НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Ердоган изпи кафето, но каймакът остана за опозицията

Време за четене: 4 мин.

Преди още самите те да започнат, едва ли е имало съмнение кой ще спечели местните избори в Република Турция. Както и се очакваше, като първа политическа сила се класира ръководената от Реджеп Ердоган Партия на справедливостта и развитието (АКП). Тя спечели около 44% от електората (цифрите са относителни, доколкото все още не са обявени окончателните резултати).

Но битката на тези избори не бе тази за популярния вот, който, още от създаването на АКП в началото на миналото десетилетие, винаги е отивал в посоката на формираната от Ердоган партия. На тези избори това, което се оспорваше, бе друго. Залогът не бе кой ще спечели най-много гласове в страната, а който ще управлява редица важни и големи градове като мегаполиса Истанбул, столицата Анкара, индустриалния Бурса и т.н.

Към момента на писането на настоящия текст, Върховният изборен съвет на Република Турция все още не е обявил окончателните резултати (да не говорим, че достъпът до турския ЦИК е блокирал). Такива периоди на “замръзване” на текущите графиките с процентите в турските медии имаше доста след приключването на изборния ден.

Но според последните данни на Анадолската агенция, поне засега, опозицията печели и в Анкара (с разлика около 3.8%), и в Истанбул (с разлика около 0.28%), и в Измир (с разлика около 20%). От управляващата партия на Ердоган обаче вече заявиха, че ще обжалват вота в редица секции и в Анкара, и в Истанбул (Измир така или иначе е една от крепостите на секуларната опозиция, така че там няма поле за спекулации). Последното подсказва, че АКП си дава ясно сметка, че е загубила изборите в двата най-важни турски града.

Ако нещата останат по този начин, то това ще означава, че опозицията – конюнктурен и сложен съюз между секуларисти, националисти и кюрди, е спечелила трите най-населени турски мегаполиса/града – Истанбул, Анкара и Измир. А взети заедно, те образуват и почти 50% от БВП-то на Република Турция. Тези три града са нещо като гръбнака на турската държава.

Самият Истанбул е и мегаполисът с най-голям БВП на глава от населението (65,042 турски лири за 2017 г), така както в него е концентриран почти 30% от индустриалния сектор в страната.

Успехът на турската опозиция не се редуцира до победите в Анкара и Истанбул (евентуално!). Напротив, той е още по-телесен. Турската опозиция разширява подкрепата си в западното и южното крайбрежие на страната спрямо резултатите си от последните два местни вота (тези от 2009 г. и от 2014 г. година). Показателно, тя печели Адана и връща контрола си върху Анталия. Втори път, налице е пробив на опозицията и в Централен Анадол (освен Анкара, Кършехир) и Източна Мармара (Болу и Биледжик).

За добрите резултати на опозицията в тези топоси допринася и друг фактор: по-слабата мобилизация в подкрепата на АКП от страна на избирателите от високите етажи на средната градска класа в Турция. Това са религиозно-чувствителни хора, но също така и икономически активни, които вероятно са се почувствали ощетени от рецесията в Турция, обезценяването на турската лира и високата безработица.

Затова най-големият опонент на Реджеп Ердоган на тези избори не бяха лидерите на опозицията – Кемал Кълъчдароглу или Мерал Акшенер, нито пък издигнатите от нея кандидати – Екрем Имамолу в Истанбул или Мансур Яваш в Анкара. Най-големият враг на турския президент бе неговата икономическа политика, която се завърна като бумеранг.

Нищо от това обаче не променя факта, че управляващата АКП продължава да бъде първа политическа сила: партията на Ердоган е неоспоримият шампион на популярния вот. А в рамките на управляващата коалиция, в която АКП си партнира с Партията на националистическото действие, то тази коалиция печели мнозинството от гласувалите (от между 51 и 52%), с което дублира резултата си от миналогодишните президентски избори или с онзи на провелия се през 2017 г. Конституционен референдум.

Не на последно място, партията на Ердоган увеличава подкрепата си в югоизточна Турция, вследствие на което и печели няколко кюрдски провинции като Шърнак, Битлис и др. Неслучайно именно кюрдите бяха специален адресат на следизборния митинг на Ердоган в Анкара, където той специално благодари на “кюрдските братя”. Това е най-големият успех от тези избори за турския президент и АКП.

Електоралното поведение на кюрдите от югоизтока обаче не трябва да се бърка с това на техните сънародници, мигрирали в големите градове като Истанбул и Анкара, където те са гласували предимно за опозиционните кандидати (това е и вследствие на “скрития” съюз между основната кюрдска партия и Народно-републиканската).

Партията на Ердоган успя да задържи във владенията си индустриалният център Бурса, в който, поне според предварителната социология, опозицията бе фаворит да спечели.

Затова ако резюмираме – и управляващите, и опозицията имат достатъчно аргументи, с които да се похвалят с изборна победа на последното издание на местния вот в Република Турция.

От една страна, АКП продължава да бъде първа политическа сила и в коалиционен формат да се радва на подкрепата на мнозинството от турските избиратели. От друга обаче, най-важните турски центрове – Истанбул и Анкара, отиват в ръцете на опозицията.

Ако всичко това остане така, то спокойно ще можем да кажем, че Ердоган изпи кафето, но каймакът остана за опозицията.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!