Редакторът в дясната платформа „Консерваторъ“ Михаил Кръстев гостува в предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио Фокус.
Рисковете пред втория удължителен бюджет са политически. В правомощията на народните представители е дали да гласуват удължаване на удължителния закон или да се стигне до варианта, в който служебното правителство ще трябва да оперира без влязъл в сила такъв нормативен акт. Това каза икономическият експерт и изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев.
Удължителният закон представлява копиране на финансовата рамка от предходната година. В сега действащия удължителен бюджет обаче бяха въведени корекции спрямо предходната година, свързани с увеличението на заплатите в държавния сектор с размера на инфлацията, отбеляза Кръстев.
По думите му към момента служебното правителство не е показало визия за управлението на публичните финанси.
„Не и такава, която да се различава по някакъв начин от заложеното от предишните управления. Служебният кабинет би могъл да започне политика по промяна на методиката на управление на публичните финанси на България, която през последните години е насочена към дефицитна политика. Той не е натоварен с електорална тежест от действията, които предприема, и би могъл да предложи доста по-балансирана финансова политика, дори да изготви вариант за бюджет за 2026 г., който да бъде внесен в настоящото Народно събрание, или да изготви такава рамка, която да остави като вариант за следващото Народно събрание и следващ редовен кабинет“, обясни икономическият експерт.
Въпреки недоброто управление на публичните финанси, икономиката функционира все по-добре, заяви Михаил Кръстев. Разписваните в последните пет години бюджети по думите му са нереалистични и не се изпълняват нито в приходната, нито в разходната част. „Публичните финанси не се управляват добре. Капиталовата програма за 2025 г. не достигна дори 70% от разписаното, което означава, че държавата не изпълнява функциите си – не инвестира там, където има най-висока добавена стойност. Това са разходи за инфраструктура, за участие на българската държава в различни проекти, включително такива, които имат съфинансиране от Европейския съюз“, обясни икономическият експерт.
