НОВО

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Стратегия за развитието на София – град на свободни хора

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Как Европейската комисия наказа дребния бизнес глобявайки Гугъл

Време за четене: 5 мин.

На 27-ми юни Европейската комисия (ЕК) наложи безпрецедентна глоба от 2,4 милиарда евро на Алфабет, компанията-майка на интернет гиганта Гугъл. Причината – според ЕК търсачката на Гугъл облагодетелства собствената платформа „Гугъл шопинг” и ощетява по-малките независими платформи за пазаруване, изблъсквайки ги значително по-назад при резултатите (често чак на четвърта страница, до която малцина потребители стигат). Накратко, ЕК разглежда предлагането на интернет-търсачка и предлагането на шопинг-платформа като два вертикално интегрирани пазара. Според тях доминацията на Гугъл на „пазара за търсачки” вреди на конкуренцията на „пазара за стоки”. Дори да приемем, че в това има резон, сякаш при анализа си ЕК напълно е пренебрегнала други заинтересовани страни – крайните потребители и всички фирми, използващи шопинг-платформата на Гугъл.

Какво представлява алгоритъмът на Гугъл?

Както интернет-търсачката, така и предлаганата от Гугъл шопинг-платформа има една основна характеристика – тя е напълно безплатна за крайния потребител. Ако на него му се е налагало да обикаля от магазин на магазин, за да сравнява цени в ерата преди навлизането на шопинг платформите, то сега сравнително бързо с няколко клика може да открие най-подходящата и евтина оферта за себе си. Алгоритъмът на Гугъл шопинг е така направен, че платформата облагодетелства при резултатите най-вече продуктите с най-ниска цена. Ако един и същ продукт, например маратонки, бива предлаган от няколко фирми, то този предложен на най-ниска цена ще бъде показан най-напред на потребителя.

Същевременно, всеки ден роботът на Гугъл индексира страницата, на която се намира конкретният продукт и в случай, че цената се различава от тази, която търговецът е обявил на шопинг-платформата, то продуктът бива временно суспендиран, докато търговецът не обнови информацията. По този начин Гугъл осигурява две неща – 1) търговците винаги ще имат стимул да предлагат възможно най-евтини продукти, 2) потребителите няма да бъдат подлъгвани с евтини цени в рекламите, несъответстващи на по-скъпи оферти на сайта на фирмата.

Вреди ли наистина на конкуренцията?

По подобен начин функционират платформите на двата най-големи конкурента на Гугъл в шопинг сегмента – Ибей и Амазон. Разликата е, че при тях търговците плащат високи комисионни, които впоследствие биват включени в цената на продукта. По тази причина, крайните потребители редовно купуват даден продукт с около 15% по-скъпо. Ако търговците решат да подпомогнат офертите си на тези две платформи допълнително с реклама, пазарният процес се оскъпява допълнително.

От тази гледна точка, Гугъл шопинг позволява много повече конкуренция между търговците и по-високи маржове за тях самите.

Тук е мястото да се спомене, че по-малки платформи, като Фаундем (фирмата оплакала се пред ЕК от Гугъл), ПрайсГрабър, Шопинг.Ком и Некстаг предлагат по-малко разнообразие на потребителите. Те също така съдържат редовно линкове и реклами, които водят в крайна сметка до големите три – Амазон, Ибей и Гугъл. Редно е да се спомене, че дори ако 90% от „пазара за търсене” бива доминиран от Гугъл, тези платформи имат много и различни начини да достигнат до крайните потребители в интернет – реклама по телевизията, реклама във фейсбук, флайъри и т.н. Гугъл не е длъжен да им подарява интернет трафик. Не на последно място, потребителите са автономни индивиди и сами решават коя е най-добрата оферта за тях и колко си заслужава търсенето й. Щом мнозинството от тях към момента се решава на покупка, кликайки на най-предните резултати, то сделката значи си струва и сегашната система функционира добре.

 

Промяна в алгоритъма на Гугъл би била в ущърб на дребния бизнес

Тъй като конкуренцията е главното притеснение на ЕК, не бива да се пропуска, че ако Гугъл промени алгоритъма си и повече интернет трафик започне да отива към независимите шопинг платформи, то малките търговци ще пострадат. Причината е проста – повечето от тях разполагат с малък брой служители. Ако приемем, че всяка фирма до 50 души има по 4 служителя в маркетинговия отдел, лесно можем да видим колко непосилна задача ще бъде оптимизирането на реклама в няколко канала.

Само Гугъл предлага 4 различни платформи за реклама (търсачка, дисплей реклами, шопинг платформа и имейл платформа). Като добавим големите му конкуренти Бинг (2 канала – търсачка и шопинг платформа), Амазон и Ибей, виждаме, че капацитетът трудно може да достигне дори за тях. Какво остава, ако трябва търговците да гонят трафик по още 3-4 платформи? Най-големият проблем в областта на дигиталния маркетинг е събирането на данни, а колкото по-неконцентриран е трафикът толкова по-малко и некачествени са данните за оптимизация. Ще се стигне до по-голям разход на ресурси, по-малка ефективност, по-ниски печалби и по-малко потребители, които в крайна сметка намират продукта, който им трябва.

 

В заключение – концентрацията на „пазара на търсачки” или „пазара на шопинг платформи” не е нещо лошо. Към настоящия момент и търговците, и крайните потребители печелят от доминантната позиция на Гугъл и другите му големи конкуренти. Най-добре е ЕК да не се меси и да не налага изкуствено промени, които задоволяват лобистките интереси на няколко фирми. По този начин тя им дава сигнал, че вместо да търсят по-добри иновации, могат да изчакат политиците да свършат тяхната работа и да им дадат печалби даром. От подобни грешни стимули накрая губят всички.

*Заглавието е на Мисъль

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!