НОВО

Отхвърлянето на “джендър теорията” от папа Франциск

Ватиканът продължава да поражда смесени чувства сред прогресистката общност - както по света, така и в България. Папа Франциск нееднократно даде доказателства, че желае да адаптира католицизма към предизвикателствата на съвременната епоха и част от неговите изявления...

Просто преговори

Твърдият отговор на България към претенцията на Р С Македония по отношение на националната принадлежност на Гоце Делчев е правилно поведение. Защитавал съм и защитавам тезата, че в отношенията си с Македония трябва да бъдем максимално широко скроени и прагматични и...

Ще стане ли Москва “заложник” на Пекин

Друго важно събитие в рамките на седмицата, този път в източната част на Европа: срещата между руския президент Владимир Путин с китайския му колега Си Дцинпин в Санкт Петербург. Това е 28-ият път, в който двамата се виждат през последните 6 години. Срещата им дава...

Испанската партия Вокс – безапелационно дясно

Наскоро случайно попаднах на една реч на лидера на новата испанската дясна партия Вокс (Vox) Сантиаго Абаскал (Santiago Abascal). Речта е от партийно събрание в Мадрид на 7 октомври 2018 г. и причината да я преведа е, че по прекрасен начин показва как можем да се...

Комисарите в западните университети

Терминът „политически коректен“ е въведен в края на 20-те години на миналия век от руснаците и техните идеологически съюзници по целия свят, за да опишат защо възгледите на някои от верните на партията се нуждаят от корекция на партийната линия, пише в свой анализ...

От шеги и закачки към сериозната политика

Има нещо изконно сгрешено в безспорно отчетения през последните седмици факт, че най-добрите предложения за законови промени на изпълнителната власт или на народните представители, идват като шега, като опит за заяждане с политическите опоненти. Развихрилият се след...

Ще бъде ли Гърция двуполюсна?

Фокс Нюз: Гръцките консерватори печелят втория тур на местните избориРойтерс: Опозиционните консерватори победиха в гръцките местни избориАл Джазира: Консерваторите пометоха местните избори в Гърция Признавам, че това е музика за моите уши. След като спечели евровота...

Колко справедливо е Парижкото споразумение за климата?

Тръмп заяви, че ще оттегли САЩ от Парижкото споразумение за климата, защото то не е справедливо и трябва да бъде предоговорено. Охулиха го. На срещата на Г-20 обаче и Ердоган заплаши, че няма да го ратифицира. Последното беше връх на дипломатическата наглост, на която...

Либералстващата ортодоксия

Миналата седмица папата се помоли заедно с румънския патриарх. Това стана повод за поредна вълна омраза по адрес на Българската Църква: "Видяхте ли? Видяхте ли как постъпват цивилизованите хора? А нашите?... Безобразие!" У нас критиците на Църквата се делят...

Защо имаше само бели хора в „Чернобил“?

Минисериалът „Чернобил“ се превърна в културно събитие и телевизионно явление с огромно влияние върху ежедневните разговори за съвременния обществен пейзаж. Всеки видя и взе каквото пожела от петте части на приключилата преди дни поредица за промишлената авария в...

Ердоган изпи кафето, но каймакът остана за опозицията

Време за четене: 4 мин.

Преди още самите те да започнат, едва ли е имало съмнение кой ще спечели местните избори в Република Турция. Както и се очакваше, като първа политическа сила се класира ръководената от Реджеп Ердоган Партия на справедливостта и развитието (АКП). Тя спечели около 44% от електората (цифрите са относителни, доколкото все още не са обявени окончателните резултати).

Но битката на тези избори не бе тази за популярния вот, който, още от създаването на АКП в началото на миналото десетилетие, винаги е отивал в посоката на формираната от Ердоган партия. На тези избори това, което се оспорваше, бе друго. Залогът не бе кой ще спечели най-много гласове в страната, а който ще управлява редица важни и големи градове като мегаполиса Истанбул, столицата Анкара, индустриалния Бурса и т.н.

Към момента на писането на настоящия текст, Върховният изборен съвет на Република Турция все още не е обявил окончателните резултати (да не говорим, че достъпът до турския ЦИК е блокирал). Такива периоди на “замръзване” на текущите графиките с процентите в турските медии имаше доста след приключването на изборния ден.

