fbpx

НОВО

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Двеминутката на омразата

Време за четене: 6 мин.

Преди време мой колега писател бе разпространил на стената си интересен материал. В статията ставаше дума за американски независими кина, които щели да излъчват филма „1984“ по романа на Оруел в знак на протест срещу администрацията на Тръмп. Като трейлър за това събитие бе избрана сцената с „Двеминутката на омразата“. Коментарите под новината предизвикаха доста полемика, а някои изказвания буквално си граничеха с омраза. Но за омразата ще си поговорим малко по-надолу.

В контекста на управлението на Доналд Тръмп, медиите някак си заобичаха повече от всякога да правят алюзии с Джорд Оурел, както и да го цитират, често пропускайки момента, че „Големия Брат“ не е личност, а по-скоро проект на партия дирижиран от група хора. Дали ще е Тръмп или Сорос, няма значение, важното е, че се предизвиква омраза. А какво е двуминутка на омразата? Ако сте чели книгата, ще си спомните, че пролетариите (пролите) биваха събирани да наблюдават пропагандни филми, в които основен протагонист е омразният политически враг Емануел Голдщайн. Докато наблюдават филма пролите започват да изпитват гняв, омраза, унищожително чувство за разплата или както казва самия Оруел: „Като електрически ток през цялата група преминаваше отвратителен екстаз на страх и мъст, желание да убиваш, измъчваш, да разбиваш лица с ковашки чук, което пряко волята му превръщаше всекиго в гримасничещ, крещящ безумец.“ .

Емануал Голдщайн е честа референция за Обама, Тръмп, Путин или така необходим за обществото класов враг: бежанците, преливигирования бял мъж, хомосексуалистите и тн. Двеминутка на омразата, също така може да бъде тълкувана и като постоянното „тригърване“ на хора в мрежата срещу публични личности, които са посмели да кажат или да не кажат (извъртане на думите  ми й от журналистите) нещо.

За мен Двемунтката е тригърването“. Да се „тригърнеш“ е психологически термин, който обаче се превърна в социален феномен в интернет. Хора, които нямат никаква травма, реагират бурно, най-често срещу новини и изказвания, които противоречат с техните житейски виждания. В началото това бе черта на войнстващите феминистки и крайните либарали, но днес е нещо, което ние всички правим. Написването на гневен коментар под някоя статия или мнение (била тя фалшива или истинска) не отнема повече от една-две минутки. Някои от нас осъзнават, че са се хванали на въдицата, но други в плен на първичните емоции продължават да разпространяват и коментират с омраза.

И за да не бъда голословен, в тази статия ще приложа няколко примера. Тези примери също така може да бъдат и актуални заглавия на различни епизоди от „двеминутка на омразата“.

Страх и омраза в Берлин!
Миналата година попаднах на страницата на публична личност, която бе разпространила коментар от Фейсбук стената на „Войнски Съюз Левски“. Видеото бе репортаж на улични безредици. Изпълнения с патос коментар на „Войнски Съюз“ гласеше  „Германия! Това няма да ни го покажат по нашите платени медии“. Десетки, не – стотици гневни изказвания от сорта на „Меркел унищожи Европа“, „Мръсни бежанци“ и тн. и тн. Едва ли на коментиращите им е отнело повече от две минути за да се превърнат, в както казва Оруел „гримасничещи, крещящи безумци. По-внимателно взиране в клипа и прочитане на коментарите в Ютуб, обаче разбираме, че това не се случва в Берлин, а в Балтимор. Записа е репортаж на събитията на протестиращите е от „Black Lives Matters“. Написах подробен пост, че това не се случва в Европа, и че не са гледали клипа внимателно, но коментара ми остана неотразен и затрупан под последвалите десетки двуминутки омразата.

