fbpx

НОВО

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Екологично чисти думи за Реформаторския блок

Време за четене: 5 мин.

На този етап, с оглед на случващите се обединителни процеси, от субектите в дясно най-голямо внимание провокира Реформаторският блок. Разбира се, там, където има политически активизъм, то няма как той да бъде само и единствено изключително добър или непременно лош. Политиката на едрите и чистите категории в България приключи.

Сънародниците ни разбират, че черно-бялата дихотомия е подходяща за приказния свят. Времето на Шарл Перо и Ханс Кристиан Андерсен обаче, които развиха художествени герои с конкретно добри и конкретно лоши „CV-та”, приключи. Живеем в творческата ситуация на Джордж Мартин, където художествените образи са … „сложни”.

Моите най-искрени уважения към Палечка. Убеден съм, че ще стане перфектна дама, ако не попадне в Студентски град. Единственият й минус е обаче, че не съществува.

Ситуацията в Реформаторския блок обаче също изглежда „сложна”. Понеже там има достатъчно „кухи” партии и такава, която не отговарят на идеологическия профил на създаващата се коалиция. Защото, докато ПП „Зелените” остане в състава на Реформаторския блок, последният ще бъде нещо подобно на политическа приказка, в която, редом до принца и принцесата, ще върви и цяла кохорта анимационни герои и антропологични деривации.

Сред основните сюжетни и ценностни проблеми на Реформаторския блок е и наличието на ПП „Зелените” в него.  Защо?

Поглеждайки към беглия постсоциалистически период на промени, виждаме, че именно десницата е била с реформаторски дискурс. Сетете се за Иван Костов. После помислете пак и ще се сетите същото. Съответно, доколкото ги е имало реформите в България, то те са дело на десницата. Уверен съм, че дясното и реформата тепърва трябва да бъдат ДНК-то на българската десница. Затова, който говори за Реформаторски блок, всъщност има предвид десницата.

На този фон, не се наемам да квалифицирам прецизно идеологическия дискурс на ПП „Зелените”, защото, преди ние да го правим, е редно те самите да го сторят. Наместо това, доколкото изобщо изплуват в публичното пространство, от тях чуваме само уверения, че не били нито леви, нито десни.

Това, което обаче е въпрос преди всичко на фактология, а не на субективна интерпретация, е политическата и документална следа, която остава зад гърбовете ни, когато се обърнем. А какво виждат българските „зелени”, когато погледнат назад?

Зелените партии в Европа са част от идеологическа преформулировка на континенталната и островна левица. Много преди да се срути окончателно Съветският съюз, левицата в Западна Европа вече реорганизира ценностния си профил. На тежката, идеологически индоктринирана левица, вече се гледа като на демоде. Именно поради своята „тромавост”, тя започва да губи appeal. Тъкмо напротив, през 70-те и 80-те в континенталните хоризонти на европейското ляво е потърсено „разчупване” и „разкрепостяване” на ценностния порядък, с голяма доза жанрова еклектика. Но врагът си остава същият: капитализмът и свободният пазар.

Срещу тях, обаче, наместо етатизъм, новата модификация на левицата извади като аргумент природата. Старите леви ни уверяваха, че капитализмът е вреден за човека. Новите леви – че капитализмът е вреден за природата. А защитата на абортите, легализацията на леките наркотици, еднополовите бракове и поселищната микро децентрализация с анархичен привкус са по-скоро допълнителни аргументи за тяхната причудливост, отколкото за сериозна политическа визитка.

Естествено, би било нелепо да екстраполираме подобни заключения спрямо българския случай в „екополитиката”. Това би означавало, че видимо надценяваме уличния ентусиазъм на българските зелени. Те едва ли си дават сметка, че са една семпла еманация на общите тенденции в европейската левица. От френската „EuropeEcology – TheGreens”, през немските им колеги ‘Alliance ’90/The Greens” – зелените на континента официално са в център-лявото политическо пространство. А на практика те се оказват удобен инкубатор за парламентарна подкрепа за управляващите левичари. В Германия – в кабинетите на Социалдемократическата партия до 2005 г., във Франция – в настоящото правителство на Френската социалистическа партия.

Споменавам тези два случая, понеже те са с най-значими електорални следи. Иначе екзотиката в левичарския дискурс на зелените става още по-любопитна, ако насочим вниманието си, например, към италианската „Федерация на зелените”, които се определят като „еко-социалисти” и „анти-глобалисти”.

Българският случай не изглежда по-различен от общата рецепта на новото ляво. Поглеждайки програмата на ПП „Зелените”, виждаме желание за облагане на високите доходи с прогресивен данък, за повишаване данъка печалба при висока такава, за вкарване на капитала от държавните предприятия в Сребърния фонд и т.н. Любопитство буди и талантът им да гарнират шумните протести срещу „Витоша ски” с кротката тишина спрямо „Каолин”.

Но това не е техен проблем. За всеки приказен герой може да има поне един абзац в художествен сюжет, в който той да е социалист денем, а нощем – анархист.  Но това е проблем за Реформаторския блок. В Реформаторския блок, надявам се, всички  заспиват като десни и се събуждат като десни.  

Затова ДБГ и ДСБ, като лидиращи Блока формации, трябва сами да изберат дали ще участват в кошмар, който легитимира и трасира пътя към институциите на новото левичарство в българския политически контекст. Екологично чистите думи за българската десница никога няма да бъдат излишни. Напротив, те трябва да винаги да бъдат търсени, стига това да не означава разговор за злополучния ефект на индустриализма върху популацията на торбестите катерици в източна Австралия.  

Но в политиката, както и в съвременните художествени сюжети, както казах, нещата са по-сложни от това да бъдат непременно лоши или непременно добри. В политиката обаче, за разлика от приказките, какво се случва накрая зависи не от автора, а от четящия човек.

„Четящият човек” е референция към аудиторията на Реформаторския блок. Но това, което трябва да направят авторите на Блока, е да не подценяват вкусовите особености на своите читатели. Бестселърът е добре прочетената книга, а не добре написаната.

От conservative.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