НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Една нация може да бъде велика, само ако дръзне да бъде такава

Време за четене: 2 мин.

“Демократична България” излезе с достойна и адекватна позиция срещу обидата, нанесена ни от Кремъл – награждаването на обвиняем в шпионаж и впоследствие изказванията на говорителя Дмитрий Песков. Поздравления, така се прави.

Лошото в случая е, че ДБ нямаше аналогична реакция спрямо обидата, нанесена ни от френския президент Еманюел Макрон. В онзи случай реагираха от ВМРО-БНД (поздравления и за тях), които пък сега се бавят с позицията си спрямо руската провокация.

Държа да подчертая, че защитата на националното достойнство не се разделя на ресори – едни да се зъбят само на Изток, други само на Запад. Такова “разделение на труда” е недопустимо за никоя сериозна и уважаваща себе си политическа сила. И ако за ДБ това е разбираемо, тъй като там е пълно с хора, които убедено вярват, че “не трябва да се репчим на западните съюзници, защото те ни пазят от руската хибридна агресия”, то мълчанието, идващо от “Пиротска” 5, е непонятно. Пасивността и на МВнР до момента също буди въпросителни.

А ако някой смята, че искам твърде много, само ще напомня, че преди две десетилетия България имаше един премиер на име Иван Костов, който в рамките на своя мандат направи следното:


– експулсира руски дипломати за шпионаж;
– експулсира турски дипломати за намеса във вътрешните ни работи;
– принуди Ке д’Орсе да отзове шефката на визовата служба към посолството на Република Франция в София мадам Натали Коломбел заради серия от сканални случаи на унизително третиране на български граждани, кандидатстващи за френска (т.е шенгенска) виза;
– в прав текст заяви на американския пратеник Строуб Талбот, че България няма да приеме 50 хиляди косовски бежанци на своя територия;
– с режещ глас уведоми председателя на Европейската комисия Гюнтер Ферхойген, че няма да чака 10 години страната ни да бъде приета в ЕС.

Когато честта на България е засегната, няма значение в какви отношения сме с виновника – “съюзнически”, “братски”, “добросъседски”, “традиционно приятелски” или някакви други. Националното ни достойнство няма цена и не може да бъде компенсирано с каквито и да било облаги (или спестяване на последствия) в отношенията ни с останалия свят. Независимо дали провокацията идва от изток, от запад, от югоизток, или ако щете, от Луната.

Една нация може да бъде велика, само ако дръзне да бъде такава. Същото важи и за политиците.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!