fbpx

НОВО

Крайноляв метеж или бунт срещу разсизма?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Теодор Димокенчев, коментира метежите в САЩ и причините за тях. Можете да видите пълните участия при Крум Савов в “Крум Савов Live”, при Асен Генов в “Контракоментар” и при Ивелин Николов в “Политиката под...

Коронавирусът и гражданското

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай облаков, както и Петър Кичашки от "Сдружение републикански център", гостуваха в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бяха мерките, които държавните органи предприеха в...

НПО-тата се използват от хора, които нямат куража да се заявят като политически лица

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Плюс - минус" по "Нова телевизия". Тема на разговора бяха неправителствените организации у нас и кой ги използва. Вижте пълното...

Вълната от Минеаполис – вандализъм или гражданска пандемия?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Тема на разговора бяха размириците в САЩ и техните причини. Вижте пълното видео: Журналистът гостува също в предаванията "Свободна зона с Георги...

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Европа като отечество

Време за четене: 5 мин.

Ирония и съжаление изпитвам когато виждам на черното да се казва бяло с ограничени идеологически и политически цели. Ирония, защото наблюдавам как момчетата от Младежкия консервативен клуб – подобно на всички млади хора – искат да се утвърдят в обществен дебат срещу батковците на статуквото. И как тези батковци в 40-те и 50-те си години яростно им помагат по-бързо да постигнат целта си. Смешно е, но е човешко – така върви светът. Съжаление, защото за пореден път хората, които носят интелекта, способен да спаси България от поредно отпадане от цивилизования свят, воюват за едно статукво, което у нас се е саморедуцирало до има няма 2 на сто от гласуващите избиратели.

Тъй като участвах в дискусията за “Европа на отечествата”, сигурно принадлежа на някоя от еднакво грозните, макар да претендират за различност “консервативни задници”. Така ми се пада, въпреки, че съм критичен към Орбан – когото някои консерватори ентусиазирано хвалят. И Бойко Василев, и Димитър Стоянович – те сигурно са откъм същата страна, въпреки, че не са много сънародниците ни, които са допринесли колкото тях за европейската кауза в България. Но това не е важно. Важното е шепата хора с особен манталитет за изключителност, които докараха българската демократична общност до положение да се бори за 50-100 хиляди гласа – но пък какви елитарни и идеологически чисти гласове! – отново да излязат прави. Да излязат прави, че само тяхната визия за Европа е единствено правилната. Да излязат прави, че всички, които не вярват “в синевата на дъгата” (Румен Димитров) всъщност са консервативни задници, съратници на Дудука и бялата Златка. Да посочат назидателно, че всеки, който не ръкопляска ентусиазирано на Истанбулската конвенция, всъщност тайно или явно злорадства в полза на Путин в случая “Скрипал”. Високомерният елитизъм, с който тези хора раздават определения и обвинения всъщност произтича от твърдото им убеждение, че те са легитимно представляващите Европа в тази затънтена балканска провинция, а всеки, който се осмели да не се съгласява с тях за всичко всъщност иска да “отвлече” Европа или да откъсне България от Европа. Как смятат тези господа да защитят Европа и европейска България след като се разбират само помежду си като лидери на 2 на сто от българските избиратели? Ех, нека са 2 на сто – но пък колко са прави и безгрешни…

И две думи за “Европа на отечествата”. Седях си там, в задницата на лукавия консерватизъм. Бойко Василев бе до мен, а до него – Димитър Стоянович. Известни противници на обединена Европа, не ли? Не ги знам тях двамата какво ги доведе – скритият афинитет към Дудука и Орбан, или желанието да проблематизират въпрос, който се предполага да е вече решен. И как е решен? От едната страна са умните, благородните, прогресивните привърженици на обединена – интегрирана Европа. От другата – тъпанарите, националистите и задниците – бутащи се в авангарда на консервативния заговор. Мен лично ме доведе желанието да говоря за Европа като отечество. Отечеството е традицията, познанието и емоцията да принадлежиш към определена общност. Отечеството е идентичност – и респект към идентичността. Аз съм привърженик на обединена Европа като отечество. Аз не споделям визията за Европа като образец за една утопична глобална общност на комерсиално-потребителски ентусиазъм, подкрепен от културната утопия на еректирали мацинства, борещи се за специални привилегии спрямо тъпаците от традиционните все още мнозинства. Не желая Европа да се окаже за кратък исторически период домакин на половин Африка, не желая да участвам в експеримент, който да преодолява насилствено националното деление на Европа чрез инжектиране на конски дози мултикултурализъм. Искам европейските нации да се слеят в една общност еволюционно, следвайки логиката на своята обща идентичност и общия си интерес – дори това да отнеме повече време и търпение.

Един мастит професор сред 2-та процента снизходително бе определил Саграда фамилия в Барселона като вид туристически кич, сравним сигурно с Дисниленд. Съжалявам, аз не принадлежа на неговата Европа – обединена или не. Аз принадлежа на Европа, която вижда духа на собственото си израстване през вековете в Саграда фамилия. Затова не ми е безразлично дали преминаващите покрай Кьолнската катедрала са дошли да й се поклонят, или да се облекчат върху стените й. За мен Европа не е първообраз – или образец на нечий въображаем глобален свят. Европа е уникално творение на човешката цивилизация.

Вярата в Христа създаде свободния – отговорния човек, скулптирал личността си в закритите – интимните душевни пространства на “средните” – на “тъмните” векове на Европа. Културната вълна на Просвещението пренесе тази вътрешна свобода и отговорност в обществените пространства на модерната икономика и на политическата демокрация. Европа създаде обществено организирана мяра за справедливост, за солидарност, за ефективност и хуманност. Европа е цивилизация – тя не е опитно поле за неврастеници, които настояват субективният им произвол да получи статут на обществено-политическа норма, и то веднага. Европа е грешила, полудявала е в плен на братоубийство, на нацистка и болшевишка истерия, лицемерно се е примирявала с човеконенавистните силни на деня, но е оцелявала. Затова европейското обединение носи огромен ценностен – хуманистичен заряд. То обединява основателя – Робер Шуман, силно религиозен католик и републиканец секуларист, и Даниел Кон Бендид – бунтар, който не винаги знае какво иска, но го иска веднага.

Днес Европа се намира в период на изчерпване на един конкретен формат на своето обединение. Затова интегрална Европа трябва да бъде предоговорена – по възможност в полза на всички. Аз мисля, че един възможен формат е Европа като отечество. Нищо, че някому това може да се види като надничане от задницата на нечий консерватизъм. Не се титулувам – нито като либерал, нито като консерватор. Откъдето и да надничам, използвам собствената си физиономия. Надявам се тя да не изглежда толкова арогантно като на носител на нечия уникална истина. Въпреки, че в известна степен принадлежа на горепосочените 2 процента. По-скоро във времето, когато те бяха 20, 30, 50 на сто…

*Текстът е първоначално публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на Консерваторъ

Споделете чрез

Предишен

Следващ