Небрежното отношение, с което Европейската народна партия (ЕНП) минаваше през проблемите на ЕС, дава логичен резултат в постепенното отслабване на партията. ЕНП повтори всички възможни грешки на германската християндемокрация от близките години. Затова партията ще носи пряка вина и отговорност за реалността, пред която ще бъде изправена тя и Европа след еврозиборите.
Един от тези неприятни сюжети е, че ЕНП все повече се доближава до това да се превърне в заобиколим фактор. Така например най-голямата про-европейска коалиция може да бъде съставена от център-ляво сили (социалдемократите и либералите от ALDE + партията на Макрон “En Marche!“ и др.).
Другата неудобна истина за ЕНП е, че тя постепенно бива изместена от Европейските консерватори и реформисти (ECR) като рационалната и народна дясна партия.
Защо? Понеже в диапазона на дясното ECR ускорено заема неговия център, вляво от който стои ЕНП, а вдясно – партиите на Найджъл Фараж и Луиджи Ди Майо (5Star’s group+Brexit Party) и тази на Матео Салвини и Марин льо Пен (Еuropean Alliance of People and Nations).
След изборите ЕНП все пак ще бъде първа политическа сила (поне според данните). Но хоризонтите пред нея ще са ограничени. Партията ще има два пътя.
Единият е германски – да формира управляващо мнозинство (Grand Coalition, с цялата относителност на мнозинствата в ЕП) с про-европейските сили от център-лявото пространство. Другият е австрийски – да потърси съюзничество с евро-скептичните и реформаторски партии от дясното пространство.
И двата варианта съдържат преки опасности пред ЕНП. „Германският път“ рискува да потопи идеологически окончателно ЕНП (с данъчните тежести на социалдемократите, регулациите на Макрон, половото инженерство на либералите и еко-фундаментализма на зелените). Това ще бъде сив и невзрачен сюжет.
„Австрийският“ пък може да доведе до загуба на контрол върху партията, изнасяне на властовата тежест извън нея и вътрешното разпадане на ЕНП. Тъй като в работна коалиция със сродни партии (каквито не са нито S&D, нито ALDE), хората на Хорст Зеерхофер, Себастиан Курц и Виктор Орбан (все още) ще се еманципират от обхвата и политиките на ЕНП. Тогава на практика ще има не едно, а няколко ЕНП-та.
И двата варианта предполагат съюзничество с популисти – било те либерални или националистически.
Големият плюс на първия вариант е, че той ще бъде най-вече про-европейски. Основният плюс на втория е, че той ще бъде най-вече десен.
Но ЕНП сама стигна до тази задънена улица. При едно по-адекватно и силно лидерство, при едно по-отговорно синовничество пред проблемите на цивилизационното ни семейство, партията сега нямаше да се налага да избира между европейското и дясното, между майка си и баща си.
