НОВО

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Изборът на Гешев – позор или радост

След повторно гласуване във Висшия съдебен съвет, републиката вече има нов главен прокурор – Иван Гешев. Този избор предизвикваше напрежение още месеци преди да бъде осъществен, и логично, взриви общественото пространство по време на (пре)гласуването му. Противниците...

Има ли смисъл Националната принадлежност?

Всички сме чували или чели все по-нашумяващите аргументи против национализма, патриотизма или дори против най-обикновената и естествена национална принадлежност: "Какъв е смисълът в националната принадлежност? В елементарна племенна лоялност към нещо, в...

Всички обичат Реймънд и мразят Клинтън

Година преди изборите за президент на САЩ, които ще се проведат ноември месец 2020-та година, се състояха частични избори в някои щати от страната, включително във Вирджиния, в Кентъки и в Мисисипи. В тях гласоподавателите избираха състава на местните парламенти и/или...

“Зелената чума” приближава България

В средата на 14. век Европа е покосена от чумна епидемия, известна като "черната чума" или по-точно "черната смърт". Само за няколко години населението на Стария континент намалява наполовина, но още по-страшен е психологическия шок, който това бедствие нанася....

Как е „няма ляво и дясно“ на френски?

След като в продължение на няколко седмици се чудихме в какво се е превърнала политическата парадигма; след като се опитвахме да намерим аргументиран отговор дали голямото противопоставяне на днешния ден се е превърнало в „статукво/промяна“ или продължава да бъде...

Свободата е опасна ценност

Вчера ме порази мисълта, че сме забравили какво е Свободата и в представите си сме го заместили с нещо друго - вярно, не с нещо коренно различно, но с някакъв частен случай, твърде далеч от обхвата на цялото. Свели сме свободата до липса на забрана, а липсата на...

София вече излетя: Колко далеч искаме да стигне?

През седмицата попаднах на новия доклад на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции „Туризъм и въздушен транспорт в София“. Става ясно, че от 2010 г. насам се наблюдава стабилен ръст на туристите, нощувките и приходите от тях, който е особено...

Хормоните на либерализма

Декоративно просветените български либерали, които неиронично се смятат за елит, постоянно пришиват истерични и конспиративни мотиви към всяка критика на така наречената „джендър идеология“. Самото съчетание от думи стимулира спазми по лицето на местния прогресивен...

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

ЕК вдига ръчната спирачка за родния сектор „транспорт”

Време за четене: 5 мин.

Опасността интеграцията в Европейския съюз (ЕС) да замръзне на няколко различни скорости е голяма. Това ясно се вижда в случаи като законодателните промени, заложени в т.нар. „пакет за мобилност 2“ в сферата на автомобилните международни превози. Втората част на този пакет в транспортния сектор предвижда куп ограничения и регулации, пречещи на фирмите превозвачи от Централна и Източна Европа да оперират на печалба в страните от Западна Европа.

За да решат вътрешни икономико-политически проблеми с профсъюзите си, западните правителства в ЕС прибягват до вредни рестрективни регулации, ограничавайки конкуренцията от европейския изток, което на практика е форма на протекционизъм. Заради по-ниските разходи за труд, източноевропейските автомобилни тежкотоварни превозвачи са считани за „нелоялна” конкуренция, а сравнителните им предимства – за социален дъмпинг. Идеята сега е условията и изискванията към пазарните участници да бъдат направени така, че де факто изначално да декласират транспортните фирми от страните с по-ниските нива на доходите и стандарт в полза на установените западноевропейски транспортни гиганти.

Вместо реални реформи на пазара на труда, още като министър на икономиката на Франция лятото на 2015 г. Еманюел Макрон създаде законодателство, ограничаващо превозвачите от Централнa и Източна Европа (ЦИЕ). Предлогът беше миловиден: да се защитят социалните права на шофьорите с равно заплащане за еднакъв труд на едно и също място. Тъй нареченият „Закон Макрон“ заложи международните превозвачи да получават минималното възнаграждение на час в страната, в която се намират. Във Франция, например, сега то се равнява на 9,88 евро на час – сума непосилна за фирмите от България с много по-малки обороти и с много тесни маржове на печалба. А глобите за неспазване на правилата са солени.

