Бащата на западната философия и Оранжевия – един опит за сравнение на несравнимото.
Сократ и Тръмп !?!? Предполагам повечето от вас си мислят, че е абсолютна лудост да се прави дори опит за сравнение на тези две личности. Честно казано, когато тази двойка имена долетя отнякъде в съзнанието ми, аз самият също така се подсмихнах снизходително и се опитах скоропостижно да ги забравя. Но, не успях. По необясними причини паралелът между философът от древна Гърция и сегашния президент на САЩ, колкото и парадоксален да звучи на пръв поглед продължаваше да ме спохожда в следващите дни, седмици и месеци. Докато накрая, повлиян вероятно от немалкото Даоистки книжки които съм чел, реших, че именно в парадоксите могат да бъдат открити едни от най-цените уроци на живота. Освен това, пак от Даоистките книжки научих, че ако си сериозен в търсенето на истината не трябва много, много (даже хич) да те интересува какво мислят многото останали. И затова в крайна сметка реших да поразмишлявам малко над този абсурден паралел.
Формалните обвинения срещу Сократ са били: „Сократ е виновен за престъпление, като отказва да признае боговете, почитани от държавата, и внася свои собствени странни божества; той е виновен и за покваряването на младите.“ В древна Гърция „боговете почитани от държавата“ могат да бъдат тълкувани като символ на установените обществени порядки и норми. Така това негово „непризнаване на боговете“ e като „заплаха срещу установения ред (демокрацията)“ в древна Атина. А покваряването на младите се състояло в това, че Сократ ги учил да прилагат сократовия метод, за да проверяват истинността на гореспоменатите установени норми и традиции. В своята защита обаче Сократ заявява, че всъщност истинската причина той да бъде съден (и в последствие осъден) е неприязънта и омразата която си е навлякъл от страна на три влиятелни групи хора в Атина, а именно – политиците, хората на изкуството и занаятчиите. Защо обаче тези три групи мразят Сократ? Всичко започва с това, че един ден Херефонт, който е бил близък приятел и последовател на Сократ отишъл при Оракула на Аполон в Делфи и попитал дали има някой по-мъдър от Сократ. Оракулът отговорил, че никой не е по-мъдър. Това много озадачило Сократ. От една страна той често казвал: „аз знам, че нищо не знам“, но от друга смятал, че Аполон (понеже е бог) никога не лъже. Тогава Сократ започнал своето философско изследване сред онези които били смятани за мъдри в Атина, за да се опита да разбере по-добре значението на думите на оракула. Сократ първо се обръща към политиците, очаквайки те да притежават мъдрост в управлението и лидерството. Използвайки своя сократов метод той разпитва десетки политици и установява, че те ВЯРВАТ, че са мъдри, но всъщност НЕ СА, а зад тяхното самочувствие се крие учудващо невежество. А най-лошото е, че политиците дори не могат да разпознаят това свое невежество.
„Отидох при един, който имаше репутация на мъдър човек, и го наблюдавах; няма нужда да споменавам името му; той беше политик, когото избрах за изследване — и резултатът беше следният: когато започнах да разговарям с него, не можех да не си помисля, че той всъщност не е мъдър, въпреки че много хора го смятаха за такъв, а още повече самият той; и след това се опитах да му обясня, че той мисли себе си за мъдър, но всъщност не е. А последствието беше, че той ме намрази.“ Апология (21c-d)
Тези разговори са се провеждали на публични места където пред събралите се хора Сократ демонстрира липсата на мъдрост у тези които управляват града. Освен това ученици на Сократ, по примера на своя учител също започнали да разобличават публично на Агората невежеството на политици по теми като „какво е справедливост“, „какво е истинско знание“ и пр. В резултат скоро Сократ бива намразен от целия политически елит на Атина.
И сега да разгледаме случая с „Оранжевия“. Тръмп е абсолютен политически аутсайдер, а никоя съсловна група не обича „външните“ хора. Още по-малко когато „новобранците“ ги победят в тяхната собствена игра. Така още от самото начало Тръмп си гарантира омразата на политиците в Америка и по света. И никак не е учудващо, че подобно на случая със Сократ и сега именно политическия естаблишмънт (да използвам тази вносна дума означаваща – политическата класа) е най-върлия противник на Тръмп. След неочакваната му и невероятна победа през 2016 подигравките бяха заменени с обвинения, че е „заплаха за демокрацията“ и „установените политически правила“. След повторната му още по-невероятна победа през 2024 бяха добавени и обвиненията „фашист“, „тиранин“, „крал“ и прочие.
