С призив за Европейско възраждане, Еманюел Макрон се обърна към „гражданите на Европа“. Манифестът, озаглавен „За европейско обновление“, има за цел да начертае визията на френския президент за европейския проект, както и да отчете значението на предстоящите избори за европейски парламент, които са жизненоважни за бъдещето на континента. С въпросния текст Макрон прави заявка за лидерското място начело на Европа след ерата на Меркел като представя всеобхватната си програма за бъдещето на съюза, акцентирайки върху три основни линии: защита на свободата, гарантиране сигурността на континента и преоткриване на духа на прогреса.
„Никога, от Втората световна война насам, Европа не е била така необходима. И така застрашена.“ – с тези думи, Макрон констатира един широко известен на европейската общественост факт, а именно че Европейският съюз се намира в екзистенциална криза, състояща се в криза на идентичност, криза на ценности, криза на визия за структурното си развитие и като последствие не може да намери своето място в един динамичен свят. Силното слово не е чуждо на Макрон и той се слави като добър оратор с прецизен изказ и убедителен дискурс, ала както отчита френския депутат от Социалистическата партия Оливие Фор – „Европейският проект на Макрон е положен върху добри намерения, които обаче противоречат на действията му“. Това е и големият проблем на политика Макрон – лакатушенето между ляво и дясно, между прагматизъм и идеализъм като това често води до несъответствие между словото и действието, а крайният ефект обикновено е противоречиви резултати и чувството за подвеждане и заблуда, което остава в обществото. Неслучайно и във френската публична сфера се роди ироничния му прякор Доктор Джекил и Мистър Хайд. До голяма степен така могат да бъдат и обрисувани и предложенията на Макрон в неговия манифест, които се намират някъде в сивата територия между отчитане на реалните предизвикателства пред съюза и предлагане на свръхидеалистични или тотално откъснати от реалността и лишени от здрав разум решения.
Макар и да демонстрира, че разбира и оценява реално грозящата заплаха, която е надвиснала над бъдещото на обединена Европа, със своите меко казано спорни предложения за реформи, френския президент доказва, че това твърдение е наполовина вярно. Да, събития като Брекзит, нарастващият популизъм, екстремните прояви на краен национализъм и фалшивите новини наистина представляват риск за общ европейски проект, но тяхното пораждане се дължи до голяма степен на една фундаментално сгрешена визия за Европейския съюз. Евробюрократите дълго време си затваряха очите пред истинските проблеми на континента и се занимаваха с дребнотемия с цел да избягат прилагането на непопулярни, но необходими мерки или да предотвратят междунационални конфликти, с което само спомогнаха за задълбочаването на кризата. Брюксел се отдалечаваше все повече и от традиционните ценности, върху които е построен Европейският съюз, а именно човешката свобода във всичките ѝ форми, съчетана с ценностите на християндемокрацията, а докато проблемите се появяваха един по един, той седеше почти като пасивен наблюдател, вместо като главен герой. Макрон се опитва да намери решение на тези проблеми и да изгради един проактивен съюз, готов да отговаря на предизвикателствата, но проблемът се корени в неговите предложения, които до голяма степен са отново в същия дух на един инертен, деполитизиран съюз с архаична структура и затънал до гушата си в бюрокрация.
Днес, наистина защитата на свободата на европейските граждани трябва да е приоритет номер едно на Европейския съюз, що се касае до вътрешната политика на съюза. И докато предложения като общоевропейска агенция за защита на демокрацията, най-вече от кибератаки и изборни манипулации, и забрана за финансиране на политически партии от чужди страни, не звучат лишени от логика, тяхното имплементиране крие сериозни рискове да се превърне в нож от две остриета и да накърни базови свободи на гражданите, вместо да гарантира такива. Такива опасения вече са на път да се потвърдят с планираните законодателни промени в областта на авторското право, неофициалния мониторинг от страна на Еврокомисията върху големите дигитални платформи в областта на конкуренцията, за които много експерти изразяват съмнение, че могат да доведат до филтриране на новинарския поток и лимитиране на свободата на изразяване. Еманюел Макрон продължава в духа на настоящата политическа визия, като дори разширява рамката и говори европейски правила, които да спомогнат за прокуждането на речта на омразата от Интернет. Този тип мерки обикновено приемани с цел да се гарантира сигурността на гражданите, имат противоречив успех и повече водят до лимитиране на свободата на изразяване на гражданите, която иначе трябва да бъде неприкосновена.
Може ли изобщо да се говори за защита на гражданите и сигурността на нашия континент без отявлено да се отчете най-голямото предизвикателство пред съюза, а именно миграцията към Европа? „Макрон говори за защита на нашия континент и нито дума за масовата имиграция, но нищо за ислямизма. Както винаги се говори, скриват се трудните теми и нищо не се променя.“ – така реагира Лоран Вокие, който е лидер на основната опозиционна дясноцентристка формация „Републиканците“. Може би с право. Шенгенското пространство има спешна нужда от реформи, а предложените от Макрон обща отговорност под формата на строг контрол, особено на външните граници и обща политика по въпросите за убежище, са витални за оцеляването на съюза като общо пространство със свободно движение на европейските граждани. Дъблинското споразумение, което на практика не функционира, показа непропорционалната тежест, която пада върху страните външни граници на Шенген и като цяло на Европейския съюз, но решението на този проблем е неразривно свързано с политика на ограничаване на миграционните потоци към Европа.
