НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

ЕНП: Имало едно време вдясно

Време за четене: 5 мин.

Едно от най-значимите външнополитически събития през миналата седмица бе конгресът на Европейската народна партия в Загреб, на който делегатите избраха новия си лидер – досегашният председател на Европейския съвет, полякът Доналд Туск. Изборът бе само между един кандидат, получил одобрението на 93% от гласувалите, като неговата кандидатура бе приета предварително като консенсусна сред висшия партиен ешелон на ЕНП. Ако на някого това му изглежда странно, бих искал да напомня, че изборът измежду един не е прецедент, що се отнася до европейско политическо семейство – на 29 септември 2012 г. Сергей Станишев бе избран за председател на ПЕС при липса на алтернативни кандидатури. Далеч по-интересното е какви сигнали идват от избора на Туск, а и от конгреса в Загреб като цяло.

Доналд Туск е знаково лице на полската консервативно-либерална партия “Гражданска платформа”, неин дългогодишен председател (2003-2014), както и министър-председател на страната от края на 2007-та до септември 2014-та година. Понятието “консервативно-либерална партия” може да звучи като оксиморон в днешното време на консервативно – либерален разлом, но в действителност не е лишено от основание. Става дума за коалиция между либерали и консерватори, обединени от идеята за върховенство на “либералния консенсус”, в който консерваторите запазват своята идентичност, но до голяма степен са “опитомени” от либералния мейнстрийм и респективно – ограничени в действията си.

“Гражданска платформа” подкрепя федералистката визия за ЕС, което е в унисон с доминиращите настроения в ЕНП. В самата Полша пък формацията на Туск е основен политически опонент на управляващите в момента консерватори от “Право и справедливост”. Които, на свой ред, са причината Полша да бъде нарочена за една от двете “черни овци” в ЕС (другата е Унгария на Виктор Орбан) от предишната, а вероятно и от сегашната Европейска комисия.

Самият Туск от години води своята война срещу “Право и справедливост”, парирайки опитите на полското правителство да води сравнително автономна политика, несъобразяваща се с безкрайните изисквания на ЕК по отношение на регулации, политически свободи, граждански права и т.н., много от които де факто подчиняват националните държави на волята на брюкселската администрация.

В своята реч пред делегатите в Загреб (в качеството си все още на председател на Европейския съвет) Доналд Туск не нападна управляващите в родината си, но “захапа” индиректно Виктор Орбан, упреквайки популистите и автократите, които “издигат стени и билбордове с антимиграционна пропаганда”, докато Европейската комисия прекарва “стотици часове” в преговори с Турция и най-накрая успява да стигне до споразумение за спиране на бежанския поток към Европа. Ясен знак към Орбан и поддръжниците му в ЕНП, които са определено в немилост, като партия ФИДЕС е със замразено членство и стояща опция за изключване.

Можеше ли ЕНП да издигне друг(и) кандидат(и)? Можеше, но едва ли щяха да са с кой знае колко по-различен идеологически профил. Един преглед на речите от Загреб веднага показва забележително единомислие по най-различни теми, засягащи Европа. Единомислие, което никак не кореспондира с противоречията сред избирателите на партиите-членки на ЕНП (основно дали да се продължава плъзгането по “либералния консенсус” или да се положат усилия за връщане към корените на християндемокрацията и консерватизма, което стана видно преди година покрай избора за председател на германската ХДС. Тоест, атмосферата на конгреса напомняше тази от пленумите на БКП в края на 80-те години, когато обществото в голяма степен беше загубило вяра в “светлото комунистическо бъдеще”, но висшите партийни и държавни ръководители звучаха така, сякаш всичко е наред. Е, и в Загреб се чуха някои “дисидентски” гласове, настояващи за по-сериозни ангажименти към източноевропейското сътрудничество, респективно, възпиране на руската агресия, но те бяха все “второстепенни” говорители, извън най-високопоставените в ЕНП.

Завивайки към центъра (или дори вляво от него), повлечена от другите фракции на “либералния консенсус” (социалисти, либерали, “зелени”), ЕНП все повече се разминава идейно с избирателите си. Красноречив пример за това са приоритетите на изнесеното заседание на парламентарната група на ЕНП в рамките на конгреса, а именно: 1. Климат. 2. Цифрови политики (дигитална Европа). 3. Заетост и просперитет (а не икономически растеж, както би прилягало на една дясна партия). Типичен дневен ред на лява формация, но защо да се учудваме, след като повечето партии в ЕНП са горе – долу в тази част на спектъра, където са били социалдемократите преди Втората световна война? И, което е по-важно, кои от избирателите на партиите-членки на ЕНП са гласували за подобен дневен ред?

Един бърз преглед на картата на присъствието на ЕНП в Европа показва, че за тази фракция може да се говори преобладаващо като за “бивша десница”. Или съответната партия излъчва не-десни послания, но все пак задържа десния електорат, или е измествана от друга формация, от друго политическо семейство, иззели дясното говорене и десните гласове.

В германската ХДС отдавна е известен разломът между либерално настроени поддръжници на партийния апарат и все още застъпващи традиционния християндемократически облик на партията гласоподаватели (които даже са мнозинство, но това е друга тема). В Италия и Франция партиите от ЕНП са практически абсорбирани от крайната десница. Във Великобритания изобщо няма партия, член на ЕНП (макар и заради по-специфични причини). В Испания Народната партия вече е изсмуквана от новоизгряващата звезда VOX, а в Полша “Гражданска платформа” 5 години е второстепенна сила за сметка на истински дясната “Право и справедливост”. В Нидерландия “Християндемократически призив” отстъпва по популярност на либералите и се конкурира с крайните националисти. В Унгария ФИДЕС доминира мощно, но е със замразено членство в ЕНП (именно защото отказва да се подчини на “либералния консенсус”). Сред малкото места, където партията-член на ЕНП е хем водеща, хем запазила десния си облик, са Австрия и Хърватия (някой би прибавил и България, но тук случаят е верен само наполовина – и ГЕРБ, и ДСБ, и СДС, са толкова десни, колкото е в момента ЕНП).

Като стана дума за България, не може да подминем и един безспорен успех – Мария Габриел бе избрана за първи зам.-председател на ЕНП, с най-много гласове в сравнение с останалите девет кандидатури. Но това сякаш потвърждава тезата от края на предишния абзац – идеологически безличната партия ГЕРБ се вписва идеално в идеологически все по-размитата ЕНП. И имало едно време вдясно…

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!