Най-голямото му престъпление не са толкова неговите конкретни политики, а отказът му да уважава наложените символика и йерархия в политиката. Той открито се подиграва на институциите, заобикаля бюрокрацията и общува директно с избирателите. Тръмп пренебрегва и осмива смятаните досега за тежката артилерия на сериозната журналистика, Ню-Йорк Таймс и Вашингтон Поуст, а на CNN лепна етикета: „fake news“, който се оказа толкова сполучлив, че те и до момента не могат да се отърват от него. Вместо традиционни и престижни медии, Тръмп говори директно на хората чрез Туитър, участия в подкасти и социалните мрежи. Дори създаде своя собствена социална такава – Truth Social чрез която праща своите послания директно до хората. Вместо шлифована изисканост, зад която обаче нерядко прозират фалш и користни цели, Тръмп залага на директен, груб и понякога дори граничещ с недопустимото изказ. Той разкрива и открито критикува театралния характер на политическия декорум, който той категорично отказва да следва. Независимо от това (или именно поради това) Тръмп получава ентусиазиран отговор и подкрепа от много широк спектър от обществото. Хората реагират положително на политик, който най-сетне говори това което мисли и прави това което е обещал. Тръмп не се страхува да изобличи политическата класа като една затворена каста преследваща лични, користни цели. След като легитимността бъде поставена под въпрос по този начин, техническите дебати за политиката стават второстепенни. Подобно на Сократ, Тръмп подкова доверието в управляващия елит, просто като отказва да играе отредената му роля. И дотук поне, този подход изглежда печеливш.
След политиците, Сократ изследва поетите и артистите. Логиката е, че тяхната способност да създават красиви произведения по значими теми би трябвало да извира от дълбините на тяхната собствена мъдрост. Това което той с изненада открива е, че те всъщност не разбират дори собствените си творби. Техните произведения са резултат от „божествено“ вдъхновение свише, а не от знание или разум от вътре.
„Взех някои от най-задълбочените пасажи от техните собствени творби и ги попитах какво означават те — мислейки, че ще ме научат на нещо. Ще ми повярвате ли? Почти ме е срам да призная истината, но трябва да кажа, че едва ли имаше някой от присъстващите, който не би говорил по-добре за тяхната поезия от самите тях.“ Апология (22b-c)
Сократ заключава, че поетите погрешно приемат безспорния си артистичен талант и вдъхновение в изкуството за мъдрост и в други области на живота. Разбира се, разобличените по този начин поети и артисти също намразили философа.
Днешният еквивалент на древногръцките поети са холивудски знаменитости, медийни анализатори, академици и културни институции. Тяхната сила не се крие в притежанието на формална власт, а в способността им да насочват и контролират обществения диалог – да решават кое е приемливо, кое е справедливо, кое е прогресивно, кое е табу и за кое не може дори да се дебатира. Тръмп отхвърля моралните поучения от известни личности и се отнася към академичния консенсус с открито презрение. Той категорично отхвърля идеята, че културният престиж е равнозначен на морално превъзходство. И съвсем не случайно едни от най-яростните противници на Тръмп са от същата група мразила и Сократ – артисти, музиканти и хора на изкуството. Робърт Де Ниро, Мерил Стрийп, Джордж Клуни, Брус Спрингстийн, Бионсе и Джей Зи, Леонардо Ди Каприо, Лейди Гага, Скарлет Йохансон, Чарли Шийн …. Всички те с комсомолски плам заклеймиха „лошият оранжев човек“. Най-революционно настроената Мадона дори заяви: „Да, ядосана съм. Да, възмутена съм. Да, мислех много за взривяването на Белия дом.“ Отново както и в древна Атина група хора решиха (погрешно), че безспорното им умение в едно изкуство е равнозначно на мъдрост във всичко. Аплодираните от масите говорят по сериозни въпроси, които никога не са изследвали – невежи, но убедени, че са мъдри.
Накрая Сократ се обръща към занаятчиите и майсторите. Той веднага осъзнава, че те наистина притежават истинско знание и забележителни умения в своите конкретни занаяти. Въпреки това тяхната експертиза в една област ги прави прекалено самоуверени, което в последствие ги кара да вярват, че са мъдри във всичко.
