fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин. Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

Макрон срещу Ердоган на геополитическата арена

Време за четене: 5 мин.

Влошаването на отношенията между Турция и Франция не е моментен неврологичен спазъм. Напротив, напрежението между Реджеп Ердоган и Еманюел Макрон е последователно и структурно. Публичната реторика, с която всеки един от двамата държавни глави деградира другия, е само на повърхността.

В този смисъл, френските “НАТО си има турски проблем” и “ислямът е религия в криза”, както и турската подигравателност за “менталното състояние” на Макрон, са само снежните топки. Зимата е друга и тя вече е затрупала с дебел сняг дипломатическите трасета между Париж и Анкара.

За студения климат в отношенията между двете столици си има причини от тежък практичен характер. Ще маркирам няколко.

Париж, например, посреща с особена изнервеност засилената външнополитическа дейност на Анкара спрямо държави от Западна и Северна Африка, в които региони Франция, по исторически и колониални причини, приема, че има гарантирани интереси.

В началото на тази година обаче Турция подписа с Нигер две споразумения. Едното касае военно сътрудничество между двете страни. Другото позволява включването на турски изпълнител в проучвателни сондажи и евентуална експлоатация на природни ресурси в Нигер. Погледнато от Айфеловата кула това се вижда по следния начин. Един път, Анкара, при необходимост, ще поиска да направи своя военна база в Нигер. И втори път, властите в Турция се опитват да сложат ръка върху един от основните източници на уран за Париж, внасян именно от Ниамей.

В същото време Турция се опитва да се възползва и от сравнителното разочарование на Тунис и Алжир заради това, че ЕС и Запада като цяло доскоро маргинализираха гласа на двете страни спрямо случващото се в Либия. Тунис бе последната страна, получила покана за срещата на Берлинския процес в началото на годината, вследствие на което властите от африканската държава отказаха да изпратят свой представител. А кандидатурата на Алжир за специален представител на ООН за Либия бе отхвърлена.

Именно Алжир обаче играе все по-сериозна роля в продажбата на природен газ за Турция, а Анкара е един от основните инвеститори (3.5 млрд. долара) и най-големият чуждестранен работодател в страната (на около 10 000 души).

И ако в Тунис, Турция и Франция имат местни контрагенти, на които да разчитат, за да блокират интересите на другата – съответно Рашид Гануши за Анкара и Каис Сайед и Абир Муси за Париж, то в Алжир и Мали, вследствие на промените по върховете на двете държави, се отваря дистанция между Франция и местните политически елити. Последното се гледа с интерес от Анкара, която има готовност, доколкото й позволяват възможностите, да запълни това пространство за сметка на Париж.

Най-явно и в чист вид противопоставянето между Турция и Франция се наблюдава в Либия, където Анкара се опитва да надгради и без това увеличеното си военно и политическото влияние върху правителството на Файез Сарадж с икономическо такова: в посока вкарването на турски изпълнителни за проучването и експлоатацията на природните залежи на северноафриканската страна. Последното е в пряк разрез с интересите на френската компания “Тотал” (и на италианската ЕНИ), която е в Либия от десетилетия насам.

Отвъд терена на Африка – един от поводите за напрежение между Париж и Анкара е подкрепата, която Франция дава на сирийските кюрди. Последните са считани от турските власти за клон на ПКК и като такива – за терористична организация. А френската подкрепа за сирийските кюрди е двояка – военна (макар и малък, Париж има разположен на терен “няколко стотин души военен персонал”) и политическа (в средата на годината Париж се опита да поеме посреднически функции между различните кюрдски групи в североизточната част на страната с цел тяхната консолидация, включително срещу турския фактор на терен).

В този смисъл Франция и Турция действат огледално. Така както Макрон извършва вмешателство спрямо коридора на сигурност за Анкара (кюрдската линия от Северна Сирия до Северен Ирак), така и Ердоган се опитва да получи активи в коридора за сигурност на Франция в Африка (Сахел).

На практика в момента няма конфликт, в който Турция и Франция да не са на противоположните страни (от Източното Средиземноморие до Нагорни-Карабах). В това число и подкрепата – дипломатическа и военна, която Париж оказва на Република Кипър и Гърция в текущите им спорове с Анкара. Оттук и лекотата, с която Турция и Франция могат да стигнат до инцидент помежду си (като този отпреди няколко месеца, когато турски и френски военноморски съдове създадоха “инцидент” помежду си в Средиземноморието).

Но конфликтът между Реджеп Ердоган и Еманюел Макрон не се изчерпва само във външнополитически за двете страни категории. Така например, турското малцинство във Франция не е голямо, но представлява специфичен интерес за местните структури за сигурност. Последното се обуславя от това, че то има непропорционално на количеството си влияние както върху другите мюсюлмани във Франция, така и върху джамиите в страната (посредством турската Дирекция за религиозни дела). На този фон президентът Макрон обяви, че готви законодателни мерки, насочени срещу гетоизацията и радикализацията на мюсюлманските общности в страната (в посока това имамите да получават обучението си във Франция и спирането на външното за страната финансиране на храмовете).

Оттук напрежението между Ердоган и Макрон получава и своя идеологически вектор – острият лаицизъм на френския президент срещу развързания ислямизъм на турския му колега. За Франция конкретно това може би е особено чувствителна тема, понеже някогашната секуларна рамка на кемалистката република в Турция бе създадена по авторитарния пример на френския лаицизъм.

Но и тази идеологическа интерпретация на конфликта между двамата отново има прагматични измерения.

Макрон се опитва да отнеме от вятъра в платната на конкурентите си отдясно при наближаващите избори за президент на Франция, които все по-дебело поставят на масата темата за ислямизма по улиците на европейската държава.

А Ердоган влиза в ролята на гази (поборник на вярата), който охранява Дар-ал-Ислям (дома на исляма) на уммата (религиозната общност). Неслучайно в знак на солидарност, външното министерство на Пакистан привика френския посланик покрай изказванията на Макрон, а Катар и Кувейт се отзоваха на призива на турския президент за бойкот на френските стоки.

В крайна сметка Макрон и Ердоган не са толкова различни: всеки един от тях иска да се онагледи като лидер. Първият – на Европа. Вторият – на исляма.

В същото време тези техни амбиции се възпрепятстват не толкова от другия от двамата, а от субекти от техните цивилизационни огнища. Така например Германия продължава да бъде по-силна икономически и дипломатически в рамките на ЕС от Франция. А Турция буксува в пясъка, който сунитски държави като ОАЕ и Саудитска Арабия услужливо сипват по пътя й.

Това е другото общо между Макрон и Ердоган: гащи нямат, гайда искат.


Оригинална публикация

Заглавието е на редакцията

Снимка: EU-gazette

Споделете чрез

Предишен

Следващ