fbpx

НОВО

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

Не равни права, а равни резултати

Забравете за Флойд - aфроамериканците не са на улицата заради него. Това, което искат, не са равни права с „белите” , те ги имат, нито системата да им даде равни възможности за финансова и житейска реализация с белите, което също имат. Не равни права, а равни...

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Фашистката десница или истеричната левица?

Време за четене: 4 мин.

Патрик Бюканън (автор на оригиналната публикация)

Патрик Бюканън е бил старши съветник на трима американски президенти. Той е и двукратен кандидат за републиканската номинация за президент на САЩ.


 

Ако привържениците на Тръмп наистина са „сбирщина от окаяни… расисти, сексисти, ксенофоби, ислямофоби” и „неспасяеми”, както Хилъри Клинтън ги описа пред тълпа от ЛГБТ общността, не е ли изолирането и посрамването им най-подходящият начин да се отнасяме с тях?

Все по-нарастващ дял от американската левица смята точно така.

Този петък[*] гей сервитьори в Ред Хен, Вирджиния, отвратени от факта, че прес секретарят на Белия дом Сара Хъкаби Сандърс бива обслужвана в ресторанта, накарали готвача да повика собственика. Всички решили да подканят компанията на Сандърс да напусне.

Когато новините достигнаха левия бряг,** членът на Конгреса Максин Уотърс изпадна в екстаз, крещейки на тълпата: „Бог е на наша страна!”.

Максин продължи да беснее: „И така, нека продължим по този път. Нека се появяваме винаги, когато… видите някого от този кабинет в ресторант, в супермаркет или на бензиностанция, излизайте и създавайте тълпа, отблъсквайте ги и им казвайте, че вече не са добре дошли никъде.”

Изглежда лявото вече е получило заповедите си.

Секретарят по националната сигурност Кирстен Нилсен беше тормозена и освирквана в мексикански ресторант миналата седмица, след което беше преследвана от тълпа пред дома си. Сътрудникът на Блия дом Стивън Милър беше наричан „фашист”, докато вечеряше във Вашингтон. Главният прокурор на Флорида Пам Бонди беше изгонена от кино.

Миналия юни най-грозната страна на левичарската политика се оказа смъртоносна. Джеймс Ходжксинсън, 66-годишен доброволец от кампанията на Бърни Сандърс, откри огън по републикански конгресмени, трениращи за ежегодния си бейзболен мач срещу демократите.

Лидерът на мнозинството в Камарата на представителите Стив Скалийз беше ранен почти смъртоносно. Ако не беше охраната на Скалийз, Ходжкинсън можеше да извърши масово убийство.

И културната атмосфера става отровна.

Актьорът Робърт Де Ниро изправя холивудска тълпа на крака с викове „Майната му на Тръмп!”. Питър Фонда заявява, че 12-годишният Барън Тръмп трябва да бъде затворен с педофили. Комедиантката Кейти Грифин показва картина с отрязаната глава на президента.

За да покаже какво се случва с разделените от родителите си деца на нелегалните имигранти, бившият директор на ЦРУ Майкъл Хейдън публикува в социалните медии снимка на входа на националсоциалистическия лагер в Аушвиц.

Какво ни казва всичко това за Америка през 2018 г.?

Левицата презира триумфиращата десница на Тръмп до степен на ирационалност и смята, че да я приравняма на фашистите е не само оправдано, но и знак, че е обвинителите са истинските морални, праведни и смели дисиденти на тези ужасни времена.

Историците наричат тези изблици на омраза безпрецедентни. Това не е така.

През 1968 г. тълпите проклинаха Линдън Джонсън, който беше прокарал всички закони за гражданските права, виейки: „Хей, хей, Ел Би Джей, колко деца уби днес?”.

След убийството на д-р Кинг в стотици градове, включително и в столицата, бяха организирани погроми и палежи. Мнозина бяха убити. Армията и Националната гвардия бяха свикани, за да възстановят реда. Завръщащите се от Виетнам войници бяха заплювани. Граски терористи стреляха по полицаите. Бомбените атентати и опитите за организиране на такива бяха всекидневие. Кампусите бяха затворени. През май 1971 г. десетки хиляди радикали се развилняха в опит да блокират Вашингтон.

Предупреждение към прогресивните: екстремизмът беше причината левицата да загуби бъдещето в полза на Никсън и Рейгън.

Но въпреки че нашите медии се държат, сякаш сме в 1968 г., все още не сме стигнали дотам. Онова беше история; днешното все още е до голяма степен фарс.

Сравненията с националсоциалистическа Германия са абсурдни. Някой сериозно ли вярва, че центровете, в които са настанени децата на нелегалните имигранти, управлявани от либералните бюрократи от Департамента по здравеопазване и социални услуги, са подобни на Сталинския ГУЛаг или на Хитлеровите лагери?

Това е хипербола, родена от истерията и омразата.

Помислете само. Два милиона американци са в затвора, откъснати от семействата и децата си. Колко ефирно време се посвещава на това да се показва през какво минават децата им?

Тридесет процента от всички американски деца отрастват само с един родител.

Колко телевизионни предавания се посвещават на децата, разделени с месеци, понякога години, а понякога и завинаги, от техните бащи и майки, служещи в армията и изпълняващи дълга си в чужбина в безкрайните ни войни?

Заради подкрепата на САЩ за войната на ОАЕ и Саудитска Арабия срещу йеменските бунтовници хути стотици хиляди деца са изправени през угрозата на глада. На тези йеменски деца не им сервират бургери в центрове за дневна грижа.

Колко западни телевизионни камери записват страданията им?

Когато иде реч за реторика на омразата, за псуване на политици, за заглушаване на говорещите, десницата не е невинна, но левицата е далеч по-виновна. Провокаторите предизвикваха побоища на митингите на Доналд Тръмп, не на тези на Бърни Сандърс.

Защо ли? Защото ако ви казват и вярвате, че опонентите ви са фашисти, тогава събранията им заслужават не уважение, а разпръскване.

И както беше през шестдесетте години, ако прокламирате омразата си, ще получите опрощението на медиите, които ще хвалят моралното ви превъзходство.


[*] Статията е писана на 26 юни 2018 г. – бел. пр.

** „Ляв бряг” – жаргонен американски политически израз, обозначаващ западното (тихоокеанско) крайбрежие на САЩ и посочващ, че жителите му са по-либерално (ляво) настроени политически от мнозинството американски граждани – бел. пр.

Споделете чрез

Предишен

Следващ