[et_pb_section bb_built=”1″ _builder_version=”3.0.47″ next_background_color=”#000000″][et_pb_row _builder_version=”3.0.48″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text _builder_version=”3.17.6″]

Първото българско председателство на Съвета на ЕС отмина. Протоколните похвали за него – също. Време е да го осмислим като събитие в новата ни история, каквото то безспорно е. Разнообразният характер на ползите и поуките от този 6-месечен период заслужава своя анализ.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section][et_pb_section bb_built=”1″ _builder_version=”3.17.6″ prev_background_color=”#000000″][et_pb_row _builder_version=”3.17.6″][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text _builder_version=”3.17.6″]

Повишиха се знанията на българското общество за ЕС и мястото на България в него

Обществената представа за Председателството беше обременена от тежкото непознаване на европейските институции и тяхното функциониране. Това масово неведение далеч не е само български проблем. Но все пак, огромни групи хора не правят разлика между Европейския съюз, Съвета на Европа и Съвета на ЕС (последното е, което председателствахме). Логично е тогава, че не се разбират различията и балансите между Европейска комисия, Съвет, Европейски парламент и ролята им в общата европейска политика. А разбирането на европейската политическа архитектура е ключово, за да има критерии за оценка на едно председателство.

Преди всичко, ширещата се масово идея, че трябва да използваме Председателството, за да поставим пред ЕС нещата, които са важни за нас, е особено погрешна. Ключово е да знаем, че Председателството не представлява своята държава, а съвкупния интерес на всички държави. Българските дипломати и експерти, ангажирани с Председателството, физически не стоят зад табелката „България“, а зад табелката „Председателство“. Има отделна табела „България“, но зад нея стоят други национални представители или много често не стои никой. Така е прието в ЕС. По време на тройката и особено на собственото председателство, държавата се намира в „мълчалив режим“ – националните представители (тези зад табелката „България“) по правило не взимат думата в дебатите и не се изказват. Счита се, че това поведение е етично, защото показва посветеност на общия интерес. Изключение от това правило е допустимо много рядко, по извънредни теми, които силно засягат националния интерес. Страната председател не изразява своя позиция, а евентуално се опитва деликатно да я представи чрез други държави, с които са на едно мнение. Работата на Председателството е да бъде „честен брокер“, равноотдалечен от всички, който да преговаря и активно да търси постигане на общо съгласие между страните. Ако такова съгласие по дадена тема бъде постигнато, то се превръща в позиция на Съвета на ЕС (представляващ държавите членки), с която той влиза в тристранни преговори (т.нар. „триалог“) с другите две европейски институции в законодателния процес – Европейската комисия, представляваща ЕС като единно цяло, и Европейския парламент, представляващ европейските граждани. Председателство води от името на Съвета триалога с другите две институции и при успех в тези трудни и тежки преговори ЕС получава нов нормативен акт, а страната председател – престиж и признание за успех.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row _builder_version=”3.17.6″ custom_padding=”16.953125px|0px|0|0px|false|false”][et_pb_column type=”1_2″][et_pb_image src=”https://conservative.bg/wp-content/uploads/2018/12/43.png” _builder_version=”3.17.6″]

[/et_pb_image][et_pb_text _builder_version=”3.17.6″]

© Николай Дойчинов (EU2018BG)

[/et_pb_text][/et_pb_column][et_pb_column type=”1_2″][et_pb_text _builder_version=”3.17.6″]

Повиши се знанието на хиляди европейци за България

Наивистично-туристическата представа за Председателството, като една своеобразна асамблея „Знаме на мира“ за възрастни е друга разпространена заблуда. Ще дойдат чужденци, ние ще им постелем битови покривчици, ще ги нагостим с шопска салата и баница, ще им посвирим на гайда, а на изпроводяк ще им подарим по една българска роза, за да им напомня с ароматния си глас. Умилителна картина на Юнкер, хванат на хоро между Николина Ангелкова и Николина Чакърдъкова. Политическата цел на Председателството е съвсем друга – да се докажем с лидерство от европейски мащаб – от името и в името на цяла Европа, отвъд нашите собствени национални хоризонти.

Отвъд своята политическа цел обаче Председателството дава рядка възможност да направим България по-позната за другите европейци, да покажем своята култура, традиции, кухня и туристически потенциал. Над 36 000 водещи политици, експерти, журналисти и техните екипи посетиха страната ни служебно за 6-те месеца. 

