НОВО

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Европа избира да се подчини на исляма

Време за четене: 4 мин.

През последните 20 дни в Европа, две на пръв поглед несвързани събития ясно демонстрират това, което не може да бъде описано другояче, освен като пътя на бавното самоубийство, по който е поела европейската цивилизация. На 9 ноември в Берлин канцлерът Меркел изнесе реч по повод отбелязването на 80-годишнината от нощта на погрома, наричана още „Кристалната нощ”. Това събитие от 1938 г, довело до преднамереното унищожаване на 1 400 синагоги, хиляди еврейски магазини и депортирането на над 30 000 евреи в концентрационните лагери, се смята за началото на Холокоста. За тези, които са запознати с нацистката история, много преди въпросното събитие е имало ясни знаци за това какво предстои да се случи. Плановете на Хитлер за евреите са описани подробно в неговата книга “Moята борба” и са вкарани в изпълнение още в периода до Нюрнбергските закони от септември 1935 г, с които евреите са изключени от германското общество, забранено им е да заемат публични длъжности, да се женят за германци и на практика са превърнати в безправни изгнаници в собствената си страна. Хитлер разяснява подробно пред военните си командири своите планове да унищожи евреите в речта си в Оберзалцберг от 22 август 1939 г. Тази реч сякаш цели да гарантира на съвременните отрицатели на Холокоста и антисемити, като лидера на лейбъристите в Обединеното кралство Джереми Корбин, че няма защо да се крият. „Кой в крайна сметка”, заявява Хитлер, „днес говори за изтребването на арменците”.

Речта на Меркел по същество беше не толкова отбелязване на годишнината от злокобното историческо събитие, колкото предупреждение за новата вълна от заразен антисемитизъм, заливаща Западна Европа и приемаща пандемични пропорции в мюсюлманските общности там. Затова тя трябва да бъде поздравена, макар да не бе достатъчна искрена, защото пропусна да спомене, че тази експлозия на антисемитизъм бе в голямата си част причинена от нея. Именно Меркел допусна в Европа близо два милиона мигранти, предимно мюсюлмани, които са закърмени с антисемитизъм от люлката. Тя забрави да спомене и че положи максимални усилия, за да лансира и разпространява ужасната си политика, опитвайки се да принуди Източна Европа да вземе мигранти, които са доказали, че не желаят да се интегрират. Макар, че Меркел е на път да си отиде, не е далече времето, когато синагогите и еврейските фирми в Германия ще бъдат охранявани от войници, както е вече във Франция.

Това е мрачната, а може би и неизбежна реалност, която изглежда гарантирана с решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), взето  две седмици преди речта на Меркел. На 25 октомври с решение, задължително за 47 европейски държави, ЕСПЧ отхвърли петицията с австрийски вносител и постанови, че императивите за „религиозен мир” и „взаимна толерантност” са по-важни от свободата на словото. В този конкретен случай вносителят на петицията е попитал на семинар дали бракът на Мохамед с шест годишно момиче, консумиран три години по-късно, е представлявал случай на педофилия. В своето решение съдът постановява, че опетняването на името на Мохамед не е защитено от свобода на словото, независимо от фактическите доказателства. Оттук може да се очаква като последица забраната на критиките към исляма.

Това решение води до отмяна на решението на същия съд от 2001 г, според което шериатът не е съвместим с демокрацията. То освобождава Исляма от възможността да бъде обект на въпроси към него, и то сега, когато атаките срещу християнството и юдаизма са факт и са широко практикувани. За да разберем какво означава това на практика, си струва да си припомним декларацията от Кайро от 1990 г. за правата на човека в Исляма, която беше одобрена от всички 57 държави-членки на Организацията за ислямско сътрудничество. Декларацията изрично  отхвърля общоприетото определение на човешките права и ги подчинява (в чл. 24 и 25) на средновековното мракобесие на шериата. Шариатът е създадена от човека доктрина, която идва по-късно от Корана и е предназначена да обслужва интересите на арабския империализъм след Мохамед, като налага дискриминация и насилие срещу християни и евреи и в най-добрия случай третира жените и немюсюлманите като граждани втора ръка.

Отдавна ислямските супремацисти имат за своя крайна цел да забранят всякакви критики, включително към най-радикалните изражения на ислямска нетърпимост под фалшивия претекст, че тези критики представляват ислямофобия. Сега те са на път да постигнат тази цел с помощта на Европейския съд за правата на човека.

Оригинален превод на Bulgaria Analytica

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!