fbpx

„Факт чек“ фалшификацията на Facebook

Краят на годината ни донесе един от най-екстравагантните и нагли примери за отблъскваща медийна манипулация. Съдебно дело за клевета в САЩ  демонстрира нещо, което и в България знаем от известно време – технологичните гиганти използват своята огромна мощ върху информационния пейзаж, за да налагат идеология, да цензурират критици на политическата си линия и да пласират фалшиви новини и наративи в милиони съзнания, сраснали се с ежедневния ритуал на „скролване“ из социалните мрежи.

Някои от най-подлите механизми за подмяна на реалността и редакция на истината намираме в така наречената fact-check индустрия, използвана като бухалка от корпоративни издания и технологични гиганти.

Всеки скептичен и запознат наблюдател на медийните процеси се е досетил, че така наречените fact-check инструменти се използват за позорна пропаганда в реално време. Това може да се случи още първия път, когато човек вижда как съвсем обективни статии, да речем, за масовата миграция или спорния произход на ковид, са брандирани и засрамени като „фалшива или подвеждаща информация“ във Facebook. А всякакви съмнения се изпаряват в момента, в който същите „факт чекъри“ оставят пространството обилно замърсено от конспиративни, но политически правилни „новини“ за „заговора на Тръмп с Русия“, „системния расизъм“, или за „белия супремасист Кайл Ритенхаус, разстрелял мирни чернокожи, протестиращи за социална справедливост“.

Твърде често социалните медии дори активно промотират подобни парчета откровена дезинформация.

А сега всичко е повече от ясно. Връщаме се на делото в САЩ. Известният тв журналист Джон Стосел решава да съди Facebook за клевета заради цензурата върху свой пост, посветен на причините за смъртоносните пожари в Калифорния от 2020-а година. В документи от делото четем, че ребрандираната вече като Meta компания-майка на социалната мрежа Facebook, се защитава с един особено безобразен аргумент. Стосел нямало как да ги съди за клевета, защото регулацията върху неговата публикация е извършена от трета страна, която имала право на „мнение“.

Аха. Ясно, разбираме. „Проверката на факти“, която Facebook извършва, очерняйки автори и издания за „фалшива информация“, всъщност не е никаква проверка на никакви факти. А е „мнение“. Или ако трябва да сме наистина точни – пропаганда. Може и фалшификация.

В своята първоначална жалба журналистът Стосел се пита дали компанията Facebook не е оклеветила него като потребител, публикувал фактически вярно съдържание, за което Facebook публично съобщава, че не е минало успешно през факт-чек и е „частично невярно“, приписвайки на потребителя невярно твърдение, което той всъщност никога не е правил.

Точно на тази жалба от корпорацията отговарят, че Стосел трябва да я адресира до малката и не особено позната компания, с която Facebook работи по „проверката на фактите“. Също така се оправдават , че техните публични описания на публикации като „частично верни или неверни“ няма как да са клевета, защото представлявали „защитено мнение“.

Следващият път, когато ви премахнат публикация или я брандират като „невярна“, да знаете, че това е само „защитено мнение“. Не вашето, тяхното. Вашето мнение не е защитено, дори и да е вярно.

Със сигурност ситуацията не изглеждаше така от всички смели закани на Facebook да се борят с опасната дезинформация, използвайки неутрални и независими fact-check инструменти, на които може да се има пълно доверие.

Цялата идея е, че фактите не са мнения. Цивилизацията се основава върху съгласието, че има обективна и емпирично изведена реалност, която съществува такава каквато е, независимо от нашата оценка за нея.

Е, напоследък не е точно така, де – и това е част от проблема. Но все още има някакви факти, които не са мнения, нали така? Facebook, например, е легитимна компания и социална мрежа, а не подземна терористична групировка за отвличане и изтезаване на деца. Ако някой започне усилено да твърди второто нещо в публичното пространство, вероятно адвокатите на Facebook ще се заемат със случая.

Но изведнъж, когато журналист тръгне да ги съди за клевета, цялата помпозна програма за проверка на факти се редуцира до някакво си мненийце. Повече от ясно е, че факт чек схемата на Facebooк – и не само –  е просто декор, зад който се случва безобразна злоупотреба с истината.

Интересно е и как корпорацията мазно се измъква от отговорност. От делото на Стосел още разбираме, че „Мета предоставя потенциалната дезинформация на фактчекърите за ревю и рейтинг. Решението дали информацията е фалшива или подвеждаща е „тяхно“.

Не е само Facebook. Или Meta, или както решат да се преформатират следващата година. Цялата индустрия за „проверката на факти“ е фарс. От Snopes и Washington Post, до плахите преводни факт чек опити в България като тези на сайта Mediapool преди време и платформата Factcheck.bg, гордо самоописваща се като „единствената платформа в България, която се занимава ексклузивно с проверка на фактите – инициатива на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ).“

Просто си причинете едно прелитане над тези токсични територии. Факт чек ли?

По-скоро още на десетата секунда ще разберете почти всички политически позиции на авторите – от LGBT и Ковид, до Орбан и Северна Македония. И някак си все са едни и същи позиции. Римуват се направо.

Има радикални издания от миналото с по-малко прозрачна адженда от „независимите платформи“ за „проверка на фактите“.

Тези хора и организации разчитат на първосигнални реакции от широката аудитория. Надяват се, че опаковането на неудобни материали като „неверни“ и „подвеждащи“ ще програмира публиката да избягва подобно съдържание. Става въпрос за контрол. Контрол на най-ценния актив – информацията.


Оригинална публикация

Споделете:
Default image
Владислав Апостолов
Завършил е журналистика в Софийския Университет. Работил е за редица медии, включително вестник "Труд" и WebCafe