НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

Европейците напускат Великобритания – дали е заради Брекзит?

Време за четене: 4 мин.

Миналата седмица британската статистическа служба излезе с данни относно миграцията от и във Великобритания. Стана ясно, че броят на гражданите на ЕС, напуснали Обединеното кралство, е нараснал до 130 хиляди души за година, което е рекорд от 2008 г. насам. В същото време новодошлите на Острова граждани на ЕС е намалял с 10 хиляди и е достигнал 220 хиляди души на година. За сметка на това се увеличава броят на имигрантите от страни извън ЕС, а съотношението между британците, които емигрират, и тези, които се завръщат, е в полза на първите.

От британската статистика уточниха, че миграционните модели са сложни и не може да се обясняват само с Брекзит, но фактите сочат, че имиграцията от ЕС започва да спада непосредствено след референдума от юни 2016г. (увеличаването на напускащите Великобритания започва преди 2 години). Видно е, че Брекзит оказва влияние върху миграцията, макар това влияние да е повече психологическо и по-малко икономическо.

Тези данни затвърждават тенденциите, които бяха забелязани от британската статистика още през декември миналата година. Тогава стана ясно, че намалява имиграцията на български и румънски граждани в Обединеното кралство, като същевременно се увеличава броят на българите и румънците, които напускат Великобритания. Следва да се припомни, че основен акцент в риториката на привържениците на Брекзит беше притеснението от голямата имиграция от бившия Източен блок, като най-често се споменаваха Румъния и България.

Поне в това отношение кампанията за Брекзит явно успя. Толкова проблематичните българи и румънци полека-лека се изнасят от Острова, а тези, които напират натам, далеч не са много.

Дали обаче Брекзит е основната причина? В действителност, най-атрактивните времена за имиграция във Великобритания бяха годините преди приемането ни в ЕС плюс периода на рестрикции на трудовия пазар. Тогава все още да се хванеш на каква да е работа във Великобритания беше по-изгодно от повечето работни оферти в България.

Само че от известно време това не е така. През настоящото десетилетие емиграцията (особено като черноработник) въобще не е безспорна алтернатива. Добре платените работни места у нас стават все повече, а като прибавим и разликата в разходите за живот тук и там, нерядко излиза, че ни е по-изгодно да си стоим в Родината. (За емоционалната страна на въпроса дори не е нужно да се отваря дума.) Ето защо, когато на 1 януари 2014г. най-сетне паднаха ограниченията на британския трудов пазар, медиите на Острова се бяха подготвили за “Великото преселение на българите и румънците”… но останаха изненадани от липсата на такова.

В още по-голяма степен това важи и за гражданите на другите бивши соцдържави, сега горди членки на ЕС. Докато преди десетина години образът на “полския водопроводчик” беше емблематичен за имиграцията във Великобритания, сега възможностите за работа и инвестиции в Полша са драстично по-добри. А що се отнася до гражданите на Западна Европа, при тях мотивите за имиграция на Острова винаги са били различни в сравнение с източноевропейците.

Като добавка, в началото на февруари т.г. дойде новината за ферма в Корнуол, Югозападна Англия, където 200 берачи на цветя от различни източноевропейски държави са били държани в условия на “модерно робство”. Това предизвика серия от репортажи, интервюта и разследвания относно условията, при които наши сънародници се трудят на Острова (конкретно става дума за селскостопанския сектор).

Разбра се, че не са един и два случаите, в които българската фирма-посредник не осигурява обещаното и условията на място се оказват доста по-различни. Посочени бяха и примери за недопустимо третиране на работници в ХХI век на територията на ЕС. Като добавим и онези ситуации, в които всичко е изрядно, но просто не съвпада със завишените очаквания на гурбетчиите, то общото ниво на разочарование от този тип авантюри никак не е ниско.

И ако допреди 10-15 години подобни неща се приемаха за неизбежно зло, то днес (при пълноправно членство в Европейския съюз и подобрена икономическа ситуация в България плюс опциите за работа в още много европейски държави) работата на Острова вече далеч не е толкова привлекателна.

Разбира се, ще бъде интересно да се наблюдава как всичко това ще се възприеме от българската диаспора във Великобритания. Дали нашите сънародници ще се повлекат по тенденцията или, напротив, ще решат, че колкото повече българи се връщат у нас, толкова повече възможности се отварят за онези, които останат? Що се отнася до нагласите за бъдеща имиграция, вероятно те ще намалеят, тъй като основен фактор за решението на един българин да се засели в друга държава, е наличието на близки или познати, които да му помогнат да се устрои на първо време.

След всичко това може да се направи следния извод: Брекзит вероятно не е единствената причина за промяна в миграционните нагласи, но Брекзит определено влияе върху нагласите (и то не само на чужденците – граждани на ЕС, а и на самите британци). През последните 20 месеца Великобритания става все по-малко атрактивна за заселване и същевременно все по-неконкурентна на фона на останалата част на ЕС. И ако икономическите причини за това се дължат на сложни специфики, които надхвърлят мащабите на една или друга държава, то психологическите (влошения имидж на Великобритания като място за живот) са изцяло по вина на британското общество. С други думи, британците си вкараха автогол чрез референдума за Брекзит и това вече става видно. Което отново поставя въпроса редно ли е такива важни въпроси да се решават с референдум. Очевидно не, но още колко торби сол трябва да изядат европейските общества, само времето ще покаже.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!