fbpx

НОВО

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Променя ли се Европа?

Време за четене: 6 мин.

Първите за Европа избори след Лисабонския договор отминаха.

Какво се случи?

Формалният отговор е: нищо особено. ЕНП запазва първата позиция в Европарламента, еврофедералистките партии запазват категоричната си преднина над евроскептичните, революционна промяна в статуквото не се очертава. Това бяха първите избори , в които партиите излъчиха кандидати за Президент на Европейската комисия и кампаниите имаха и мажоритарен характер. Жан-Клод Юнкер и Мартин Щулц обиколиха 28-те страни членки и създадоха поне малко усещане за обща европейска битка. Как ще се конституира Комисията, дали ще се съобрази с вота, или правителствата ще наложат различна воля и ще задълбочат конкуренцията между отделните европейски институции е важен въпрос, но има и по-важни от него. Например, начинът, по който европейците си представят Европа през призмата на своите държави и проблемите в своите общества

Графиките от изборната нощ направиха видими няколко отчетливи тенденции, които отдавна дълбаят снагата на европейските общества.

Системните партии губят влияние: десните партии от ЕНП, левите партии от ПЕС, както и либералите от АЛДЕ, консерваторите и зелените губят депутатски места, за сметка на радикални и популистки партии от цялата гама на политическия спектър. Свидетели сме на едно разфокусиране, разпръскване на политическото доверие от утвърдения политически модел ляво-център-дясно към нещо по-хаотично и със сигурност различно.

Eelections2014

ЕНП губи десетократно повече места, отколкото ПЕС. Като цяло десницата губи позиции в големите страни на „Стара Европа” –– Франция, Италия, Германия, Великобритания. Левицата печели места в тези държави и въпреки, че единствено в Италия резултатът е достатъчен за да промени подредбата в класирането, лявата тенденция е отчетлива. Това, че ЕНП запазва първенството на най-голяма група в европарламента, се дължи на стабилното представяне на десните партии в страните от Централна и Източна Европа. Всички анализи посочват като принос силните позиции на ГЕРБ в България, както и прибиране на значителна част от десния вот в Чехия към ЕНП през новата партия ТОП 09, която иззе гласовете на от евроскептичния консервативен алианс.

Като цяло Европа прави стъпка към крайностите: Системната десница губи позиции, крайната евроскептична десница печели –  Националният фронт във Франция и на Партията на независимостта във Великобритания доскоро бяха смятани за аутсайдери, макар и опасни. Левицата и зелените съхраняват позиции. В Гърция, традиционната левица ПАСОК изчезва, за сметка на крайната левица СИРИЗА. Либералните и центристки партии се топят, за сметка на популистки, народнически движения като партията на Грило в Италия и Алтернатива за Германия.

Какви знаци можем да разчетем в тези резултати?

Европа е в идейна криза. Съществувалите до момента опорни точки на европейската идентичност, вече не вършат работа. Нещо повече – предизвикват остра негативна реакция, която вече има и политически израз. Ако Европа за пореден път си завре главата в пясъка и не реагира адекватно на сигнала на европейските граждани, има вероятност те да изхвърлят бебето заедно с мръсната вода и евроскептицизмът да залее картата на Стария континент.

Къде са проблемите?

Мултикултурният модел на Европа е неуспешен и докато ясно не бъде отхвърлен, ще продължи да тегли крехкото европейско единство надолу. През изминалите години редица европейски лидери, сред които Дейвид Камерън, Никола Саркози и Ангела Меркел публично произнесоха фразата „Мултикултурализмът се провали”. Но това не е достатъчно. Европа трябва да предложи работещ социо-културен модел, който да не се самоизяжда.