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row _builder_version=”3.17.6″ custom_padding=”0|0px|16.953125px|0px|false|false”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text _builder_version=”3.17.6″]

Сложна и огромна по мащаб организация и логистика

Противно на „туристическата“ представа за Председателството, с която започнахме, огромният брой от стотиците срещи и заседания на различните формати на Съвета се провеждат в Брюксел. Страната Председател провежда по едно заседание от форматите на своя територия. Около 300 заседания са проведени в България и около 1200 в Брюксел, Люксембург или други места. Организацията на местните събития е външната страна, която гражданите и медиите виждат. Осигуряването на подходящи зали, транспортни маршрути, хотелско настаняване, културна програма, безопасност, всичко това, заедно със скандалите около ремонта на НДК е във фокуса на медийния интерес месеци преди събитието. Всъщност страната Председател има преки отговорности по организацията и на срещите в Брюксел и тази невидима част от айсберга не е по-малка. Поглеждайки назад към отминалото българско Председателство, днес смело можем да кажем, че то успя в тази най-публично видима своя роля – да организира и координира близо 1600 заседания на работни групи, комитети и съвети в София, Брюксел, Люксембург и други градове с над 94 000 участници. Осигуряване на зали, превод, материали и документи, медийно покритие, логистика. Неуредиците, там, където ги имаше, бяха дребни и си останаха в кухнята. Присъщият ни скептицизъм и неувереност бяха опровергани, страната ни успя в организационните си функции начело на ЕС.

[/et_pb_text][et_pb_image src=”https://conservative.bg/wp-content/uploads/2018/12/44.png” _builder_version=”3.17.6″]

[/et_pb_image][et_pb_text _builder_version=”3.17.6″]

© Олег Попов (EU2018BG)

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row _builder_version=”3.17.6″ custom_padding=”0|0px|16.953125px|0px|false|false”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text _builder_version=”3.17.6″]

Администрация с безценен опит и ново самочувствие

Това е може би най-важната дума, когато говорим за Председателство, особено за исторически първо такова. Страната Председател планира, подготвя и ръководи всички заседания на над 250 работни групи, комитети на постоянни представители, Съвети на министрите в различни формати. Отделно се провеждат технически експертни срещи в конкретни области, координационни срещи на представителите на държавите от ЕС преди заседания на международни организации и форуми (напр. ООН, ЮНЕСКО, СТО, различни конвенции и договори др.), на които да се съгласува обща позиция на ЕС. Неколкостотин дипломати, експерти и ръководители от администрацията на държавата председател буквално изнасят цялата тежест на европейската и международна политика на плещите си, съставяйки проекти на документи и решения, ръководейки дълги заседания, понякога до късно през нощта, провеждат совалки от преговори между държави с различни интереси в търсене на приемлива обща европейска позиция. Получават понякога буквално стотици мейли и телефонни обаждания дневно, докато се стигне и ако се стигне до заветното съгласие. Решението на министрите в Брюксел е само последната стъпка, която облича в легитимност целия този труд. Именно администрацията и нейната подготвеност е най-голямото предизвикателство пред едно Председателство. Защото, за да се справиш, далеч не е достатъчно да имаш нужните експертни познания в дадена област. Задължително е да познаваш европейските институции, правилата, по които те функционират, и мястото на всяка от тях в законодателния процес. Хората в екипа на Председателството трябва да владеят отлично поне английски език, да имат умения да говорят пред хора, да водят многостранни преговори, да спазват график, не на последно място да имат самочувствието да представляват институционално ЕС на своето ниво във форматите на Съвета, както и пред външни форуми. За България, която е член на ЕС едва от едно десетилетие, с администрация, която освен всичките си познати проблеми рядко работи в европейска среда, предизвикателството беше особено голямо. Вярно е, че в подготвителната година председателстващите екипи преминаха интензивни обучения в по-важните аспекти на работата, но все пак те се изправиха пред прищевките на живия живот, за който няма генерална репетиция. И казано с една дума: успяха. Справиха се! Не по-зле от повечето държави и много по-добре от някои държави, включително и стари членки. Ако може да се говори за голяма национална полза от Председателството, тя безспорно е, че България получи едно поколение кадри в администрацията, около 1500 дипломати и държавни служители, което натрупа безценен опит, увереност в силите си и дълбоко познаване на процесите в ЕС. Оттук нататък предизвикателство пред управлението е да задържи и мотивира тези хора и да използва опита им за по-успешна защита на българските интереси в ЕС.

Законодателство – резултатите в цифри

Много експерти биха казали, че напук на всички напудрени приказки успехът на едно председателство се измерва с броя затворени европейски законодателни досиета и приети документи и решения. Така е, но и не е точно така, доколкото досиетата зависят и от спазването на планираните срокове от страна на Европейската комисия, от триалозите с Европейския парламент и от конюнктурното понякога поведение на държавите членки. Много често решения по досиета, които са планирани в едно председателство, се забавят и остават за следващото. Държави лобират и използват процедурни хватки една или друга тема да се отложи или забави, за да отиде при следващия, или пък да се приключи по-бързо. Това практически винаги пренарежда програмата на 6-месечния период, променя ритъма и акцентите в работата. И все пак, и по този формален показател България се справи добре. На 1 януари заварихме 105 отворени досиета. 78 от тях бяха затворени или изведени в последна фаза за решение след постигнато съгласие между държавите членки. България не избяга от работа и не прибута папки към следващото австрийско председателство. Междувременно ЕК отвори 30 нови досиета с предложения, работата по които беше започната и организирана от Българското председателство. Сред успешно завършилите с решение или придвижени на нов етап теми има наистина много тежки – досиетата, свързани с миграционната политика и убежището по Дъблинския регламент, охраната на външните граници, Шенгенската информационна система, споразумението за мигрантите с Турция. Трябва да припомним, че ключовите преговори за Брекзит вървяха паралелно с всички тези дебати. Регламентът за въглеродните емисии от тежкотоварните превозни средства, Директивата за командироване на работници и други широко дискутирани и невралгични досиета също намериха своето решение при Българското председателство. 

