НОВО

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Стратегия за развитието на София – град на свободни хора

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Европа е империя на мравките

Време за четене: 4 мин.

Живеем в необичаен за Стария континент период. Върнете лентата назад и ще видите, че Европа винаги е имала това, което днес няма: лидери.

Сетете се за Конрад Аденауер, който начерта пътя на Германия в следвоенна Европа. Или пък за Шарл де Гол, чийто патриотизъм можем да разпознаем и днес в идеята за Европа на отечествата. Да не говорим пък за Маргарет Тачър, която бе европейският лидер с най-голяма заслуга за срутването на СССР.

Това са хора, чиито мисли са служели като релси, по които влаковата композиция на Европа се е движела десетилетия наред.

Всички тези държавници са притежавали не само човешки, но и политически физиономии. Имали са визия, решителност и сила на характера, така че да превръщат идеите си в реалност. Държавници, които са формирали процесите, а не са се тътрели зад тях.

Лидерът, разбира се, е вторичен продукт. Лидерството е просто социалната обвивка. Под нея, в основата му, стои ярката индивидуалност. Наместо пълния – плътният човек. Аз-ът, който раздвижва статуквото като хвърления камък в тихата вода. Личността, чиято енергия и аура отекват сред хората като ехото на тъпаните.

Демокрацията и технологиите трябваше да еманципират човека. Да го освободят. И те го направиха. Но както знаем, свободата е отговорност, а отговорността понякога предполага път, който катери удряни от вятъра хълмове. Напълно разбираемо – хората предпочитат спънатия вятър и спокойствието на завета.

Че кой обича да бъде брулен и събарян, и да трябва отново да се изправя срещу вятъра, причинил му най-малкото кихавици и сополив нос?

Отговорността е цената на свободата. Но тази цена бе непосилна за мнозина джобове. Затова немалко хора предпочетоха да изоставят по пътя си част от спечелената свобода, срамежливо пускайки я покрай крачола си. Като инцидентно освобождаване на мехура или като изпушен фас. По-малко свобода, по-малко отговорност, по-малко виновност.

Колкото повече обаче делегираш от себе си на друг, толкова повече ставаш зависим от него. Така се е зародил вождизмът. Вождизмът е колективен отказ от свободата. Той е апогеят на експроприираната и национализирана свобода. Затова вождизмът няма общо с лидерството.

Ако вождът се слуша по задължение и от страх, лидерът се следва доброволно и на базата на спечеленото доверие.

В лидера е заложен смътният спомен на човека за неговия прародител – Бога. Но това е Богът, интуицията за когото освобождава. Това не е древно-езическият демиург, с каквито профили по-късно тоталитаризмите ще напълнят политбюрата си.

Слава Богу, в Европа почти няма вождове (освен някои азиатски софтуери). Но няма и лидери.

Ангела Меркел е вече с ясен управленски хоризонт и няма да повежда християндемократите в изборните вотове оттук насетне.

Тереза Мей е блокирала в Брекзит и също няма да бъде лидер на британските тори на следващите парламентарни избори.

Емануел Макрон изглежда парализиран и буксуващ в разпиления по улиците на Франция хаос на т.нар. “жълти жилетки”.

А въпреки неминуемите идеологически различия помежду си, споменатите трима имат и редица общи неща.

Един път, и тримата се движеха в рамките на либералната демокрация и мултилатерализма. Втори път, и тримата бяха идеологически компромисни.

Германският канцлер бе може би най-левият християндемократ, управлявал страната си. Френският президент бе най-експлицитният пример за “третия път” след Тони Блеър, така както и за ъпгрейдваната му версия на “няма ляво – няма дясно”. Британският министър-председател, въпреки че е по-десен от предишния ръководител на “Даунинг Стрийт” 10, все пак предпочита “мекия” Брекзит пред “твърдия”, за разлика от мнозинството от членовете на нейната партия (т.е избра икономиката пред политиката и сигурността).

Нито един от тях не бе еталонният либерал или примерният консерватор. Всички те бяха от “смесен ценностен тип” (било малко като Тереза Мей, било много като Емануел Макрон и Ангела Меркел). Някои от споменатите бяха по-десни (като британския министър-председател), други – по-леви (като френския президент и германския канцлер), но взаимно избраха да не отправят предизвикателство срещу либералната европейска рамка, в която функционираха.

Предизвикателство, което отправят и американският президент Доналд Тръмп, и руският му колега Владимир Путин. Първият, отвътре и евентуално доброжелателно. Вторият, отвън и евентуално недобронамерено.

На този фон, липсата на европейско лидерство доведе до две неща.

Първото е, че самата политика се бюрократизира. Съвременната европейска политика е политика без политици. Новата форма на управление е бюрократията. Бюрократията е антипод на свободата. Това не е формата на управление нито на умните, нито на глупавите, нито на можещите или неможещите, а на програмираните еднакви и равни мравки. Европа се превърна в империята на мравките, а институциите на ЕС са като мравуняци.

Второто е, че ЕС изостана от международната политика и все повече съществува в периферията й. ЕС за САЩ се превръща в това, което е Русия за Китай: буферна зона, която отделя съответния геополитически център от конкурентния такъв и приятелската му периферия.

А съвременната политика е политика на лидерите, които здраво стъпват на земята.

Да, мравките са дисциплинирани и могат да носят много.

Но не съм чул за мравка, която може да понесе подметката на обувка.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!