НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Европейците напускат Великобритания – дали е заради Брекзит?

Време за четене: 4 мин.

Миналата седмица британската статистическа служба излезе с данни относно миграцията от и във Великобритания. Стана ясно, че броят на гражданите на ЕС, напуснали Обединеното кралство, е нараснал до 130 хиляди души за година, което е рекорд от 2008 г. насам. В същото време новодошлите на Острова граждани на ЕС е намалял с 10 хиляди и е достигнал 220 хиляди души на година. За сметка на това се увеличава броят на имигрантите от страни извън ЕС, а съотношението между британците, които емигрират, и тези, които се завръщат, е в полза на първите.

От британската статистика уточниха, че миграционните модели са сложни и не може да се обясняват само с Брекзит, но фактите сочат, че имиграцията от ЕС започва да спада непосредствено след референдума от юни 2016г. (увеличаването на напускащите Великобритания започва преди 2 години). Видно е, че Брекзит оказва влияние върху миграцията, макар това влияние да е повече психологическо и по-малко икономическо.

Тези данни затвърждават тенденциите, които бяха забелязани от британската статистика още през декември миналата година. Тогава стана ясно, че намалява имиграцията на български и румънски граждани в Обединеното кралство, като същевременно се увеличава броят на българите и румънците, които напускат Великобритания. Следва да се припомни, че основен акцент в риториката на привържениците на Брекзит беше притеснението от голямата имиграция от бившия Източен блок, като най-често се споменаваха Румъния и България.

Поне в това отношение кампанията за Брекзит явно успя. Толкова проблематичните българи и румънци полека-лека се изнасят от Острова, а тези, които напират натам, далеч не са много.

Дали обаче Брекзит е основната причина? В действителност, най-атрактивните времена за имиграция във Великобритания бяха годините преди приемането ни в ЕС плюс периода на рестрикции на трудовия пазар. Тогава все още да се хванеш на каква да е работа във Великобритания беше по-изгодно от повечето работни оферти в България.

Само че от известно време това не е така. През настоящото десетилетие емиграцията (особено като черноработник) въобще не е безспорна алтернатива. Добре платените работни места у нас стават все повече, а като прибавим и разликата в разходите за живот тук и там, нерядко излиза, че ни е по-изгодно да си стоим в Родината. (За емоционалната страна на въпроса дори не е нужно да се отваря дума.) Ето защо, когато на 1 януари 2014г. най-сетне паднаха ограниченията на британския трудов пазар, медиите на Острова се бяха подготвили за “Великото преселение на българите и румънците”… но останаха изненадани от липсата на такова.

В още по-голяма степен това важи и за гражданите на другите бивши соцдържави, сега горди членки на ЕС. Докато преди десетина години образът на “полския водопроводчик” беше емблематичен за имиграцията във Великобритания, сега възможностите за работа и инвестиции в Полша са драстично по-добри. А що се отнася до гражданите на Западна Европа, при тях мотивите за имиграция на Острова винаги са били различни в сравнение с източноевропейците.

Като добавка, в началото на февруари т.г. дойде новината за ферма в Корнуол, Югозападна Англия, където 200 берачи на цветя от различни източноевропейски държави са били държани в условия на “модерно робство”. Това предизвика серия от репортажи, интервюта и разследвания относно условията, при които наши сънародници се трудят на Острова (конкретно става дума за селскостопанския сектор).

Разбра се, че не са един и два случаите, в които българската фирма-посредник не осигурява обещаното и условията на място се оказват доста по-различни. Посочени бяха и примери за недопустимо третиране на работници в ХХI век на територията на ЕС. Като добавим и онези ситуации, в които всичко е изрядно, но просто не съвпада със завишените очаквания на гурбетчиите, то общото ниво на разочарование от този тип авантюри никак не е ниско.

И ако допреди 10-15 години подобни неща се приемаха за неизбежно зло, то днес (при пълноправно членство в Европейския съюз и подобрена икономическа ситуация в България плюс опциите за работа в още много европейски държави) работата на Острова вече далеч не е толкова привлекателна.

Разбира се, ще бъде интересно да се наблюдава как всичко това ще се възприеме от българската диаспора във Великобритания. Дали нашите сънародници ще се повлекат по тенденцията или, напротив, ще решат, че колкото повече българи се връщат у нас, толкова повече възможности се отварят за онези, които останат? Що се отнася до нагласите за бъдеща имиграция, вероятно те ще намалеят, тъй като основен фактор за решението на един българин да се засели в друга държава, е наличието на близки или познати, които да му помогнат да се устрои на първо време.

След всичко това може да се направи следния извод: Брекзит вероятно не е единствената причина за промяна в миграционните нагласи, но Брекзит определено влияе върху нагласите (и то не само на чужденците – граждани на ЕС, а и на самите британци). През последните 20 месеца Великобритания става все по-малко атрактивна за заселване и същевременно все по-неконкурентна на фона на останалата част на ЕС. И ако икономическите причини за това се дължат на сложни специфики, които надхвърлят мащабите на една или друга държава, то психологическите (влошения имидж на Великобритания като място за живот) са изцяло по вина на британското общество. С други думи, британците си вкараха автогол чрез референдума за Брекзит и това вече става видно. Което отново поставя въпроса редно ли е такива важни въпроси да се решават с референдум. Очевидно не, но още колко торби сол трябва да изядат европейските общества, само времето ще покаже.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!