НОВО

Как се прави пропаганда: Мастър клас от Европейската комисия

Последното социологическо проучване на тема „Изменение на климата“ на Евробарометър и начинът, по който Европейската комисия използва резултатите, толкова ме изумяват, че не мога да не ги коментирам. Ето как изглеждат нещата в 10 стъпки: 1. Избираш базов въпрос, който...

Машина без заден ход

Преди време излезе едно социологическо проучване, което сочеше, че според 80% от българите ние сме велик народ, голяма работа сме, но едва 47% биха се сражавали за страната си в случай на война. Лековатите интерпретации плъзнаха из мрежата и оттогава ми заседна една...

Революцията изяжда децата си

“A l'exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants” Jacques Mallet du Pan, Considérations sur la nature de la Révolution de France, et sur les causes qui en prolongent la durée (1793) Noblesse oblige, заедно с принципите и последователността да кажем отново...

Корпоративна капитулация пред Китай

Западните компании и знаменитости обожават да говорят – а често и да крещят - за човешки права, демокрация и прогресивни ценности. Те са готови да бойкотират отделни малки американски щати, които не са достатъчно либерални по техните свръхлиберални критерии и редовно...

Сделката на Борис

Тепърва ще видим какво представлява в конкретика постигната сделка между Великобритания и ЕС. Дотогава: явно става дума за нещо като двоен режим на митническия съюз, в който Северна Ирландия ще остане в рамките на Великобритания, но ще спазва правила, характерни за...

“Кой ще ни даде пари” завладя и Европейския парламент

“Социалното изключване и бедността представляват нарушение на правата на човека” Запомнете тези думи. Ще ги чувате все по-често през следващите години и все от устите на хора, чиято изконна цел е да вземат вашите пари и да ги преразпределят към други, като по време на...

Възможно ли е България да е расистка държава

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бяха обвиненията в расизъм от английски медии след мача България - Англия. „Българите не могат да бъдат окачествени като расисти. Поне не в...

Хляб, зрелища и расизъм

Изглежда интересът към случилото се наистина е голям, след като аз, който не знам къде се намират стадионите и представата ми от правилата на тази игра е съвсем повърхностна, се заинтригувах. Цялата работа била там, че на стадиона групичка фенове крещяла расистки...

Провали ли се експериментът с рециклирането

Въпреки многото доказателства за противното, еколозите са убедени, че планетата ни е на смъртно легло, с плувнало в пот тяло и останала без дъх, докато хората качват нивото на термометъра. Въпреки, че оценката на бойците с климатичните промени за това точно...

Имат ли край конфликтите в Близкия изток

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гости също бяха финансистът и автор в платформата Никола Филипов, политическият анализатор от Младежки консервативен клуб Кристиян Шкварек и Димитър Джангозов от...

Как Европейската комисия наказа дребния бизнес глобявайки Гугъл

Време за четене: 5 мин.

На 27-ми юни Европейската комисия (ЕК) наложи безпрецедентна глоба от 2,4 милиарда евро на Алфабет, компанията-майка на интернет гиганта Гугъл. Причината – според ЕК търсачката на Гугъл облагодетелства собствената платформа „Гугъл шопинг” и ощетява по-малките независими платформи за пазаруване, изблъсквайки ги значително по-назад при резултатите (често чак на четвърта страница, до която малцина потребители стигат). Накратко, ЕК разглежда предлагането на интернет-търсачка и предлагането на шопинг-платформа като два вертикално интегрирани пазара. Според тях доминацията на Гугъл на „пазара за търсачки” вреди на конкуренцията на „пазара за стоки”. Дори да приемем, че в това има резон, сякаш при анализа си ЕК напълно е пренебрегнала други заинтересовани страни – крайните потребители и всички фирми, използващи шопинг-платформата на Гугъл.

Какво представлява алгоритъмът на Гугъл?

Както интернет-търсачката, така и предлаганата от Гугъл шопинг-платформа има една основна характеристика – тя е напълно безплатна за крайния потребител. Ако на него му се е налагало да обикаля от магазин на магазин, за да сравнява цени в ерата преди навлизането на шопинг платформите, то сега сравнително бързо с няколко клика може да открие най-подходящата и евтина оферта за себе си. Алгоритъмът на Гугъл шопинг е така направен, че платформата облагодетелства при резултатите най-вече продуктите с най-ниска цена. Ако един и същ продукт, например маратонки, бива предлаган от няколко фирми, то този предложен на най-ниска цена ще бъде показан най-напред на потребителя.