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row _builder_version=”3.17.6″ custom_padding=”16.953125px|0px|0|0px|false|false”][et_pb_column type=”1_2″][et_pb_text _builder_version=”3.17.6″]

Западните Балкани – големият успех

Сред огласените приоритети, съгласувани в тройката Естония – България – Австрия и съдържащи красиво или сложно звучащи думи, които дори няма да повтаряме тук (трите С, трите К и т.н.) Българското председателство излъчи и защити един чисто свой избор на приоритет, който се превърна в безспорен успех за България, но и за региона, а смея да твърдя и за европейската политика: Западните Балкани.

Когато през лятото на 2017 г. Борисов започна да сондира европейските лидери за среща на върха за Западните Балкани, очакванията на много анализатори бяха по-скоро скептични. Сложните отношения в региона, множеството нерешени проблеми, тежките противоречия в самия съюз с Брекзит и Каталунската криза, военните конфликти в Украйна и Близкия изток и мигрантската вълна от Юг по никакъв начин не предвещаваха европейската политика да се заеме с нашия регион само заради желанието на България, още повече че настоящата Европейска комисия встъпи в длъжност с ясното послание, че разширяването няма да е на дневен ред в нейния мандат. 

[/et_pb_text][/et_pb_column][et_pb_column type=”1_2″][et_pb_image src=”https://conservative.bg/wp-content/uploads/2018/12/47.png” _builder_version=”3.17.6″]

[/et_pb_image][et_pb_text _builder_version=”3.17.6″]

© Крум Стоев (EU2018BG)

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row _builder_version=”3.17.6″ custom_padding=”0|0px|16.953125px|0px|false|false”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text _builder_version=”3.17.6″]

Когато след Европейския съвет през октомври Доналд Туск предложи среща на върха ЕС – Западни Балкани в София на 17 май 2018 г., това вече беше успех, защото от един формален, пожелателен приоритет, какъвто можеше да си остане, темата влезе в европейския календар на най-високо ниво. Въпреки всичкия скептицизъм и резерви, когато се съберат в София лидерите на 28-те, ще трябва да отправят послание към региона и това послание е очаквано и важно за обществата на тези страни. Дръзката идея се получи, защото успя да пречупи националния интерес на България през призмата на болезнени теми от европейския дневен ред. Страната ни има нужда да премахне границите със своите съседи и да улесни географски и инфраструктурно връзката си с Европа, както и да търси трайна стабилност за обременения с исторически тежести регион чрез вкарването му в европейските политически стандарти. ЕС има нужда да покаже динамика след лошата изненада Брекзит, както и да ограничи все по-силните тежнения на Русия и Турция към региона, като даде перспектива за европейско развитие на страните от Западните Балкани. С обявяването на срещата в календара на Българското председателство едновременно започнаха спекулациите и дипломатическите сондажи, за да се осигури присъствието на европейските и на балканските лидери. Един явен бойкот от няколко държави би превърнал инициативата в провал, който да легне върху цялото Българско председателство. Лидерите на ЕС и на 6-те страни от Западните Балкани дойдоха в София и срещата се състоя успешно. Общата снимка на лидерите на Сърбия и Косово влезе и в световните хроники. Председателят на Съвета Доналд Туск посети лично всяка от страните, Юнкер им обърна специално внимание – Европейската комисия публикува своя нарочна стратегия за региона със заявки за инвестиции, инфраструктурна свързаност и възможности за развитие. Срещата в София приключи с голям заключителен документ. Веднага се появиха коментари, че посланията са много общи и по същество не казват нищо. Събитията обаче опровергаха и този скептицизъм. Договорът за добросъседство, подписан на 1 август (Илинден) между България и Р. Македония, и последвалото го Преспанско споразумение за името между Скопие и Атина практически отварят пътя на Македония към ЕС и НАТО. Примерът е поука за всички страни кандидатки. Тези стъпки нямаше да бъдат възможни, ако не бяха получили мощен импулс на подкрепа от целия ЕС на срещата на върха в София. Този триумфален успех на първото Българско председателство върна на България позицията на ключов играч на регионалната сцена, която страната ни имаше при Косовската криза през 1999 и която бяхме загубили, докато изпълнявахме по-важните си приоритети по членството в НАТО и ЕС.

Тази статия е част от “Годишникъ” за 2018 година. Ако не сте получили печатно издание, можете да свалите напълно безплатно пълната дигиталната версия тук

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]