НОВО

Добри момчета, винаги поздравяват

Поредният (тридневен) скандал в Републиката е свързан с… футбол. И то български, който най-накрая попадна в световните новини. Не сте очаквали да е с нещо хубаво нали. Скандалната статия В понеделник вечер България посрещна поданиците на английската кралица пред...

Ден на фалша и гузната съвест

Ден на фалша и гузната съвест. Държавата, която напуска ЕС заради имигрантски натиск и водена от желанието да не бъде солидарна с други народи и държави, отъждествява поведението на агитка от 30 души с мирогледа на една цяла нация. Нека не се връщаме и по-назад в...

Крайните убеждения на днешната младеж

Изборите за Европейски парламент през май показаха интересна тенденция в променящия се политически пейзаж на Европа. Първият и най-очевиден показател за обхванатия от все по-голяма треска континент беше високата избирателна активност. От 1979 г. насам, когато близо...

Пред импийчмънт ли е Тръмп

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" на телевизия ВТК. Тема на разговора бе процедурата по импийчмънт на президента на САЩ Доналд Тръмп. Вижте пълното видео:...

Ситуацията в Сирия (аудио)

Михаил Кръстев, редактор в "Консерваторъ", гостува при Силвия Великова в "Преди Всички" по програма "Хоризонт" на националното радио. Чуйте целия запис тук: Традиционно нереспектираща изглежда за Ердоган позицията на Европейския съюз, ако може да определим, че има...

Без субсидия не може, но кажете защо?

Ако не сте разбрали, намираме се по средата на предизборната кампания за местния вот. Не се притеснявайте, ако не сте разбрали, кампания така или иначе почти няма. Тук там може да мярката по някой билборд, вял плакат или някой банер в интернет сайт… Нищо общо с морето...

Завръщането на лошите бели мъже

Вече години наред културният климат е толкова силно доминиран от големия разказ за „лошите бели мъже“, които мачкат „бедните репресирани малцинства“, че ни се струва странно, когато някакви художествени продукти кривнат за малко от партийната линия и не се подчинят на...

Грета Тунберг не спечели Нобеловата награда за мир – и слава Богу

Днес, на 11-ти октомври, приблизително в 12:00 ч. българско време, Нобеловият комитет най-накрая оповести кой ще е носителят на тазгодишната Нобелова награда за мир. Хората очакваха със затаен дъх името на наградения, като някои от тях се опасяваха, а други се...

Брекзит – последно действие, първа сцена

Датата 31 октомври наближава неумолимо за Борис Джонсън и Великобритания. Ето как е подредена сцената за заключителното действие: Борис Джонсън е избран с 2/3 мнозинство от членовете на Консервативната партия заради обещанието си, че ще изведе страната от ЕС на 31...

Бягайте! Норвежците идат!

Някъде четох, че не само през мрежите, не само чрез персонално изпращане на видеоклипове, но и чрез анонимни телефонни обаждания по списък преди няколко дни се произведе истерия, че социалните служби ще тръгнат по училищата и ще събират циганета, за да ги отнемат от...

След тоягата идва и морковът

Време за четене: 5 мин.

Две резки събития от Вашингтон и Анкара в рамките на деня, (б.ред. 29.11.2017 г.) които, в основата си, касаят едно и също – статута на турския президент Реджеп Ердоган. Дали американците не намериха най-сетне козовете, които могат да мотивират държавния глава на Република Турция да се държи по-казионно и дисциплинирано? Едва ли ще има сензации и промени в американско-турските отношения от публичен характер. Но „тихата“ и сивата част на политиката между Вашингтон и Анкара е била особено активна. За какво става дума:

Събитие №1: Когато държиш човека, който държи Ердоган

Първото събитие е това, че днес в Манхатън (Ню Йорк) стартира процесът срещу заместник-мениджъра на турската държавна банка Халкбанк – Мехмет Атила. Същият е обвинен в това, че заобикаляйки наложените от САЩ санкции срещу Иран (в периода преди сключването на Ядрената сделка), е използвал Халкбанк за търговия с Техеран. Но с оглед на това, че самата Турция е изключително зависима от вноса на природни ресурси от Иран (около половината турското потребление на енергийни ресурси идва от тяхната югоизточна съседка), САЩ прояви разбиране и отвори вратичка на Анкара, така че последната да заплаща за внасяните ресурси със стоки и услуги.

Но не с твърда валута и злато. А Иран имаше нужда не от кожени якета и зеленчуци, а именно от пари и злато. И Турция се съгласи. Схемата бе ясна още тогава – злато срещу петрол.

Оттук под повърхността на обвинението, че турска банка е заобикаляла наложените върху Иран санкции, се появяват много по-сериозни проблеми за турската страна.