Хубаво е, че в контекста на този дебат Еманюел Макрон споменава Африка, като съдбата на съседния континент има директно отражение и върху социалните процеси в самата Европа. Нова по-отговорна политика на европейските лидери към Африка и тясно сътрудничество са абсолютно наложителни, за да се избегне настоящето състояние на хаос. Ала може ли да има адекватно сътрудничество, ако Европа продължава да води тази двусмислена политика да дава относително свободен достъп на африкански миграционни потоци към Европа, докато затваря своя пазар на стоки за такива от Африка чрез протекционистки политики? Ясно е, че в Европейската общност има огромно разногласие, а антиимиграционно настроени политици като унгарския премиер Виктор Орбан вече изразиха опасение, че визията на Макрон негласно представя едно бъдеще насърчаващо миграция към Европа. Истината е, че Европейският съюз не разполага с необходимите инструменти да създаде адекватна и справедлива система за сигурност на вътрешната и външната си граница и реформи в този сектор са абсолютно наложителни, за да няма едностранни действия и спасявание поотделно подобно при събитията около огромната миграционна вълна, която заля Европа преди няколко години. Това е тема, по която има консенсус в целия съюз, че действия са необходими, но спорът е породен от различията в миграционните модели между страните от Западна и Източна Европа. Единомислие би трябвало да има и по темата за колективна отбрана на ЕС. Това е всъщност възраждане на един проект, присъстващ още от 50-те и 60-те години на ХХ век, но така и неосъществен.
„Честна конкуренция“, „екологичен преход“, „високотехнологичен пробив“ и „социален щит“ за работещите европейци са основните икономически лайтмотиви в манифеста на Макрон, представени като опит да се преоткрие духът на прогреса отново в Европа. И макар тези думи да звучат красиво, зад тях всъщност се крият свръхрегулаторни рамки, ограничаване на свободната конкуренция и борба с технологичните транснационални корпорации. Общоевропейска минимална заплата, предлагана от президента Макрон, която страните-членки да договарят колективно, може да се превърне в способ за икономически натиск, като крие сериозен риск за някои страни особено в Източна Европа. Подобна мярка би довела до частично лимитиране на националните правителства сами да задават рамките на своите социални и стопански политики, което да доведе до структурни проблеми в националните им икономики. Макрон не отчита икономическата реалност, че макар и Европейският съюз да е глобален икономически играч, страните вътре в него се намират на различен етап от своето стопанско развитие и са белязани от сериозни структурни различия, а уеднакняването на социалните политики може да доведе до ограничаване на възможността източните страни да догонят западните такива по икономическо развитие и стандарт на живот.
И докато създаването на Европейска банка за климата и Европейска санитарна сила са заявка за още регулации и контрол върху секторите на енергетиката и храните, поставените цели – 0 въглерод до 2050 г. са продължение на вътрешнополитическата програма на френския президент в областта на екологията. Въпросът е, че тя представя идеалистични надежди, които нямат нищо общо с реалносстта. В национален план, Франция вече поиска отсрочка за своите фермери, които продължават да използват забранени пестицидни субстанции. Няма как да се поставят толкова високи амбициозни цели, когато дори на практика се вижда, че сегашните правила в тази област са трудно приложими за голяма част от участниците.
Всъщност големият проблем пред икономиките на Стария континент са, че те все по-често губят позиции не поради друга причина, а защото не са конкурентноспособни, а основна причина за това са свръхрегулациите, които налагат на икономическите актьори, което води и до намаляване на инвестициите, нисък икономически растеж и често покачва безработицата, като компании съкращават производство и работници в опити да отговорят на стандартите и високите разходи. В този контекст думи за „честна конкуренция“ трудно биха имали някаква стойност, ако се предлагат въведение на нови и нови регулации, каквито предвижда плана на Макрон. Регулирането на дигиталните мегакорпорации или налагане на санкции на корпорации, които защитават интересите на континента макар и да са неизбежни и необходими в някои случаи не могат да бъдат приоритет, когато говорим за икономически прогрес и трябва да се явяват по-скоро изключение от правилото, а именно насърчаване на свободното предприемачество, свободната търговия и иновациите в икономиката.
Идеята за нов Европейски съвет за иновации с голям бюджет е една от малкото положителни страни на икономическите предложения направени от президента Макрон, но тя би се обезсмислила, ако сегашната регулаторна рамка и намаляваща икономическа свобода се запазят в Европейския съюз.
Всъщност манифестът на Еманюел Макрон трябва да бъде приет като една официална покана за дебат на тема бъдещото развитие на нашия континент, един дебат, който се опитва да се наложи в обществения дискурс още с „Бялата книга“ на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, но който така и не успява. Френският президент вече има опит в това начинание – подобна инициатива на голям национален дебат се породи в неговата Франция като опит за диалог и изход от кризата след протестите на „жълтите жилетки“. Останалите фигури и политически формации и съюзи, които имат намерение да застанат на кормилото на Европейския съюз, са длъжни да се включат и да представят своите визии за нашия континент. Разбира се, с надеждата те да бъдат повече реалисти и по-малко наивни от Еманюел Макрон, а техните предложения да бъдат подплатени със сериозни намерения и действия вместо голословието, в което често е обвиняван Макрон.
