fbpx

НОВО

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

Европа трябва да бъде единна, но различна

Време за четене: 6 мин.

След 4 дни на безкрайни и нервни преговори Европейският съвет постигна решение – и бюджетът за многогодишната финансова рамка, и Фондът за възстановяване на Европа от КОВИД вече са факт. Масрафът – малко над 1.8 трилиона евро. Разбивката: бюджет за следващите 7 години в размер на 1.1 трилиона евро и Фонд за възстановяване от вируса в порядъка на 750 млрд. евро. От този фонд 390 млрд. са грантове, тоест безвъзмездни, а 360 ще са под формата на евтин кредит за проблемните страни – с фокус най-вече на пострадалите от Юга като Италия и Испания. (б.ред. – бюджетът беше отхвърлен към момента от Европейския парламент)

Преди да преминем към бакалските – и винаги „тънко-грешни” – сметки, нека видим голямата картина. Накъде се е запътила Европа и можем ли да се позиционираме по-рано на терена- с по-голяма тежест при алиансите, които ще предопределят бъдещето на стария континент?

За страх на побратимилите се Франция и Германия (която рязко се съгласи да е поръчител за дълга на финансовите двойкари в съюза) действително вече се обособи една Европа на две скорости – но не в „интеграцията към центъра”, а във визиите за това накъде изобщо се движи политически континентът: към Европа на нациите или Федерална и централизирана Европа – с регулации, централно планиране на икономиката и от де факто социалистически тип. Макрон и Меркел днес са в тандем по втората версия, а плановете на френския президент за Федерална конструкция като че ли започват да се сбъдват, засилвайки ролята му на визионер и лидер за сметка на немската примиренческа позиция.

Реално така отричаните от Германия „еврооблигации” (общ европейски дълг) – вече са факт. За Фонда за възстановяване ЕК ще изтегли дълг от международните финансови пазари, с по-ниски лихви, защото Германия гарантира плащането му, а той ще бъде изплащан от по-високи вноски на държавите членки и по-високи собствени приходоизточници на ЕК – разбирай нови данъци на вече федерално европейско ниво. Дигитален данък, финансов данък, данък керосин – тепърва идеите ще се оформят.

Разбира се, изплащането на дълга ще става в следващите десетилетия до 2058 г., което значи, че ако в Германия се засилят националистическите настроения каквато е тенденцията – договореното сега ще се окаже оглушителна мина с вътрешнополитически обсег на поразяване. И непрогнозируеми ефекти.

Притиснати от вътрешната опозиция и от опасността да не налеят вода в мелницата на евроскептиците у дома – Холандия, Швеция, Дания, Австрия и Финландия – скръцнаха със зъби, че не е редно да се насърчава фискалното безразсъдство на широкопръстите страни от европейския юг. В замяна някои от тях получиха отбив от нетните вноски, които правят в ЕС за следващите 7 години. Неоспоримият факт обаче остава: Европа не си научи урока от Брекзит и днес не една, а пет – че и дори повече страни – заемат политическия вакуум за по-дясна и фискално консервативна визия за Европа.

Като успех си го пишат „спестовниците”, че „грантовете” не са 500 млрд. евро, а 390. Истината е, че всъщност те се хванаха на въдицата – прецедентът с „общият дълг” вече е факт, а исканията на французи и германци бяха нарочно първоначално завишени – елементарна тактика в преговорите. Каквито и словесни еквилибристики и евфемизми да се използват – истината е тази: моралният риск и размитата отговорност вече са норма.

Европа вече поема федерален общ дълг и табуто е в историята. Пътят към Федерация и общ фискален съюз е открит. Южняците пируваха и бяха видимо доволни, наричайки момента „исторически”. Какъвто несъмнено, за жалост, е.

Полша и Унгария се опитаха да избегнат обвързването на парите с характерното напоследък за ЕС извинение за наказание на непослушните – витиеватото „върховенство на закона”. Поне да беше на „правото”, защото законите си ги гласуват местните парламенти така или иначе, но не би. Текстове в тази връзка бяха олекотени, но все пак присъстват, а това неизбежно ще виси като Дамоклев меч над европейското единство, което е все по-крехко и по-крехко.