Първият проблем е, че турското правителство, в лицето на бившия министър на икономиката Мехмет Зафер Чаглаян, е участвало в тази схема. Ако това се окаже вярно, по силата на собственото си законодателство, САЩ трябва да наложат санкции както на въпросната държава, така и на участвалите банки. Това обаче би било последното нещо, което управляващите в Анкара (и Истанбул) биха желаели, на фона на рекордно обезценената лира (един долар се равнява на 3.96 лири) и чуждите капитали, които напускат страната (до активи за рекордния милиард долара само за седмица през ноември).

Вторият проблем е от още по-чувствително естество: възможността схемата да отведе до това как Анкара е финансирала организации като Хамас и Хизбула. Последното би влудило не само САЩ, но и Израел, и Саудитска Арабия. И двете организации са в терористичния списък на Държавния департамент на САЩ. Припомням само, че съвсем скоро Тръмп върна Северна Корея в списъка на държавите, подкрепящи тероризма, за по-малко и от това.

Мехмет Атила – заместник-мениджърът на Халкбанк, обаче дори не е толкова интересен случай, колкото е човекът, който бе посредник на тези схеми между Турция и Иран –Реза Зараб.

Роден в Иран, израснал в Азербайджан, получил впоследствие и турско гражданство, Зараб бе арестуван на летището във Флорида от ФБР през май месец 2016-та година. Зараб, по всичко личи, е бил основният мотор на схемите по заобикалянето на наложените на Иран санкции. Самият Зараб бе плътно защитаван от турското правителство още от възникването на този казус и задържането му. Нещо повече, като негов защитник бе нает Руди Джулиани, който пътува до Турция за срещи с Ердоган по случая. За ролята на Джулиани и Майкъл Флин по казуса – това е повод за отделни размишления.

Представете си обаче каква е била реакцията на турската страна, когато още преди дни стана ясно, че Зараб няма да влезе в съда като обвиняем, а като свидетел. Явно турско-иранският бизнесмен е сключил сделка с ФБР. Това на практика означава, че Реза Зараб може да размени информация, свързана с пари, канали и имена, срещу угрозата да изкара живота си в американски затвор.

А през цялото време, откакто Зараб бе арестуван, турското правителство се опитваше да изкарва ситуацията като поредната американско-гюленистка конспирация, насочена срещу Турция и Реджеп Ердоган. Разбира се, проправителствените медии рядко споменават, че именно Зараб бе един от немалкото хора, срещу които бяха повдигнати обвинения от самите гюленисти в периода 2013-2014-та година. Но защо Ердоган се зае с това да защитава Реза Зараб, когато най-лесното нещо, което можеше да се направи, бе правителството да се дистанцира от него? Какво знае Зараб, което Ердоган не иска американците да разбират?

На този фон, Иран направи точно това. Дистанцирайки се от иранския аналог на Зараб – Занджани, човекът, който осъществяваше сделките от името на ислямската република, дори бе осъден на смърт.

Събитие №2: Офшорните сметки на семейство Ердоган

Второто събитие от днес: председателят на опозиционната турска НРП Кемал Кълъчдароглу размаха в Меджлиса на Турция документи, показващи как близки до Ердоган хора – включително един от синовете му и собствения му брат, са превели преди години общо 15 млн. долара в офшорната компания Bellway Limited, регистрирана на остров Ман.

Дни преди това, в контекста на подобни обвинения от страна на Кълъчрадоглу, Ердоган бе казал: „Ако Тайип Ердоган има пукната пара в чужбина, той (Кълъчдароглу) да го докаже. Ако се докаже, аз няма да остана на президентския си пост дори и за минута повече“.

Откъде реално е получил тези документи (копие от наличността и трансакциите) Кълъчдароглу, ние не можем да знаем, но можем поне да подозираме.

Разбира се, едва ли Реджеп Ердоган има подобна сметка на собствено име. В този смисъл, едва ли Кълъчрадоглу (въпреки че същият подсказа, че разкритията не спират дотук) ще успее да извади документ, който да уличава персонално турския президент в собственост на пари в чужбина. А и тези документи изглеждат по-скоро не като основния удар, а като предупредителен изстрел.

Не твърдя, че между двете събития от деня има обезателна връзка. Т.е че Реза Зараб се е разприказвал, а американците са сложили в ръцете на опонентите на Ердоган едно предупреждение за турския президент. Не твърдя нищо подобно, но просто няма да се учудя, ако това е случаят.

Отново днес, на една лекция в Центъра Уилсън, Вашингтон, държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън обаче заяви, че Русия и Иран не могат да предложат на Турция това, което може й предложи Запада.

След тоягата идва и морковът, мисля си в движение.

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!