Но според последните данни на Анадолската агенция, поне засега, опозицията печели и в Анкара (с разлика около 3.8%), и в Истанбул (с разлика около 0.28%), и в Измир (с разлика около 20%). От управляващата партия на Ердоган обаче вече заявиха, че ще обжалват вота в редица секции и в Анкара, и в Истанбул (Измир така или иначе е една от крепостите на секуларната опозиция, така че там няма поле за спекулации). Последното подсказва, че АКП си дава ясно сметка, че е загубила изборите в двата най-важни турски града.

Ако нещата останат по този начин, то това ще означава, че опозицията – конюнктурен и сложен съюз между секуларисти, националисти и кюрди, е спечелила трите най-населени турски мегаполиса/града – Истанбул, Анкара и Измир. А взети заедно, те образуват и почти 50% от БВП-то на Република Турция. Тези три града са нещо като гръбнака на турската държава.

Самият Истанбул е и мегаполисът с най-голям БВП на глава от населението (65,042 турски лири за 2017 г), така както в него е концентриран почти 30% от индустриалния сектор в страната.

Успехът на турската опозиция не се редуцира до победите в Анкара и Истанбул (евентуално!). Напротив, той е още по-телесен. Турската опозиция разширява подкрепата си в западното и южното крайбрежие на страната спрямо резултатите си от последните два местни вота (тези от 2009 г. и от 2014 г. година). Показателно, тя печели Адана и връща контрола си върху Анталия. Втори път, налице е пробив на опозицията и в Централен Анадол (освен Анкара, Кършехир) и Източна Мармара (Болу и Биледжик).

За добрите резултати на опозицията в тези топоси допринася и друг фактор: по-слабата мобилизация в подкрепата на АКП от страна на избирателите от високите етажи на средната градска класа в Турция. Това са религиозно-чувствителни хора, но също така и икономически активни, които вероятно са се почувствали ощетени от рецесията в Турция, обезценяването на турската лира и високата безработица.

Затова най-големият опонент на Реджеп Ердоган на тези избори не бяха лидерите на опозицията – Кемал Кълъчдароглу или Мерал Акшенер, нито пък издигнатите от нея кандидати – Екрем Имамолу в Истанбул или Мансур Яваш в Анкара. Най-големият враг на турския президент бе неговата икономическа политика, която се завърна като бумеранг.

Нищо от това обаче не променя факта, че управляващата АКП продължава да бъде първа политическа сила: партията на Ердоган е неоспоримият шампион на популярния вот. А в рамките на управляващата коалиция, в която АКП си партнира с Партията на националистическото действие, то тази коалиция печели мнозинството от гласувалите (от между 51 и 52%), с което дублира резултата си от миналогодишните президентски избори или с онзи на провелия се през 2017 г. Конституционен референдум.

Не на последно място, партията на Ердоган увеличава подкрепата си в югоизточна Турция, вследствие на което и печели няколко кюрдски провинции като Шърнак, Битлис и др. Неслучайно именно кюрдите бяха специален адресат на следизборния митинг на Ердоган в Анкара, където той специално благодари на “кюрдските братя”. Това е най-големият успех от тези избори за турския президент и АКП.

Електоралното поведение на кюрдите от югоизтока обаче не трябва да се бърка с това на техните сънародници, мигрирали в големите градове като Истанбул и Анкара, където те са гласували предимно за опозиционните кандидати (това е и вследствие на “скрития” съюз между основната кюрдска партия и Народно-републиканската).

Партията на Ердоган успя да задържи във владенията си индустриалният център Бурса, в който, поне според предварителната социология, опозицията бе фаворит да спечели.

Затова ако резюмираме – и управляващите, и опозицията имат достатъчно аргументи, с които да се похвалят с изборна победа на последното издание на местния вот в Република Турция.

От една страна, АКП продължава да бъде първа политическа сила и в коалиционен формат да се радва на подкрепата на мнозинството от турските избиратели. От друга обаче, най-важните турски центрове – Истанбул и Анкара, отиват в ръцете на опозицията.

Ако всичко това остане така, то спокойно ще можем да кажем, че Ердоган изпи кафето, но каймакът остана за опозицията.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!