fbpx

Енергетиката – препъникамък за Макрон

Време за четене: 5 мин.

След едномесечно забавяне, на 27 ноември френският президент Еманюел Макрон най-накрая обяви плановете на страната в сектора на ядрената енергетика. Франция няма да затваря ядрени реактори до края на мандата на Макрон, а единствените мощности, които ще бъдат изведени от експлоатация се намират в най-старите френски атомни електроцентрали.

В дългоочакваната реч на Макрон по отношение енергийната стратегия на Франция няма нищо изненадващо. Той неколкократно е заявявал, че ще се придържа към плана на предшествениците си от социалистическото правителство за намаляване дела на АЕЦ от 75% до 50% в следващите 30 години. Към момента тази идея на практика е нереалиризурема поради факта, че ядрената енергетика заема стратегическо място във френската енергийна система. Френските атомни централи произвеждат 70% от електричеството в страната и са основната причина за нискоемисионния енергиен профил на страната. Освен това Франция е важен износител на електроенергия към съседните държави, а това не би било възможно, ако нямаше сигурни базови мощност, каквито несъмнено са ядрените.

Затварянето на най-старите реактори не означава отказ от ядрената енергетика

Макрон все пак обяви, че ще затвори 14 ядрени реактора до 2035 г, но трябва да се отбележи, че това са остарели мощности, които са към края на своя експлоатационен цикъл. В речта си той акцентира върху енергийната сигурност на страната, подчертавайки важността на ядрената енергетика и нуждата от развитие на сектора. Франция неминуемо ще трябва да затвори някои от най-старите си ядрени мощности, но това е породено от обективни обстоятелства като края на технологичния живот на тези реактори.

Несъмнено извеждането на остарелите базови мощности ще породи нуждата от запълване на празнината в енергийния микс на страната. Макрон обяви, че ще увеличи финансирането за т.нар. възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), но практиката в света показва, че те сами по себе си не могат да компенсират липсата на базови енергийни източници като АЕЦ, ТЕЦ или централите на природен газ. В този ред на мисли френското правителство ще трябва да помисли за разкриването на нови ядрени мощности, които да осигурят стабилността на системата.

Поддържането и развитието на атомната енергетика във Франция преминава през 2 основни етапа – модернизация на съществуващите ядрени централи и строителството на нови такива. Тези процеси обикновено вървят паралелно. Модернизацията на вече експлоатираните централи е насочена към подобряване на горивната ефективност на реакторите и максимално затваряне на горивния цикъл, което означава, че реакторите от една страна ще произвеждат повече електроенергия от по-малко количество входна суровина (уран), и от друга, че отпадъчното гориво може да бъде вкарано обратно в производствения цикъл, вместо да бъде съхранявано в скъпоструващи басейни и хранилища.

Чрез такава модернизация ще се удължи не само срока на експлоатация на френските атомни реактори, но и ще се подобри тяхната икономическа ефективност.

Вторият етап от развитието на френската ядрена програма е свързан с изграждането на нови ядрени централи. Енергийният гигант EDF вече започна строителството първия френски реактор от трето поколение на площадката на АЕЦ „Фламанвил“. За съжаление строителството се бави вече 10 години, а от компанията се надяват Фламанвил 3 да бъде пуснат в експлоатация през 2020 г.

Въпреки трудностите у дома, през юни 2018 г. EDF пусна в експлоатация първия си EPR дизайн, извън територията на Франция. Първи блок на китайската АЕЦ „Тайшан“ беше свързан към електропреносната система на страната и се очаква скоро да започне комерсиална работа.

Франция участва в проекти за изграждането на нови EPR реактори във Великобритания, Финландия и Индия. Ако те бъдат успешно реализирани, страната ще успее да натрупа необходимия ноу-хау, а имиджовия ефект ще бъде повече от благоприятен. Всички тези фактори могат да повлияят положително върху нагласата за по-бързо строителство на френски реактори от трето поколение на собствена територия.

Лошите политически решения в енергетиката

Енергетиката е ключов сектор във всяка една индустриално развита икономика. Франция не прави изключение. Секторът е с особено важно икономическо и обществено значение и всяко едно сътресение има потенциала да събори политическата власт. Енергетиката стои в основата на протестите на „жълтите жилетки“. Предложените от Макрон екотакси върху горивата не решават нито един от проблемите, свързани с т.нар. „климатични промени“. Напротив, такова политическо решение, свързано само и единствено с вдигане на данъците върху определена суровина или сектор, винаги удря по джоба на обикновения гражданин. В този ред на мисли негодуванието на французите не е случайно.

Политическата класа, независимо от това в коя държава управлява, трябва да разбере, че реформите в енергетиката са чувствителен процес, който трябва да бъде подложен на продължителни дебати. Характерна особеност на енергетиката е, че тя често сваля правителства и праща политици в историята. Особено когато последните изобщо не знаят какво правят със сектора. Политиците трябва да се научат, че реформите тук са болезнени и не само обществото, но и бизнеса трябва да бъде убеден с разумни и фактологически издържани доводи. В противен случай получаваме нестабилност във всяка една сфера – политическа, енергийна, икономическа. А от това страдат всички граждани. Крайно време е политиците да разберат, че тяхната задача е да поддържат стабилност и балансираност в енергийната система. Вместо това често пъти се получава точно обратното – несигурност и бъркотия.

Еманюел Макрон заяви, че няма да се отказва от ядрената енергетика, а само ще намали нейния дял до 50%. Но това щяло да се случи чак през 2050 г. Дотогава нито Макрон ще е на власт във Франция, нито е ясно по какъв технологичен път ще поеме енергетиката. Едва ли самата френска ядрена индустрия ще позволи да бъде зачеркната от енергийната карта на страната. Историческият ни опит през последните 20-30 г. показва, че такива дългосрочни прогнози в енергетиката никога не се сбъдват. Но пък подобни мегапланове са удобен инструмент в ръцете на политиците. Чрез него се раздуват публични разходи до безкрайност, а икономическата ефективност и целесъобразност остават на заден план. Несбъдналата се ВЕИ-революция в Германия е учебникарски пример за изливането на милиарди в уж „чисти“ енергоизточници и вместо CO2 емисиите да се понижават, те вървят нагоре. Какъв по-голям атестат за провал по отношение изпълнението на т.нар. „климатични цели“?

Положителното, поне в краткосрочен план е, че Макрон се спря със затварянето на ядрените мощности. По всичко личи, че Франция няма да поеме по авантюристичния път на Меркел. Явно експертите са си свършили работата и са обяснили нагледно на френския президент, че електроенергийната система на страната се крепи именно на АЕЦ.

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