Мултикултурализмът е радикално либерална конструкция, която фетишизира различията, малцинствата, индивидуалните културни и житейски особености. В своята идеологическа конструкция той отдава еднаква ценност и принос на всяка култура за общата европейска среда, което дава на малцинствените и новите субкултури в тяхната съвкупност нереален превес над вековната традиционна европейска култура. Крайността на това течение е отхвърлянето на християнските корени на Европа като цивилизация на свободата и уважението към човешката личност. Тези либерални релативисти воюват с християнството и църквата, проповядват атеизъм под шапката на политическа коректност (достигаща до абсурди, като махане на звездата от върха на коледното дърво и налагане на поздрава „Весели празници!” вместо „Честито Рождество Христово!”) Същите либерални атеисти обаче, са много чувствителни към религиозните права на емигрантите, изповядващи исляма например. Идеологически мотивираната равнопоставеност се налага и в социалната и личната сфера, традиционното семейство, половете, сексуалността. И тук крайностите достигат трагикомични рамери, като искането „майка” и „баща” във формулярите да бъдат заменени с „родител 1” и „родител 2”, а „господин” и „госпожа” да бъде заменено с полово неутрално обръщение, както и цензурирането на детските приказки, защото налагали дискриминационни стереотипи, като семейство от мъж и жена, в което мъжът работи, а жената отглежда и възпитава децата.

Цялата тази среда, постепенно наложена от либералните кръгове като някакъв бон тон на Европа, няма как да не породи реакция. И това, което виждаме на европейските избори е само началото.

Една законодателна промяна във Франция, приравняваща гей-връзките с традиционния брак извади над милион французи на улиците. От политически привърженици на десницата, до хора на католическата църква и обикновени, традиционно мислещи французи. Десницата не ги подкрепи. Резултатът е, че Националният Фронт на Марин льо Пен спечели най-много места от всички френски партии.

Залитането на избирателите към популистката крайна десница не е здравословно за Европа, може да стане и опасно. Но всъщност крайна десница се появява там, където системната десница не е адекватна, където традиционните десни партии отказват да говорят за реалните проблеми в обществото и се крият зад политкоректни фрази, за да не разсърдят тънката, но влиятелна прослойка на либералните градски елити. Политиката не търпи вакуум. Щом десницата абдикира от определени теми, на нейно място веднага идва крайна десница, която назовава проблемите. Не може да ги реши, но поне ги назовава ясно и кресливо и с това печели симпатиите на притиснатите в страх и безизходица избиратели.

Груба грешка и късогледство на либералите е по стар навик да развяват мухлясалото знаме на антифашизма и да пришиват на всеки несъгласен типичните етикети – ксенофоб, расист, атисемит… Фашизмът (както лицемерно наричат национал-социализма, защото не им изнася „социализма” в него) е победен, изветрял и изчегъртан преди 70 години. Хората, които днес гласуват за Националния фронт и UKIP не са мотивирани от вяра в господството на една раса над друга. Да, те са срещу емигрантите, но причината за това не е расова, а битова. Крайно време е системните партии в Европа да признаят, че интеграцията на емигрантските малцинства в Европа е неуспешна, че притокът на търсещи щастие хора от целия свят към Европа създава остри социални проблеми, променяйки демографския и културния облик, понякога създавайки среда на висока криминална престъпност. Доскоро тези проблеми наливаха подкрепа в крайната десница. Неуспехът на развитите европейски общества да се справят с емиграцията вече добива ново измерение, чисто социално: претоварената социална система води до напрежение, което ражда чисто популистки движения, като това на Бепе Грило в Италия. Грило не е нито крайно десен, нито ксенофоб. Той просто яха социалното недоволство от каскадата нерешени проблеми. Започва едно сближаване в говоренето на левия и десния популизъм на полето на евроскептицизма, а политическата екзотика завзема територии на системните традиционни партии.

Европа трябва да дефинира своите общи морални ценности и да ограничи културната агресия срещу тях, като задължи гостите да се съобразяват с правилата на дома. Големите европейски партии трябва да престанат да си крият главата в пясъка и ясно да назоват проблемите – емиграция, криминална престъпност, злоупотреби със социалната система… Старите партии носят отговорността да намерят разумно политическо решение на тези проблеми. Ако те не се заемат, ще го направят популистите и хората ще ги последват, защото проблемите са истински и са големи. И тогава наистина ще стане страшно. Не е като да не се е случвало.

 

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