Същевременно, всеки ден роботът на Гугъл индексира страницата, на която се намира конкретният продукт и в случай, че цената се различава от тази, която търговецът е обявил на шопинг-платформата, то продуктът бива временно суспендиран, докато търговецът не обнови информацията. По този начин Гугъл осигурява две неща – 1) търговците винаги ще имат стимул да предлагат възможно най-евтини продукти, 2) потребителите няма да бъдат подлъгвани с евтини цени в рекламите, несъответстващи на по-скъпи оферти на сайта на фирмата.

Вреди ли наистина на конкуренцията?

По подобен начин функционират платформите на двата най-големи конкурента на Гугъл в шопинг сегмента – Ибей и Амазон. Разликата е, че при тях търговците плащат високи комисионни, които впоследствие биват включени в цената на продукта. По тази причина, крайните потребители редовно купуват даден продукт с около 15% по-скъпо. Ако търговците решат да подпомогнат офертите си на тези две платформи допълнително с реклама, пазарният процес се оскъпява допълнително.

От тази гледна точка, Гугъл шопинг позволява много повече конкуренция между търговците и по-високи маржове за тях самите.

Тук е мястото да се спомене, че по-малки платформи, като Фаундем (фирмата оплакала се пред ЕК от Гугъл), ПрайсГрабър, Шопинг.Ком и Некстаг предлагат по-малко разнообразие на потребителите. Те също така съдържат редовно линкове и реклами, които водят в крайна сметка до големите три – Амазон, Ибей и Гугъл. Редно е да се спомене, че дори ако 90% от „пазара за търсене” бива доминиран от Гугъл, тези платформи имат много и различни начини да достигнат до крайните потребители в интернет – реклама по телевизията, реклама във фейсбук, флайъри и т.н. Гугъл не е длъжен да им подарява интернет трафик. Не на последно място, потребителите са автономни индивиди и сами решават коя е най-добрата оферта за тях и колко си заслужава търсенето й. Щом мнозинството от тях към момента се решава на покупка, кликайки на най-предните резултати, то сделката значи си струва и сегашната система функционира добре.

 

Промяна в алгоритъма на Гугъл би била в ущърб на дребния бизнес

Тъй като конкуренцията е главното притеснение на ЕК, не бива да се пропуска, че ако Гугъл промени алгоритъма си и повече интернет трафик започне да отива към независимите шопинг платформи, то малките търговци ще пострадат. Причината е проста – повечето от тях разполагат с малък брой служители. Ако приемем, че всяка фирма до 50 души има по 4 служителя в маркетинговия отдел, лесно можем да видим колко непосилна задача ще бъде оптимизирането на реклама в няколко канала.

Само Гугъл предлага 4 различни платформи за реклама (търсачка, дисплей реклами, шопинг платформа и имейл платформа). Като добавим големите му конкуренти Бинг (2 канала – търсачка и шопинг платформа), Амазон и Ибей, виждаме, че капацитетът трудно може да достигне дори за тях. Какво остава, ако трябва търговците да гонят трафик по още 3-4 платформи? Най-големият проблем в областта на дигиталния маркетинг е събирането на данни, а колкото по-неконцентриран е трафикът толкова по-малко и некачествени са данните за оптимизация. Ще се стигне до по-голям разход на ресурси, по-малка ефективност, по-ниски печалби и по-малко потребители, които в крайна сметка намират продукта, който им трябва.

 

В заключение – концентрацията на „пазара на търсачки” или „пазара на шопинг платформи” не е нещо лошо. Към настоящия момент и търговците, и крайните потребители печелят от доминантната позиция на Гугъл и другите му големи конкуренти. Най-добре е ЕК да не се меси и да не налага изкуствено промени, които задоволяват лобистките интереси на няколко фирми. По този начин тя им дава сигнал, че вместо да търсят по-добри иновации, могат да изчакат политиците да свършат тяхната работа и да им дадат печалби даром. От подобни грешни стимули накрая губят всички.

*Заглавието е на Мисъль

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!