И да, гласуваното на Съвета, действително е „Хамилтънов момент” за Европа. Мнозина направиха референция с действията на първия финансов министър на федералното правителство в САЩ Александър Хамилтън в края на 18-ти век, когато национализира дълга на отделните щати от „войната за Независимост”, слагайки началото на процеса по засилване на Федералното правителство във Вашингтон.

По този технически – през финансите – начин Хамилтън прокарва своята идея по един огромен въпрос за политическата идентичност на САЩ: единна държава с всевластно централно правителство, или права за отделните щати, силна локална тежест местните власти и децентрализация. А той поставя основите именно на първото – на централизацията.

Тогава е „войната за независимост”, днес ковид – причина винаги има. Онова, което следва да си спомним, че в тези си попълзновения, маркирали историята на САЩ и респективно на света, Хамилтън има сериозен опонент в лицето на Томас Джеферсън. Изправяйки се срещу Федералистите, Джеферсън вярва, че: „най-добро е правителството, което управлява най-малко”. Прокламира: мир, търговия и честно приятелство с всички, но влизане в обвързващи съюзи – с никого.

Защитава пламенно „естествените права” на индивида, малката държава и правата на отделните щати спрямо централната власт. В модерен смисъл той би бил нещо като френския президент Шарл Де Гол, бранещ идеята за Европа на отечествата, а не наднационална и бюрократична квази-държава. Реално войната на идеите, започната между Хамилтън и Джеферсън, е спечелена или така изглежда от Хамилтън, а ефектите всеки може да оцени сам. Тези две политически философии се сблъскват до ден днешен в САЩ и са в сърцевината на дебата за свободата отвъд океана.

Какво „взема” България? Едни 16.7 млрд. евро от многогодишната финансова рамка 2021-2027 г. безвъзмездно, други 7.7 млрд. евро от Фонда за възстановяване (грантове) и 4.55 млрд. евро пак от Фонда за възстановяване, но заеми. Общо 29 милиарда евро – при дял на грантовете 84 процента спрямо 16 процента за заемите и реално двойно увеличение на парите спрямо предходния програмен период. Това звучи добре, но погледът ни следва да прескочи сметкаджийския провинциализъм и да оценим какво предстои пред страната ни оттук насетне.

Бързо трябва да яхнем процесите и да търсим спешно алианси – с тези, които имат нашия опит и нашите разбирания за управлението на публичните финанси. И не – това не са страните от Юга, които дори по изследванията на икономистите Кенет Рогоф и Кармен Райнхарт, са в реално състояние на технически фалит – над или около 100% публичен дълг към БВП са математически неизплатими. Нашите естествени съюзници са точно малките, но фискално благоразумни страни, които вместо дълг и дефицити управляват финансите си консервативно, както се стараем и ние – Холандия, Австрия, Люксембург, Ирландия. Или с т. нар. Вишеградска четворка, с които имаме общи проблеми при сблъсъка с големите, затварящи пазара за конкуренция от Централна и Източна Европа. Опитът ни с опустошителния за родния сектор „Транспорт” пакет „Мобилност” – трябва да ни бъде като обеца на ухото.

Важно: Брюксел и безименните чиновници там се готвят да удрят тежко страните с ниски ставки на корпоративен данък и изобщо „благоприятни” данъчни режими, какъвто е и нашият случай. Позовавайки се на член 116 от Договора за ЕС, и възможно изкривяване на „единния пазар” – и то само с квалифицирано мнозинство – нашите конкурентни предимства може да бъдат наказани в полза на изгладнялата за данъчни приходи Социална държава и наднационална администрация в Брюксел. И това престои с пълна сила.

Европа трябва да бъде единна, но различна. Със силни национални държави, автентични местни култури, традиции и с решаване на проблемите близо до хората. С решеното на последния Европейски съвет се направи огромен скок в точно обратната посока.

Споделете чрез

Предишен

Следващ