Reverse Lolita
Изключително любопитен е  педофилският скандал с британския консерватор и журналист Майло Янопулос. В рамките на няколко дни блогъри, влогъри и всякакви други представители на медии „взривиха“ туитър с възмутени коментари за това, че Майло одобрява и окуражава педофилията във видео разговор за консервативната медия Reagan Battalion. Петнайсет минутки в ровене обаче доказват, че той не е казал точно това. Журналиста говори за лицемерието по отношение на педофилията, като поставя един интересен въпрос: ако младо момче прави секс с възрастна жена, тогава защо всички смятат, че е това е геройство, но при обратното с погнуса заклеймяваме като педофилия? Това е един много неудобен за феминистите въпрос. В друго интервю Майло споделя, че е преодолял травмата си, след като е бил изнасилен като дете. Много хора обаче но осмислиха тези негови думи и се отдадоха на лесни двемунтки на омразата, чрез „туйтване“ – педофил, кретен…

 

Her life, Her choice
В края на 2016, когато Доналд Тръмп стъпи в длъжност и бе истински шок за мнозина, защото противно на очакванията, той започна ударно да изпълнява своите скандални предизборни обещания. Целият световен феминизъм, заедно с някои наши родни придатъци наводниха стената ми с  „her life, her choice“, както и патетични статии озаглавени „Trump to ban abortion“. Всичко това съпроводено с обидни квалификации към президента на Тръмп. Не, драги ми феминистки, Тръмп не ви е забранявал абортите. Изпълнителната Заповед, която е подписана, е че се забранява извършването на аборти от чуждестранни нпо-та и болнични заведения. Това е част от неговия план за американски протекционизъм, който е бил  и в програмите на Рейгън и Буш, и няма нищо общо с актът, който Полското правителство се опита да извърши миналата година – пълна забрана на абортите.

Last Night in Sweeden
Президентът на САЩ също владее изключително добре метода на двуминтката. За да лансира своята идея за забрана на мюсюлманите да влизат в САЩ, президента Тръмп си борави с доста опасна риторика. В своя следизборна реч пред избирателите си във Флорида, в контекста на проблемите с емиграцията в Германия, той дава за пример несъстояла се терористична атака в Швеция. Хората присъствали със сигурност са изпитали китка от емоции – от страх, до омраза и желание за разплата. Нищо такова обаче не се е случило. Оказва се, че президента Тръмп говори на база на някакъв репортаж по телевизията, които засягал някакви си инциденти с бежанци в Швеция. Той интерпретирал това като атентат и неволно (а може би напълно нарочно) изстрелва тази бомба към публиката си. Резултатът е налице – страх и омраза, която не продължава повече от няколко минути.

Извършваме подмяна и за нечий ужас въобще не се свеним. Подмяната е също и на онзи национализъм (а всъщност национал-комунизъм, т.е. де факто нацизъм) на хора с малко име „агент”, все говорещи за сапун, но самите те – крайно нехигиенични. На онзи национализъм, все дирещ врагове и разделящ нацията ни на „фили” и „фоби”. Онзи нестъпил в църква национализъм, изключващ половината българи – българските мюсюлмани – от числото на „чистите”. Напук на факта, че по старите войнишки паметници често четем имената им.

Двеминутка на омразата – страх и омраза, провокирани от изказвания изкарани извън контекст или погрешно интерпретирани. Примерите са много, от влогъра и геймър PewDiePie обвинен в антисемитизъм (истината е, че той прави сатира с видео взето от друг сайт, който също НЕ прокламира такива идеи, а се шегува с тях), без да е антисемит, до редица родни журналистически изстъпления, като неадекватното отразяване на смъртта на момче от Враца, което провокира десетки озлобени и изпълнени с омраза коментари. Но никой дори не дочака експертизата…

Интелигентните хора, честичко обичат да спекулират, че в последните години сме все по-близо до Оруеловата антиутопия. За примери се посочват постоянното видеонаблюдение, следене в социалните мрежи, както и налагането на „новоговор“ под формата на полит коректност. Според мен обаче, нищо не ни доближава толкова до 1984, така както „двемунитката на омразата“.

Споделете чрез

Предишен

Следващ