все така невъзможни за прихват, но и в значителна степен мобилни и с много по-малко време за достигане до целта, за засичане и реакция. И естествено предназначени да унищожат локализирани или не-толкова-локализирани части от европейска Русия и Западна Европа.
С подписването на INF се слага край на тази прединфарктната ситуация, в която и от двете страни ракети регулярно се укриват и пребазират из горите в почти перманентна готовност за армагедон Москва-Берлин или София-Истанбул. Споразумението не просто елиминира ядрените бойни глави с наземно базиране, насочени от Европа към Европа, но и разработката и притежанието на каквито и да е ракети в споменатия обсег. Същите са нарязани и утилизирани в рекордни срокове, огромната част от които още преди падането на берлинската стена. Сред забранените с това споразумение оръжия са и SS-23 Spider, които България ликвидира едва през този век, защото по-рано Съветите са “пропуснали” да декларират в договора разполагането на определени системи в Източна Европа. Повече информация за важните споразумения по разоръжаването в контекста на 21 век можете да прочетете в този материал.
Споразумението обаче не поставя ограничения за ракети с подобен обсег, използвани на самолети или кораби, което дългосрочно се оказва ахилесовата му пета.
Крилати лъжи и ракети
Официалната позиция на САЩ и заявената причина за тяхното оттегляне от договора е неспазването му от страна на Руската Федерация. Ще си спестя кавичките в този параграф, понеже всеки селективно може да си ги сложи където пожелае. Конкретно посоченият виновник е ракетата 9M729, SSC-(Х)-8 по класификацията на NATO. Тя е контейнеризирана и може да се използва на пускови установки-камиони, почти идентични с тези на системата Искандер-М. Според САЩ новата ракета има обсег от над 500 километра и се явява нарушение на договора. Според руската страна тя е модернизация с по-голяма бойна глава и усъвършенстван комуникационен блок, но с обсег под 500 км. Ракетата е показана на журналисти, но не и на военни инспектори.
От своя страна Русия обвинява САЩ в нарушаване на договора чрез разполагането на универсални MK.41 пускови контейнери като част от системата Aegis Ashore в Румъния. Те могат да приемат както анти-балистични, така и ударни ракети. За нормалните хора това е лесно решим проблем с осигуряването на перманентен достъп на руски инспектори. Шансът това да се случи е нула.
Всичко това е без значение, защото претенциите и на двете страни са чиста формалност. Предизвестената смърт на договора се очакваше от доста време, неясен беше само часът на смъртта.
Да влезе убитият
Провалът на последните серии двустранни разговори показва, че съгласие не може да бъде постигнато. Двете страни обаче имат различни причини да не харесват документа в настоящия му вариант.
Още през миналото десетилетие Владимир Путин заяви, че той е подписан при неизгодни за Русия условия, които ограничават възможностите им за конвенционално сдържане. Наличието на 60+ кораба клас Arleigh Burke с по 90+ ракетни шахти всеки представлява значителна конвенционална заплаха дори при зареждане на само ½ от тях с крилати ракети.
Проблемът на САЩ е от друго естество – множество държави, които през 80-те не са имали такива възможности, активно разработват системи с подобен обсег и не са ограничени от споразумения за контрол. В това число Иран, Пакистан, Индия и разбира се Китай. Това не обяснява какво биха правили САЩ с подобни ракети (каквито нямат в момента), тъй като безпроблемно базиране е възможно само в Гуам. Евентуално разполагане на такива комплекси в Южна Корея, Тайван или Япония е трудно към невъзможно заради вътрешното недоволство, което това би породило и може само да утежни обстановката в района на Южнокитайско море.
Опасната дипломация в кавички
Прекратяването на INF не носи непосредствена опасност. За съжаление начинът, по който това се случи, не вещае нищо добро за диалога между големите ядрени държави и доброто здраве на останалите споразумения за оръжеен контрол. Идеалният вариант беше ревизия на условията и присъединяване на други държави към него. При запазване на дипломатическия тон на Вашингтон това е малко вероятно. Отношението на президента Тръмп към военни договори подозрително прилича на това към търговските спогодби. И докато при последните то има своите плюсове при оръжейните е повече от неуместно. Това допълнително подкопава доверието в САЩ като надежден и предвидим партньор, на чийто подпис може да се разчита. Нещо, в което и ЕС се убеди при отказът на Тръмп от сделката с Иран. New Start договорът за ограничаване на ядрените арсенали изтича през 2021 г., а покрай създаването на американските “космически войски” се загатна и за потенциално излизане от споразумението, забраняващо разполагането на оръжия в орбита. От своя страна Владимир Путин недвусмислено заяви, че те остават отворени за диалог, но повече няма да правят никакви предложения, тъй като според него те не се разглеждат по същество от НАТО и не срещат желание за диалог и компромиси. Всичко това е много опасно. Думата “обезпокоително” отдавна я подминахме.
Какво следва?
Русия заяви, че те няма да разполагат ядрени ракети със среден обсег в Европа освен ако САЩ/НАТО първи не направят това. За сметка на това още през 2020 г. можем да очакваме постъпването на въоръжение на комплекси с конвенционална версия на ракетите Калибър (чиято модификация навярно е и споменатата 9M729) на колесни шасита с по 2-4 ракети всяко. Това ще позволи по ценово-ефективен начин значително да се увеличат възможностите за конвенционални удари в почти цяла Европа.
Доналд Тръмп и обкръжението му за момента не са изразили желание за нови ядрени ракети в Европа. Интересно е дали и какви нови ракети ще бъдат произведени и дали те ще бъдат насочени срещу Китай. В краткосрочен план единственият “бонус” за тях е допълнителното влошаване на отношенията с Москва. Нещо, което със сигурност е направено с препоръките на Джон Болтън, Джеймс Матис и съмишленици с подобен силно милитаристичен уклон.
Остана само Европейският Съюз. Който можеше и трябваше да заеме доста по-ангажирана позиция по проблем, който пряко касае сигурността на континента. Те не го направиха. Остава ни да се надяваме, че при бъдещи намерения за разполагане на опасно дестабилизиращи ядрени ракети в Европа ще имат по-твърда позиция.
На този етап перото е счупено. А по-силна от перото е само човешката глупост.
