Падането на правителството на Пламен Орешарски донесе много радост и малко поуки. Затова е необходимо, преди да го забравим – да си припомним още веднъж що за правителство беше то, с какви амбиции се създаде и доколко ги реализира.
Та нека припомним…
Това правителство се създаде с легендата, че е експертно. Първо бяха зимните протести, които свалиха Бойко Борисов от власт. После на предсрочните парламентарни избори ГЕРБ остана (неочаквано за някои) първа политическа сила, с което получи формалното право да състави правителство. Само, че след като ДБГ (неочаквано за всички) и ДСБ (очаквано от всички) не преминаха 4%-ата бариера, аритметиката показа, че дясно мнозинство няма. И политическото махало трябваше да се залюлее на ляво.
В ляво обаче, по принцип не си падат по стандартната политическа логика и още по-малко по носенето на политическа отговорност. И затова измислиха формулата за експерно правителство.
В общи линии защитата й минаваше по линията – да се съберем всички за да не управлява ГЕРБ. Старото разделение ляво-дясно е мъртво и сега сме разделени на гражданите от протестите (от една страна) и мутренско-милиционерското управление на Борисов (от друга). Затова наместо ляво управление, ние ще ви предложим експертно такова, начело с бившия зам.-председател на СДС Пламен Орешарски и с лица като Цветлин Йовчев (идващ от президентството), Петър Стоянович (СДС, Гергьовден), Зинаида Златанова (Кунева) и др. Да живее гражданското начало и експертността. Смърт на традиционните политически кливиджи.
Цялата тази постройка беше много красиво изградена, но циментът й явно беше некачествен и се срути преди още лентата да бъде прерязана. Всъщност, циментът с който тухличките бяха слепени беше забъркан тъкмо в онова задкулисие, срещу което се беше надигнал гражданският протест. И първородният грях на кабинета „Орешарски“ лъсна в момента, в който няКОЙ предложи Делян Пеевски да бъде поставен начело на ДАНС.
Защо правителството на Пламен Орешарски се оказа правителство на мафията?
Ами, защото беше експертно. Отсега нататък, когато чуете да ви се говори за експертност, сещайте се, че от 1989 г. насам в България е имало само две правителства (извън служебните и програмното на Димитър Попов), начело на които не е седял политическият лидер на спечелилата изборите партия, а експерт. И само две, които не са се дефинирали политически (като леви, десни, центристки и пр.), а като надидеологически и технократски.
Първото такова правителство беше на Любен Беров. Второто – на Пламен Орешарски.
Първото такова правителство, остана известно като това, по време на което възникна българската мафия. Второто – като това, при което мафията си взе държавата изцяло. И на техния фон всяко друго „постижение“ бледнее.
Всъщност никой друг премиер, колкото и да не го харесвате, не е нанесал такива тежки поражения върху българската политика, каквито причиниха тези двама скучновати и дори безлични технократи.
Нито Луканов със своята зима, нито Попов със „за Бога, братя, не купувайте“, нито „сдалият властта“ Филип Димитров, неокомунистът Виденов, авторитарният Костов, Симеон II с неговите „800 дни“, потомственият номенклатурчик Станишев или пожарникарят-популист Борисов, не са постигали такова съвършенство в разграждането на държавността, каквото постигнаха в краткотрайните си управления двамата експерти.
Независимо дали успяваха или се проваляха, независимо дали бяха силни реформатори или зареяни в миналото носталгици, политическите премиери и правителства, със самия факт на своята партийност пазеха политическите граници. В този смисъл, дори провалите им бяха глътка въздух за политическата система, тъй като ясно показваха на избирателя кой носи отговорност и кой трябва да плати политическата цена.
Тъкмо обратното се случва с експертните кабинети. И при Беров, и при Орешарски, основна характеристика на последните им месеци във властта беше, че нито една парламентарна сила (включително тези, които ги бяха предложили и поддържали в парламента) не се осмеляваше да ги защити и да поеме отговорност за техните поразии. Защото ключът за успеха на едно демократично управление е носенето на политическа отговорност, а експерните и надполитически правителства по дефиниция не носят такава.
Спомнете си всичко това, когато чуете поредният умник да ви говори за експертно управление. Или да ви казва, че вече няма ляво и дясно и е време, всички да се обединим срещу мафията.
Ляво и дясно има. Има го в страните с мафии, и в страните без мафии, има го в богатите, и в бедните държави, в най-малките и в най-големите. В политиката има ляво и дясно не защото така е казано в учебниците по политология, а защото това е естественото разделение на обществото. И всяка демократична политическа система неминуемо го възпроизвежда и в света на политическите партии.
Ако разковничето за премахване на мафията беше в задраскването на идеологиите и в предаването на властта на надидеологическа и технократска власт, далеч по-модерни от България страни вече щяха да са го изпробвали. И със сигурност начело на Германия нямаше да стои Меркел, начело на Великобритания – Камерън, а начело на Франция – Франсоа Оланд, а някой тамошен еквивалент на Пламен Орешарски.
Днес ситуацията не е много по-различна отпреди година. Отново имаше протести и те отново поискаха „да си вземат държавата обратно“. И отново (макар и не толкова интензивно) прозвучаха тезите за смъртта на политическите партии и новото гражданско начало. Утре – със сигурност и някой ще поиска да се състави експертно правителство. И крачката към поредното управление на безвремието ще бъде изкушаващо лесна.
Затова, когато някой ви забърка коктейл от десни и леви (в това число и зелени) партии, когато ви откаже да се яви на избори, но поиска да влезе в изпълнителната власт и когато каже, че старомодното деление на ляво и дясно е мъртво, имайте едно на ум. Защото зад поредното усмихнато лице на експерта, отново може да се крие мазната физиономия на т.нар. задкулисие.
