НОВО

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Стратегия за развитието на София – град на свободни хора

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Ердоган изпи кафето, но каймакът остана за опозицията

Време за четене: 4 мин.

Преди още самите те да започнат, едва ли е имало съмнение кой ще спечели местните избори в Република Турция. Както и се очакваше, като първа политическа сила се класира ръководената от Реджеп Ердоган Партия на справедливостта и развитието (АКП). Тя спечели около 44% от електората (цифрите са относителни, доколкото все още не са обявени окончателните резултати).

Но битката на тези избори не бе тази за популярния вот, който, още от създаването на АКП в началото на миналото десетилетие, винаги е отивал в посоката на формираната от Ердоган партия. На тези избори това, което се оспорваше, бе друго. Залогът не бе кой ще спечели най-много гласове в страната, а който ще управлява редица важни и големи градове като мегаполиса Истанбул, столицата Анкара, индустриалния Бурса и т.н.

Към момента на писането на настоящия текст, Върховният изборен съвет на Република Турция все още не е обявил окончателните резултати (да не говорим, че достъпът до турския ЦИК е блокирал). Такива периоди на “замръзване” на текущите графиките с процентите в турските медии имаше доста след приключването на изборния ден.

Но според последните данни на Анадолската агенция, поне засега, опозицията печели и в Анкара (с разлика около 3.8%), и в Истанбул (с разлика около 0.28%), и в Измир (с разлика около 20%). От управляващата партия на Ердоган обаче вече заявиха, че ще обжалват вота в редица секции и в Анкара, и в Истанбул (Измир така или иначе е една от крепостите на секуларната опозиция, така че там няма поле за спекулации). Последното подсказва, че АКП си дава ясно сметка, че е загубила изборите в двата най-важни турски града.

Ако нещата останат по този начин, то това ще означава, че опозицията – конюнктурен и сложен съюз между секуларисти, националисти и кюрди, е спечелила трите най-населени турски мегаполиса/града – Истанбул, Анкара и Измир. А взети заедно, те образуват и почти 50% от БВП-то на Република Турция. Тези три града са нещо като гръбнака на турската държава.

Самият Истанбул е и мегаполисът с най-голям БВП на глава от населението (65,042 турски лири за 2017 г), така както в него е концентриран почти 30% от индустриалния сектор в страната.

Успехът на турската опозиция не се редуцира до победите в Анкара и Истанбул (евентуално!). Напротив, той е още по-телесен. Турската опозиция разширява подкрепата си в западното и южното крайбрежие на страната спрямо резултатите си от последните два местни вота (тези от 2009 г. и от 2014 г. година). Показателно, тя печели Адана и връща контрола си върху Анталия. Втори път, налице е пробив на опозицията и в Централен Анадол (освен Анкара, Кършехир) и Източна Мармара (Болу и Биледжик).

За добрите резултати на опозицията в тези топоси допринася и друг фактор: по-слабата мобилизация в подкрепата на АКП от страна на избирателите от високите етажи на средната градска класа в Турция. Това са религиозно-чувствителни хора, но също така и икономически активни, които вероятно са се почувствали ощетени от рецесията в Турция, обезценяването на турската лира и високата безработица.

Затова най-големият опонент на Реджеп Ердоган на тези избори не бяха лидерите на опозицията – Кемал Кълъчдароглу или Мерал Акшенер, нито пък издигнатите от нея кандидати – Екрем Имамолу в Истанбул или Мансур Яваш в Анкара. Най-големият враг на турския президент бе неговата икономическа политика, която се завърна като бумеранг.

Нищо от това обаче не променя факта, че управляващата АКП продължава да бъде първа политическа сила: партията на Ердоган е неоспоримият шампион на популярния вот. А в рамките на управляващата коалиция, в която АКП си партнира с Партията на националистическото действие, то тази коалиция печели мнозинството от гласувалите (от между 51 и 52%), с което дублира резултата си от миналогодишните президентски избори или с онзи на провелия се през 2017 г. Конституционен референдум.

Не на последно място, партията на Ердоган увеличава подкрепата си в югоизточна Турция, вследствие на което и печели няколко кюрдски провинции като Шърнак, Битлис и др. Неслучайно именно кюрдите бяха специален адресат на следизборния митинг на Ердоган в Анкара, където той специално благодари на “кюрдските братя”. Това е най-големият успех от тези избори за турския президент и АКП.

Електоралното поведение на кюрдите от югоизтока обаче не трябва да се бърка с това на техните сънародници, мигрирали в големите градове като Истанбул и Анкара, където те са гласували предимно за опозиционните кандидати (това е и вследствие на “скрития” съюз между основната кюрдска партия и Народно-републиканската).

Партията на Ердоган успя да задържи във владенията си индустриалният център Бурса, в който, поне според предварителната социология, опозицията бе фаворит да спечели.

Затова ако резюмираме – и управляващите, и опозицията имат достатъчно аргументи, с които да се похвалят с изборна победа на последното издание на местния вот в Република Турция.

От една страна, АКП продължава да бъде първа политическа сила и в коалиционен формат да се радва на подкрепата на мнозинството от турските избиратели. От друга обаче, най-важните турски центрове – Истанбул и Анкара, отиват в ръцете на опозицията.

Ако всичко това остане така, то спокойно ще можем да кажем, че Ердоган изпи кафето, но каймакът остана за опозицията.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!