Водещите енергийни компании в Испания – Iberdrola, Endesa и EDP – остават зашеметени. След националното спиране на тока, което прекъсна електрозахранването в Испания на 28 април, правителството все още не е предоставило ясно обяснение или поемане на техническа отговорност. Компаниите, представлявани от асоциацията на работодателите Aelec, осъдиха „изненадващи пропуски“ в официалното разследване. Те настояват екстремните скокове на напрежението, регистрирани в дните преди срутването, да бъдат включени в анализа. Те критикуват предварителния доклад на ENTSO-E – европейската мрежа от електроенергийни оператори – за твърдението, че „системата работи нормално“ само секунди преди повредата. Междувременно бяха регистрирани сериозни колебания на напрежението, които надхвърлиха границите на безопасност и задействаха автоматични изключвания на високоволтови подстанции и ключови рафинерии.
Този епизод е много повече от изолиран инцидент. Това е метафора за хаотичната посока на енергийната политика на Европейския съюз. В името на изменението на климата Брюксел предприе радикална промяна на енергийния си модел, движен не от технически или икономически реалности, а от идеологическа програма, наложена от политически и бюрократични елити. Това, което беше рекламирано като плавен преход към възобновяема енергия, се превърна в принудителна зелена програма, без жизнеспособни алтернативи и малко внимание към въздействието му върху конкурентоспособността, стабилността на системата или благосъстоянието на гражданите.
В основата на този дрейф лежи REPowerEU – план, стартиран след началото на войната в Украйна със заявената цел за „пълно отделяне“ на Европа от Руска енергетика. Това, което първоначално изглеждаше като оправдана геостратегическа мярка, бързо се превърна в ръцете на Европейската комисия в претекст за прокарване на възобновяеми енергийни източници на всяка цена. Това доведе до бърз и неравномерен преход, като гражданите и предприятията плащаха сметката.
Този скок в празнотата дестабилизира ключови сектори като селското стопанство, транспорта и промишлеността, принуждавайки ги да поемат нарастващите разходи, без да получават реални технологични подобрения. Страни като Германия, които затвориха атомните си електроцентрали по политически убеждения, сега трябваше да отворят отново въглищните централи в противоречив обрат. Междувременно държавната пропаганда продължава да насърчава самодостатъчността на зелената енергия, докато домакинствата са изправени пред рекордни сметки за ток, а компаниите губят конкурентоспособност.
Структурните провали на европейската електроенергийна мрежа стават все по-очевидни. Континенталната мрежа е проектирана за стабилни и предвидими водни, газови и ядрени източници. Масовото въвеждане на непостоянни източници като вятър и слънце затруднява управлението на дисбалансите: без вятър или слънце производството се срива; С твърде много мрежата става опасно претоварена.
На 28 април Иберийският полуостров изпита тези последици от първа ръка. Необичайни нива на напрежение бяха открити в няколко подстанции през цялата сутрин. За да разберете мащаба: „трептенето на напрежението“ включва внезапно и значително колебание в напрежението на мрежата, което може да повреди оборудването, да задейства автоматично изключване или, в краен случай, да причини пълно прекъсване на тока. В подстанцията Lancha напрежението достигна почти 250 kV по линия, оценена за 220. Друга линия, оценена на 400 kV, надхвърля 470 kV точно преди срутването. Според Aelec тези аномалии са започнали още в 10:00 сутринта. Въпреки че внезапният спад от 2200 MW в производството е посочен като първопричинител, системата теоретично е изградена да издържа на загуба до 3000 MW, без да се изключва. Това не е случаяна авария – това е вградена слабост.
Освен техническите и политическите въпроси, принудителният енергиен преход взема човешки жертви. Европейските домакинства плащат повече за електричество, което особено тежко засяга семействата със средни и по-ниски доходи. Електрификацията на транспорта, насърчавана без адекватна предвидливост, повишава разходите за мобилност поради липсата на надеждна инфраструктура за зареждане. Фермерите и шофьорите на камиони, които вече са притиснати от неуправляемите климатични регулации, са изправени пред нарастващи разходи, докато са притиснати да правят инвестиции, които не могат да си позволят.
Освен това прекъсванията на тока не са малък проблем: тяхното въздействие варира от многомилионни промишлени загуби до парализа на болници, училища и транспортни мрежи. В Испания прекъсването дори коства живота на петима души. Енергиен модел, който не може да осигури стабилни доставки, застрашава икономиката и обществената безопасност.
Европейската промишленост, особено в централните и южните части на континента, вече поема основната тежест. Неспособни да се конкурират с американските или азиатските цени на енергията, много компании преместват производството или затварят. Парадоксално е, че дори сектори, които насърчава зелената програма, като електрическите превозни средства, се колебаят. Някога доминиращата автомобилна индустрия в Германия и Франция се бори да остане на повърхността на все по-конкурентния глобален пазар. Докато Европа налага идеологически стандарти, Китай произвежда повече, по-добре и по-евтино. Деиндустриализацията вече не е заплаха – тя е факт. Забележително е, че някои фракции отляво дори прегръщат „дерастежа“ – умишлен икономически упадък – като желан път.
Още по-лошо, въпреки всички тези жертви, Европа продължава да внася руска енергия – сега чрез трети страни – и остава уязвима на геополитически натиск. Обещанието за енергийна независимост често звучи кухо.
Зелената сделка се превърна от обещание за модернизация в политически мит: история, която вече не се основава на реалността, подкрепена от пропаганда, която отказва да се изправи срещу противоречията си. Обществеността, която все повече осъзнава реалните разходи, започва да отвръща на удара. Съпротивата на фермерите в Холандия дава началото на политическа партия, която сега е част от управляващата коалиция. В други страни протестите и недоволството на гражданите се умножават. И това е само началото. Тази седмица фермерите се върнаха в Брюксел, за да протестират срещу задушаващите политики, пред които са изправени.
Енергийният преход не е вреден по своята същност, но не може да бъде наложен догматично. Изисква реализъм, технологичен плурализъм, постепенно прилагане и желание за приемане на това, което работи. Ядрената, водната енергия и природният газ трябва да бъдат част от енергийния микс, докато зелените технологии узреят. Устойчивостта няма да бъде постигната чрез отричане на физиката или наказване на гражданите, а чрез интегриране на всеки наличен инструмент с дългосрочна визия.
Това, което се случи в Испания, е симптом, а не инцидент. Сегашният енергиен модел на Европа не е подготвен да работи при условията, наложени от Брюксел. Има спешна нужда от преосмисляне на енергийната политика – не чрез идеология, а чрез инженерство, икономика и здрав разум. Ако енергийният преход трябва да бъде нашият път напред, нека той да се преследва с повишено внимание, технологичен плурализъм и уважение към реалните ограничения на системата. Европа не може да си позволи да се препъне в тъмното в името на зелена светлина; Все още не знае как да се включи.
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