Междувременно на европейско ниво започна процес по „ремонтиране“ на Директивата за командированите работници на ЕС 96/71/ЕО, включваща и международните автомобилни превози. Те бяха съпътствани с бурните протести от източноевропейки представители на бранша, твърдящи че международните шофьори не са „командировани” в типичен смисъл на думата. Както и, че не е редно шофьори на една и съща фирма да получават различно заплащане, само защото курсовете са им са Румъния вместо във Италия, да речем.

След май месец 2017 г. „Законът Макрон” доби общоевропейско изражение чрез т.нар. „пакет за мобилност” и се проектира за целия ЕС с подкрепата на Германия, Австрия и Италия срещу опозицията на страните от ЦИЕ – България, Румъния, Словакия, Полша, Унгария и Чехия. Парадоксално, но в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС се очаква страната ни да е катализатор за реализирането и на втората част от т. нар. „пакет за мобилност”, а залогът се оказва как да бъде хем лоялен член на Съюза, хем да браним собствените си икономически интереси.

Промените

Изискванията в Пакета на практика правят невъзможно за фирмите в България да участват на западноевропейския пазар. Времето за почивка от 45 часа на седмица за шофьорите трябва да се настаняват в относително скъп мотел, достигнат с наето такси, без възможност за спане в тировете, например. Липсата на достъчна леглова база и охранявани паркинги обаче също оскъпяват престоят им, а стоката е буквално на произвола на съдбата – за сметка на превозвача, тъй като застрахователите отказват да изплащат за безпризорни зарязани тирове. Каботажа – извършването на превозна дейност в чужда страна – също е обект на ограничение за време, като на всеки три или четири седмица се предвижда връщане на шофьорите до родните им страни. И ако от Франция до Австрия това не е проблем – пътуването до България е сериозен разход  за превозвачите в страната ни.

Освен, че е грубо нарушение на основополагащия принцип за ЕС на свободно движение на стоки и хора, тези условия носят със себе си значителни пропуснати финансови ползи. В добавка: в неохраняемите камиони често се озоват скрили се от властите бежанци, с опасност за шофьорите да бъдат обивнени в трафик на хора, в което вече има преценти.

Икономическите проблеми за България

Транспорният сектор формира 15% от БВП, а 120 хил. семейства зависят пряко от дохода на международните шофьори. Ако всички изисквания от промените влязат в сила има опасност една огромна част международните превозвачи – около 12 500 дружества у нас – да останат извън борда и да станат неконкуретоспособни. Емиграция на останалите без поминък работници, социални бружения и тежест за социалната система са съвсем реални възможнни проблеми пред страна ни.

При положение, че международният тежкотоварен превоз действително е един от работещите сектори в икономиката ни, неразчитащ на никакви стуктурни фондове и европейските средства, ударите по него биха били болезнени. Псевдолиберазлицията на европейския пазар всъщност води само до увеличване на разходите за родните фирми, а оставането без доход за шофьорите при фалита на българските дружества едва ли е най-социалната грижа, която може да им се окаже – ако действително това е идеята на европейския законодател. Със затварянето на руския пазар заради санкциите и проблемите в Близкия изток, единственият пазар, който ни остава е този на основния ни търговски партньор – държавите от ЕС. Ако загубим този актив, щетите действително биха били тежки, а имиджовият дефект за ЕС сред българските граждани – силен.

Какво да се направи?

Оценка на въздействието върху икономиката на страна ни от „пакет мобилност 2”. Вероятно част от полезните мерки могат да се приемат и приложат, а срещу вредните е добре да се потърси икономически алианс с другите потърпевши от регулацията страни. Мачът, както се казва, все още не е свирен и ние не сме безгласна буква по казус, по който страните в Съюза де факто са разделени почти по равно, макар и с превес на големите като население. В търсене на общата пресечна точка между държавите в рамките на в ЕС, България трябва да защити икономическия си интерес – както в случая с „пакета за мобилност” , така и с нуждата от компенсации за затварянето на ТЕЦ-овете ни, например.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!