fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин. Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

Залезът на цивилизацията – има ли противоотрова?

Време за четене: 5 мин.

Покрай затварянето на световната икономика и Стопанската депресия, все повече ще избуяват и тежките социални и културни проблеми на Западния свят. Крайнолеви и крайнодесни движения изригват в мощен бунт срещу системата, а големите теми като бъдещето на капитализма и ефектите от глобализацията се открояват все по-видимо като философската основа на конфликтите.

Грешните икономически политики в Западния свят десетилетия наред доведоха до сериозно обостряне на културни и социални конфликти, които разяждат тъканта на обществено-политическия живот. Фаворизирането на задлъжняването и потреблението за сметка на спестовността и разумното инвестиране; манипулирането стойността на парите и лихвените нива, одържавяващо де факто финансовата система, инструментализирайки я в полза на единици и политическата класа; разрастването на социалната държава, раздаваща изкарано от трудещите се на конкретни електорално изгодни групи; наказване на добавящите стойност с високи данъци в полза на нетните потребители на преразпределена чрез бюджетите стойност за считани като “дискриминирани” и онеправдани групи; издигането е култ на равенството – не пред лицето на правото, а в резултатите от усилията; административните и данъчни пречки пред нови предприемачи, циментиращо нездравата симбиоза между установени бизнеси и държава. Списъкът е дълъг, но всичко тези явления водят до икономически и културен упадък, застрашавайки мрежата от общи ценности и достижения, които глобално наричаме „цивилизация“.

Съществуват два вида глобализация – „добра“ и „лоша“. Добрата ни свърза комуникационно и транспортно, дава ни възможност да се ползваме от разделението на труда и международното сътрудничество, изразено в интензивна търговия и полза за всички народи.

За последните десетилетия тя е извадила почти един милиард човека над линията на бедността, а глобалните спестявания са шанс за недоразвитите икономики да прескочат векове на застой и рязко да повишат доходите и стандарта на гражданите си. Добрата глобализация е „икономическата“ такава.

Лошата глобализация касае криворазбраното свободното движение на хора, пренасящи със себе си неработещи културни и стопански модели. За да има търговия, гражданинът на страна А искат стоката на производителя от страна Б и с парите си го демонстрира. Обратно, насилственото „включване“ и политиката по миграция, изразени във внос на чужденци, без оглед на техните ценности, желание за интеграция и професионални качества са рецепта за социални конфликти и подронване на устоите на местните общности.

Това създава враждебни анклави в сърцето на Запада, където вирее омразата към местните традиции, обичаи, култура и език. Убийството на френския учител, защитаващ принципа на свободно словото, е пример за отказ от приемането на гражданската култура на Запада, където религия и политика са разделени. Ако първото – религията – налага подчинение и изисква безусловно приемане, второто, политическото, е въпрос на диалог, дебат и търсен консенсус.

Лошата глобализация е „политическата“ такава. Тя се изразява и в неглижирането на локализма и местната и национални идентичности в полза на наднационални политически структури и елити, по подобие на мутиращия с всеки ден в квази-държава ЕС.

Мултикултурализмът на Запада днес не се изразява в защитаваното от мъртвия класически либерализъм равенство пред правото и неутралност пред институциите, обслужващи гражданите, а в раздробяването на обществото на враждуващи групи и налагането на „групови“ права вместо на индивидуални такива – лайтмотивът “новия” ляв либерализъм. Така се поощрява “култура на жертвата”, където някой дължи доход, дом и здравна грижа на друг, без те дори да се познават камо ли да има реципрочно взаимодействие и полза за двете страни.

Най-големият удар идва по линия не на опита да се наложи мултикултурализмът, който можеше да бъде ограничен до толерантност към другата гледна точка за света, политиката, религията начина на живот – исторически най-високото постижение на Западната цивилизация. Всъщност, проблемът е, че границата на разумното се пресече и вече говорим не за разбиране на „различието“, а за отричането на собствената идентичност. За срам от произхода, ценностите и идеите, довели до просперитета и напредъка на Западната цивилизация. Хуманизмът и рационалността, моралният императив на религията и капитализма, като система на натрупване на спестявания и растеж, са анатемосани и оплюти безогледно. А когато унищожиш причината за благоденствието и културния подем, получаваш стагнация или разруха на нрави, икономика и култура. А оттам и оскотяване на обществените отношения и отмирането на ключови добродетели.

Правителствата днес правят грешката от Голямата депресия – вместо да има изчистване на стопанската система от грешните стимули и инвестиции, виждаме нарастваща държавна намеса, задлъжняване, изкуствено висока безработица и унищожение/похабяване на капитал и ресурс.

Големият победител от цялата галимация е социализмът. Дали интернационален като марксистката му версия, национален като националсоциалистическата на Хитлер в Германия от 30-те години на миналия век или прикрит като формална пазарна икономика, но реален контрол на производствени фактори по подобие на фашизма – разликата е степента на вредата, не в същността й.

Икономическата стагнация пък ще извади кирливите ризи на културната вакханалия, която досега тлееше, а днес громи Запада. В резултат на обедняването имаме стопяване на средната класа – изключително опасно и в културен план явление.

Именно т. нар. средна класа е ядрото на всяко здраво общество, а опитът на държавата да я подкоси, правейки я зависима и инфантилна е престъпен. Ударът по всички “посредници” между граждани и държава води до усещането за атомизация и отсъствие на авторитети, общностна подкрепа и идентичност. Църква, традиции, история и култура – няма ценностен компас, който да не е пострадал от ляво-либералния чук на оплюването, нихилизма и саркастичното окарикатуряване.

Противоотровата е в осъзнаването на проблема и сезирането на общественото внимание за процесите, които протичат. Медии и култура са пропити с неприкрит културен марксизъм, а социалните мрежи контролират, отсяват и засилват само ляво-либералните послания, формирайки дневния ред на обществото по тяхно усмотрение. Инакомислещите интелектуалци и активисти са парирани и блокирани, със свалени канали от платформи като youtube, а целта е да бъде заглушен алтернативния наратив.

Задругата между левите политически формации, представителите на враждебните към Западната култура клонове на исляма, “социалните инженери” от университетите, медиите, синдикалните и бизнес организации – тази задруга става все по-твърда и мощна. Предлози и извънредни ситуации, които да легитимират “нуждата” от силово налагане “правилните” модели на културно и икономическо съжителство – винаги ще има. Пандемии, тероризъм, екологичен алармизъм, растящи неравенства – поводи бол. Под маската на това обаче сме свидетели на свирепа атака, не по-малко важна от тази вируса срещу здравето ни. Атака срещу цивилизацията и плодовете й. С голяма цена за всички.

Оригинална публикация в Труд

Споделете чрез

Предишен

Следващ