Повторната поява на Доналд Тръмп на международната политическа сцена постави Брюксел в състояние на паника. Като се има предвид сегашният международен контекст, това би могло да означава революция в Европейския съюз.
Въпреки това, Европейският съюз, под ръководството на Урсула фон дер Лайен, използва завръщането на американския магнат на власт като златна възможност да укрепи собствената си наднационална програма за интеграция, като допълнително отслаби суверенитета на страните-членки и насърчи централизирана визия за европейския блок.
Ако последният мандат беше пример за „нова Европа“, следващите четири години ще донесат още от същото, но сега оцветено с особен европейски патриотизъм пред лицето на експанзионизма на „Империята на орела“.
По време на речта си на форума в Давос през януари тази година Фон дер Лайен изясни новия подход на ЕС: продължаване на политиките за климата и защита на „нашия европейски начин на живот“ (каквото и да означава това за лидерите на ЕС) срещу външни заплахи, особено тези, идващи от САЩ и Китай на Доналд Тръмп – след години на заявяване, че основният враг е Русия на Владимир Путин.
„Светът е в „надпревара с времето“, за да се справи с глобалните предизвикателства като изменението на климата и да се възползва от възможностите на AI“, заяви тя по време на речта си на Световния икономически форум. Позицията на Брюксел е ясна: продължавайте декарбонизацията на всяка цена. „Европа ще продължи да търси сътрудничество и е „отворена за бизнеса“ за тези, които искат да подобрят чистите технологии и да разширят цифровата инфраструктура.“
Неслучайно тази реторика е в съответствие с опитите на Брюксел да реформира учредителните договори на ЕС, предоставяйки още повече правомощия на европейските институции за сметка на страните-членки. Въпреки че призивът към Комисията да започне тези реформи беше приет в парламента само с малко мнозинство, няма съмнение, че усилията ще продължат и в двете институции.
Сред обсъжданите реформи е премахването на принципа на единодушие в Европейския съвет, единственият инструмент, който блокира Брюксел да взема ключови решения без консенсуса на всички страни-членки. Говори се и за създаване на нови правомощия в данъчното облагане, отбраната и енергийната политика, което значително ще ограничи автономията на страните, които не са склонни да последват примера на Европейската комисия.
След издигането на Тръмп САЩ непрекъснато се представят като „непосредствена заплаха“ за европейската стабилност, което позволява на ЕС да засили механизмите си за контрол и да дисциплинира страните, които се противопоставят на неговите директиви. Европейската комисия сега насърчава наратив, в който само една по-силна и по-обединена Европа може да устои на „ветровете“ на популизма, протекционизма и така наречената крайна десница.
Тази стратегия обаче не е насочена само към консолидиране на властта в Брюксел. Той също така служи като оръжие за отслабване на патриотичните и суверенистки движения, които са набрали сила на целия континент. Нарастващото обществено възмущение от масовата имиграция, драконовските политики за климата и налагането на идеологии, чужди на националните традиции, доведоха до възхода на партии, които оспорват глобалисткия консенсус на ЕС. В отговор европейският естаблишмънт засили офанзивата си: всяко движение, което поставя под въпрос дневния ред на Брюксел, веднага бива етикетирано като „крайно дясно“, „фашистко“ или дори „нацистко“.
Това явление не е ново, но стана по-агресивно през последните години. Опитите за цензура, медийното преследване и систематичното изключване на несъгласни гласове от обществения дебат станаха нормални. Всеки, който се противопоставя на политиките на ЕС, е представен като заплаха за демокрацията, докато в действителност залогът е способността на европейските народи да решават бъдещето си, ако такава възможност изобщо съществува днес.
Тактиката е евтина, но поне прозрачна: да се използва фигурата на Тръмп като плашило, за да се оправдае централизацията на властта в Брюксел и да се делегитимират политическите движения, които оспорват идеологическата хегемония на ЕС.
Това, на което сме свидетели, по същество е идеално извинение за прокарване на проект за принудителна интеграция, за който много европейци нито са гласували, нито са одобрили. Предполагаемата борба срещу популизма не е нищо повече от стратегия за консолидиране на политическия елит, който отказва да приеме, че европейските общества се променят и че все повече граждани отхвърлят прогресивната догма, наложена от Брюксел.
Това не е първият път, когато ЕС се възползва от външна криза, за да засили контрола си. Това се случи с кризата на еврото, когато бяха приложени централизирани мерки за икономии, с пандемията от COVID-19, която улесни разширяването на бюрократичния контрол, и с войната в Украйна, която беше използвана за оправдаване на енергийната и военната политика без необходимите широки консултации. Сега Тръмп е новото извинение.
Ще бъде ли това и възможност за промяна на Стария континент?
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
