[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section”][et_pb_row admin_label=”row” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Едно от престъпленията, с които всеки ден биват плашени живеещите отвъд океана, е т.нар. identity theft – кражба на самоличността. Става дума за деяние, при което зложелатели се добират до чужди лични данни и по един или друг начин се възползват от тях, за да извлекат финансова полза за себе си. Всяко поотраснало дете и всеки новопристигнал имигрант ще могат в подробности да ви обяснят колко важно е да съхранявате обществено-осигурителния си номер и други подобни важни късчета информация на недостъпно място. Хубаво е човек да бъде добре подготвен за неприятностите, които биха могли да го сполетят в живота му. Ето защо недоумение у мен днес буди ниската или на моменти нулева резистентност срещу протичащата от години насам плавна, методична и все по-интензивна подмяна на цивилизационната самоличност на целия Стар континент. Това уникално по същността и мащабите си явление е всъщност умело дирижиран процес, целящ да всее страх и хаос сред народите на Европа и по този начин да ги отдалечи възможно най-много от традиционните им ценности като стремежа към свобода, принципа на народоуправление и чувството за общност.
Нека изложа накратко собственото си разбиране за значимостта на последното от изброените, а именно – общността. Както е видно от самата дума, иде реч за нещо общо, т.е. по пътя на най-елементарната логика там, където се събират разнородни елементи, общност не може да има. Възможно е някой мечтател или просто лъжец да се опита да пробута тезата за блогополучието на съставената от безброй народности и раси американска нация, но истината е, че САЩ е страна, крепяща се върху законите и безмилостното им прилагане от страна на полувоенизираната полиция. Държавността в подобен модел идва отгоре и бива спусната върху огромно количество хора, които почти изцяло са обединени единствено от стремежа си към финансов просперитет. Това, което аз наричам общност, а именно група от индивиди със сходно светоусещане, близки културни и естетически разбирания, общо минало и оттам съпоставима визия за бъдещето, донякъде е все още съхранено само в малките градове и села, които обаче постепенно изчезват от картата. От другата страна са все по-разрастващите се урбанизирани зони, в които почти всеки човек е анонимен за съгражданите си, съседите не се познават помежду си, а помощ се търси само от полицията. Една подобна среда е крайно недемократична – всеки е забързан в гонене на собствените си цели, а управленския пъзел най-често се нарежда не в съответствие с общото благо, а спрямо сенчести лични и корпоративни интереси. Механизмите за реакция са малко, защото доверието между хората е сведено до минимум, а това от своя страна е едновременно както причина за, така и следствие от липсата на общност.
[/et_pb_text][et_pb_testimonial background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid” saved_tabs=”all”]
Хората са силни, докато са единни. Когато започнат да бъдат разделяни по безброй принципи и характеристики, имунната им система се срива.
[/et_pb_testimonial][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
След това е лесно да бъдат инфилтрирани от допълнително отслабващи ги външни тела. Следват несигурност, страх и стремеж към антипода на свободата – всесилната и грижеща се за всичко държава. Колкото по-голяма и всеобхватна е тя, толкова по-добре за дърпащите юздите й. Започнахте ли вече да се замисляте за случващото се в Европа и за привидната нехайност, с която се отнасят към него брюкселските „демократи“? Не мисля, че ще чакаме дълго деня, в който ние също ще бъдем обект на масово следене и подслушване, а на всяка втора пресечка ще има паркиран полицейски автомобил. Ще ни бъде обяснено, че всичките ни права се погазват за наше добро, тъй като ние самите не сме способни сами да се грижим за себе си. Европейските федералисти още сега отиват и по-далеч в наглостта си – те очевидно считат самите национални държави за неспособни да се справят с проблемите си и все по-често си позволяват да им налагат собствените си възгледи по един или друг въпрос. Пред очите ни се разиграва същинско второ действие на американската мелодрама, която почти напълно е лишила от правомощията им отделните щати, а за свобода на индивида въобще и дума не може да става. Сценарият не е писан от нас и в него ни е отредена само ролята на статисти. Ако попитате всеки американец, който все още не е напълно идиотизиран от гледането на телевизия, дали му харесва подобен декор, най-вероятно ще ви отговори, че на драго сърце би се преместил на друго място. Проблемът е, че Европа стремглаво върви по същия път.
[/et_pb_text][et_pb_testimonial background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid” saved_tabs=”all”]
На фона на глобалните процеси случващото се и у нас буди тревога. България и без това отдавна се е превърнала в страна, където за хората е по-важно какъв автомобил управляват, а не по какви пътища се движат.
[/et_pb_testimonial][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Общото благо е отдавна забравен идеал, отстъпил път на редица индивидуални стремежи. Единствено запазени и сравнително консолидирани са малцинствените групи, чието манипулиране е основен политически проблем през последните няколко десетилетия. Българската народност е дотолкова разединена, че е невъзможно да интегрира в себе си дори тях, дума да не става за външно тяло като заливащата ни вълна от пришьлци. Съвсем отделен въпрос е, че те далеч не идват насам с идеята да бъдат асимилирани, дори напротив – чрез нарастващата си численост ще имат все по-осезаемата възможност да се обособят в отделни анклави, подвластни на съвсем различни от общоприетите правила. Този филм също вече е излъчван в редица големи европейски градове и завършва с всичко друго, но не и happy end.
Очевидно е дошло време да си зададем въпроса как желаем да изглежда бъдещето ни. Дали бихме искали децата ни да живеят достойно в европейска България, за която мечтаеха нашите родители и която ние би трябвало да изградим, или ще допуснем подмяната на самоличността ни да се случи, за да им завещаем мрачна несигурност.
[/et_pb_text][et_pb_testimonial background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid” saved_tabs=”all”]
За съжаление политическият елит на страната е доказал с годините, че е неспособен да защитава националния интерес, камо ли да влезе в открита конфронтация с еврократската бюрократична машина, която поне за момента се проявява като напълно открит съучастник в случващото се.
[/et_pb_testimonial][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
За мен поне отговорът е ясен и еднозначен, а надеждата ми е, че всичко това ще подейства като катализатор за българското общество, което ще прозре необходимостта не от промяна, а от съхраняване на идентичността си, както и от излъчване на водачи, които пречупват всички модерни призиви за състрадание през думите на Дюма, че „честта е уважението, което дължим на другите, но преди всичко на самите себе си.“ Хора, за които честта на Родината и нашите национални интереси са основоположни при вземането на съдбоносни решения. Във време, в което запазването на самата ни същност е изложено на риск, няма място за половинчатост и колебание, няма място за самоубийствена небрежност. България и Европа трябва да се погрижат преди всичко за себе си, дори това да влиза в противоречие с нечии чужди планове. Всяко друго действие би било гибелно за цивилизацията ни и би обезличило дългия и труден исторически път, извървян дотук.
[/et_pb_text][et_pb_divider _builder_version=”3.0.51″ divider_style=”solid” divider_position=”top” hide_on_mobile=”on” /][et_pb_button _builder_version=”3.0.51″ button_text=”Оригинална публикация в Апатит” button_url=”http://apathite.blogspot.bg/2015/09/blog-post.html” url_new_window=”on” button_alignment=”left” background_layout=”light” custom_button=”off” button_letter_spacing=”0″ button_icon_placement=”right” button_letter_spacing_hover=”0″ /][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]