„Те знаеха неща, които аз не знаех, и в този смисъл бяха по-мъдри от мен. Но забелязах, че дори добрите занаятчии изпаднаха в същата грешка като поетите: понеже бяха добри работници, мислеха, че знаят и всякакви други възвишени въпроси, и този техен недостатък засенчваше тяхната мъдрост.“ Апология (22d-e)
Сред критиците на политиките на Тръмп са здравните специалисти и големите фармацевтични компании, климатичните експерти и феновете на NetZero. Първите бяха основни виновници за безумните Ковид локдауни, задължителните маски и насилствената ваксинация, а вторите и в момента се опитват да деиндустрализират целия Западен свят и да контролират и ограничат правото на хората да пътуват и живеят така както искат. Да не забравяме и социалните джендър учени, които твърдят, че полът е социална конструкция, а не биологична реалност, че мъжете могат да раждат, а жените да имат пениси. Тези чиято крайна цел е да бъдат заличени понятията мъж, жена, майка, баща, и да бъде унищожено традиционното семейството като основна клетка на обществото.
Що се отнася до обвинението за корупция на младежта – на практика то не е за неморално поведение, а за насърчаване на независимата мисъл. Едно от любимите занимания на младите и амбициозни ученици на Сократ било да обикалят агората и да влизат в спорове с известни и авторитетни личности опитвайки се да изобличават публично тяхното, скрито зад престижа на обществения им пост, невежество. Общество, което се крепи на неподлежащо на съмнение и проверка послушание, не може да толерира широко разпространено поставяне под въпрос на общоприетите норми. Тръмп е обвинен в подкопаване на демокрацията, радикализиране на избирателите и разрушаване на нормите. Тези обвинения отразяват древния страх: че щом хората спрат да се доверяват на съветите на посредниците – щом започнат да се съмняват в институции, експерти и официални позиции – системата става нестабилна. И в двата случая основният страх е страхът от загуба на контрол. И така, с 360 гласа „за“ и 141 „против“ Атина осъдила на смърт най-великия си съгражданин. По подобен начин самият Тръмп беше засипан с множество съдебни дела, чрез които прекалено ревностни прокурори се опитаха да провалят кандидат-президентската му кампания. Да не забравяме и двата опита за атентат, при единия от които куршум одраска ухото на Тръмп и премина на милиметри от главата му.
Как ще завърши президентстването на Доналд Тръмп ще разберем след по малко от 3 години. За това как бъдещето ще оцени присъствието му във властта можем само да гадаем. Аз лично си мисля, че идните поколения ще оценят нас и нашите действия днес с не по-малко укор от укорът, с който ние се отнасяме към осъдилите на смърт Сократ. Сократ беше убит не защото бе лъгал, а защото бе изобличил онези, които твърдяха, че знаят. Тръмп е мразен не защото винаги греши, а защото отказва да се преструва – защото говори по начин, който разкрива крехкостта на моралните и интелектуални основи на системата.
Различни мъже. Различни епохи. Същото древно престъпление.
На финала искам само да уточня – отлично съзнавам, че личността Тръмп и личността Сократ са противоположни като огъня и леда. Единият се е интересувал единствено и само от откриването на истината. Сократ е бил скромен и въпреки цялата си мъдрост (а може би именно заради нея) не е спирал да повтаря: “аз само знам, че нищо не знам.“ Другият има гигантско его и активно се интересува от придобиването и упражняването на властта. Сократ пасивно приема присъдата на законите на Атина, които уважава дори когато смята, че грешат. Тръмп се бори с всички сили срещу американски закони, които смята за лоши. Гордостта на единият е, че никога не е взимал пари, за да преподава своята мъдрост, на другия, че е достатъчно умен да избегне плащането на данъци без да наруши законите. И разгледани само и единствено като личности Тръмп не може, не бива и не е възможно да бъде сравнен със Сократ. НИКОГА!!! Но за историята много често по-важни са не личностите, а ролите които те са изиграли и последствията от техните действия. Освен това, както вече споменах в самото начало аз съм почитател на даоистките парадокси и техният метод за навлизане в дълбочината на проблемите чрез съпоставка на несъпоставими на пръв поглед неща. Затова реших, че опитът да се съпостави един безкрайно мъдър, морален и смирен човек, неуморно преследващ истината дори с цената на живота си, с друг човек с неособено широк интелект, някои спорни морални оценки и гигантско его, преследващ власт и признание на всяка цена, би могъл да бъде не само забавен, но и в същото време да ни накара да погледнем на нещата от доста по-различна гледна точка. Аз лично съм готов да се обзаложа, че въпреки личните му недостатъци, бъдещето ще определи като много важна (дори бих се осмелил да кажа, решаваща) ролята на двата президентски мандата на Доналд Тръмп за опазването и подкрепата на основните ценности на западната цивилизация.
